Ако перифразираме една стара поговорка, днес тя ще звучи така: "Който не работи, не трябва да яде, а който не учи, остава безработен и гладен". По време на предизборната кампания миналата година с колеги решихме, вместо да правим анализи на платформи, да се опитаме да насочим вниманието на граждани и политици върху важните проблеми в икономиката чрез прости и разбираеми факти и данни. Около една четвърт от тях бяха свързани с пазара на труда.
ФАКТИ ЗА РАЗМИСЪЛ
В България заети са едва 59% от хората на възраст 15-64 г., в ЕС са 64%, в Холандия - 75%.
У нас 51% от мъжете на възраст 55-64 г. имат работа (в Швейцария - 80%, в Германия - 68%).
В България едва 1% от младежите 15-24 г. работят почасово, в Холандия - 49%, в Дания 36%, в Швеция 19%.
В България 4.7% от студентите учат точни науки и ИТ, в ЕС са 9.3%, в Германия - 12%.
В България работа имат 82% от хората с висше образование и само 27% от хората с основно и по-ниско образование.
У нас 18% от хората работят в събота, в ЕС - 27%, във Франция 29%.
Само 1.5% от българите участват във форми на "учене през целия живот" - при 9% средно за ЕС.
На един зает в България се инвестират годишно 2800 евро в основен капитал, в Германия - 12 000, в Швеция - 17 000.
Между 2000 и 2012 г. (въпреки кризата) частният сектор у нас добавя 500 хил. работни места.
Ако сближаваме доходите към средното за ЕС, както през последните 15 г., ще ги стигнем след най-малко 40 г.
.................................................................................
Малко предистория. Противно на легендите за трудолюбивия българин, у нас работят малко хора и трудовият живот е кратък. Коефициентите на заетост - т.е. какъв дял от хората на възраст 15-64 години се трудят - са по-ниски от средните за ЕС. В началото на ХХI век едва половината българи в тази възрастова група бяха заети, при около 64% средно за страните от Западна Европа.
Благодарение на редица реформи, на макроикономическата стабилност, на значителния инвестиционен поток и на благоприятната международна конюнктура икономиката ни успя да създаде нови 550 хил. работни места до 2008 г., и то в период на активна емиграция. Така коефициентът на заетост почти догони средните стойности за ЕС, макар и да остана по-нисък.
После "дойде кризата", икономиката загуби 400 хиляди работни места, и то продължително - чак до 2012 г. Сега пазарът на труда изглежда относително стагниращ - заетостта не спада, но и не расте.
Първият въпрос, който трябва да си зададем, е защо работните места са толкова по-малко от 2007-2008 г., а коефициентът на безработицата е над два пъти по-висок, при положение, че икономическият растеж вече компенсира спада от кризата
Разбира се, виновна е демографията - просто трудоспособното население намалява. Но това не стига да обясни коренната промяна на пазара на труда само за 5 години. Трябва да добавим и процеса на преструктуриране на технологични, управленски, административни параметри както в частния, така и в публичния сектор.
Най-видимото е навлизането на електронни решения, заместващи чиновници, гишета, хартия, опашки. Инвестициите в машини и оборудване също пестят човешки труд. Същевременно конкуренцията и навлизането на нови бизнес модели допълнително разместват пазарното търсене на труд. Постепенното нарастване на доходите пък сложи своеобразен "таван" в създаването и разширяването на производства като текстилната индустрия, които разчитаха на многоброен, но евтин персонал.
Принос има и спецификата на възстановяването след кризата. То бе движено от експортно-ориентирани индустрии, докато строителството и част от услугите, насочени към вътрешния потребител, продължават да се свиват или да стагнират. А успешните и конкурентните индустриални предприятия могат в краткосрочен план да увеличават продукцията без наемане на нови хора, а в средносрочен и дългосрочен - да инвестират в машини и технологии, повишаващи производителността (вместо да увеличават персонала).
Така съвсем логично, след като ръстът бе в капиталоемки, а не в трудовоинтензивни дейности, заетите са по-малко, а безработните повече. Ако трябва да направим макроикономическа догадка, за България е нужен поне 1.5-2% реален ръст, за да има увеличаване на работните места при тази структура на икономиката.
Данните от последното тримесечие на 2013 г. илюстрират ярко сериозните структурни проблеми на пазара на труда и образователната система. Като цяло спадът на заетите спрямо година по-рано е минимален, даже заради намаляването на работната сила коефициентът на заетост не спада.
Намалението при жените обаче е 3 пъти по-голямо от това при мъжете. В отделните възрасти разликите също са големи. Заетите млади (до 24 и особено 25-34-годишните) намаляват с над 50 000, но това изцяло се дължи на намаляване на активното население в тази група. Значително се активизират хората във възрастовата група 35-44 г., а в предпенсионната възраст (55-64 г.) отчитаме частично увеличение на активността.
Като цяло обаче България остава сред страните в Европа с изключително ниска активност както до 30 години, така и над 50. Един от факторите е липсата на достатъчно гъвкави форми на временна заетост, подходящи за ученици, студенти и хора без особен опит. Другата продължава да бъде "рехавата" пенсионна система, даваща множество възможности за ранно пенсиониране.
Любопитен факт е, че работодателите и самонаетите се увеличават с близо 30 000 за година, а наетите спадат с 44 000. Интересно е също, че в обществения сектор се попълват над 9000 нови работни места от дами - мениджъри и специалисти, докато нискоквалифицираните позиции се свиват.
При мъжете наред с ръководните постове се увеличава и заетостта за техници и приложни специалисти. В строителството продължава съкращаването на мъже. Мъжете в търговията, транспорта, логистиката се увеличават. За жените има видимо по-малко заетост в преработващата индустрия, но се увеличават работещите в административни и спомагателни дейности, здравеопазване и социална работа. Всичко това потвърждава хипотезата за големи структурни различия на пазара на труда.
В индустрията се освобождават от ръчния труд, особено извършвания от жени, докато местата за специалисти и висшисти нарастват. Подобни тенденции виждаме и в данните за безработицата. Спрямо последното тримесечие на 2012 г. се увеличават регистрираните безработни с ниско образование и в селата. Това увеличение вероятно се дължи и на активиране на различни социални програми, за включването в които е необходима регистрация в бюрото по труда.
Забелязва се ръст на регистрираните безработни на възраст 55-64 г. Очевидно има активизиране на търсещите работа. Увеличението на безработните се дължи основно на лица, завършили временна или сезонна работа. Това все пак са частично успокояващи данни - те показват приключване на някои публично финансирани схеми за заетост, както и активизиране в търсенето на работа на хора, които преди това са били трайно безработни. Същевременно съкратените и уволнените дори намаляват спрямо година по-рано.
Общо погледнато обаче, картината на заетостта в България не вещае добро бъдеще, ако икономическият растеж дори се ускори. Виждаме, че и в момента хората, завършили университет, имат работа (при тях заетостта е над 81% - сравнима с данните за ЕС). Обратно, при хората с основно образование заетите са едва 28% (при 45% в ЕС), а с начално или никакво - около 16%. На практика неграмотните в България нямат шанс на пазара на труда. Също така е видно, че активно работят хората в един относително тесен възрастов диапазон - младите навлизат сравнително късно, докато заетостта след 55 години започва да спада много по-бързо, отколкото в най-успешните страни от ЕС.
Част от причините са в неспособността на образованието да обхване значителен брой деца, които излизат на пазара неграмотни. Друг проблем е промяната на профила на търсените работници, която трябва да бъде адекватно посрещната с програми за учене и преквалификация за възрастни. Ниската активност на младежите може да се обясни и с недостатъчно развитите и позволени възможности за почасова и други форми на гъвкава заетост.
Не съм специалист по темата, затова ще съм много благодарен ако някой по-вещ сподели кои параметри отчитат производителността на труда?
Що ти трябва да си специалист по темата за напишеш нещо във форум? Те някои без да са специалисти от трибуната на Парламента се изказват и живота ти определят, пък ти такава скромност.... Един вика "от утре по 700 евро за всички българи", кво ти дреме за производителност и т.н. глезотии. Но щом за писане във форум се изисква ценз, а за правене на закони не
"Само син камък и прави лопати за теб и твоите колеги. Единствената платформа за вас специално трябва да е бетонна и на нея да се разтоварват торби цимент, които да носите на гръб, да са ви свободни ръцете че да можете да пишете на АйПадите умните си анализи" ХАХАХАХАХА!
Липсата на трудолюбие у българина не може да се развенчае с цифри и проценти, щото винаги ще се намери някой буквояд като тоя долния да се вглежда в запетайките и да вади генерални изводи. Липсата на трудолюбие се вижда не от цифри и %-ти, а с просто око: - като минеш и видиш всичко буренясало наоколо - като видиш фабрики разпарчетосани за скраб от българи (циганите идват накрая) - като видиш броя измамени от финансови пирамиди - по броя подлъгани от телефонни измами - да дадеме един подкуп за да.... - по неугледния вид на къщите на хората и пространствата около блоковете, където с малко труд може да се пооправи - по броя на инвалидните пенсии надвишаващ броя на нормалните, а война скоро не е имало - по броя вярващи, че някой ограбва на България златото, а то им се полага по право и.т.н.... Така че примери за мързел и безхаберие дал Господ. И са видни с просто око, а не през статия обсипана в цифри. А за обяснение не ме питайте защо е така. Аз съм прост драскач във форуми. Но по-прости от мен в парламента твърдят, че било заради алчните западни колонизатори, чуждите ЕРП-та, търговските вериги, марсианците, световната конспирация и прочие..... А още по-прости тук са готови да им вярват ПС: ванко, поздрав батенце. Първия ти коментар в тоя сайт непосветен на мен. Или като си писал че българина не е мързелив пак си има предвид мен?
скраП се пише, Оня
начиии... какво значи трудолюбие? Да обичаш близките си, разбирам. Да обичаш да се забавляваш - също. Ама да обичаш да се чанчиш? А на стъкмистиката това й е работата да смята процента на обядвалите със свинско със зеле.
ванка Прави каквото искаш щом те прави щастлив. Само е някак жалка история за незнам колко време регистрация тук да имаш един-единствен коментар непосветен на мен. Нека психолозите се изкажат какво означава това, аз не се наемам
O, ако имах 100k, веднага почвам бизнес... в чужбина.
>Българина трябва да се бори за повече и по-високи социални придобивки. Точно така. Държавата ще отпечата нови пари и ще ги плати с тях. Толкова е просто, ама тъпите политици не го правят напук на народа!
Точно така - социални придобивки Някой се бъхта да ги изкара за да ти ги дава да си развяваш пършивия мустак