Българските прокурори се превръщат в новите медийни герои - и народни любимци. Това е заключението не само на фондация „Медийна демокрация" (следила вестници и сайтове от падането на правителството до предсрочните избори); това е видно даже за обикновените хора в социалните мрежи.
Нищо ново - у нас журналистите и по-голямата част от населението си умират да възвеличават новоизлюпени спасители (короновани или само с генералски пагони). На изборите миналата седмица нямаше нито един такъв, а все някой трябва да заеме вакантната позиция на народен любимец. Явно сме си харесали за целта прокурорите и най-вече техния шеф Сотир Цацаров.
Държавното обвинение си вдигна акциите през последните седмици, след като прояви необичайно голяма активност по различни предизборни сигнали.
Лошото е, че цялата пара отива в политическата свирка, а обикновените хора все така не могат да разчитат на ефективно правосъдие.
Сотир Цацаров е начело на една дълбоко нереформирана и пропита с корупция структура, която до този момент или не си мърдаше пръста, или го мърдаше по поръчка. Зле подготвени като юристи или с по две затворени очи, българските прокурори изпускат виновни и тормозят с години невинни.
Затова и данните на НЦИОМ в началото на април показваха, че над 60% от българите не одобряват работата на съдии и прокурори.
Няколко гръмки акции по-късно - и имиджът на държавното обвинение може и да се е подобрил, но нищо в самата му работа не е. Затова е и притеснително, ако сме опрели до прокурорите на Цацаров в поредното търсене на месия.
