В началото... беше красиво. По градините имаше цветя, огромни червени храсти рози, прясно окосена трева, бели топчета-пуканки... Лято, село, натежала градина и после есен - цветя, сълзи, звън, нова чанта...
Улиците, покрити със сняг, игри до тъмно, пързалки, усмихнати снежни човеци. Това помним ние, децата на революцията, тези, за които първият учебен ден беше последван от дни на бдение по площадите. Деца с широко отворени очи.
Поглъщахме тълпата и бяхме там без да роптаем, знаехме, че се случва нещо значимо. Или просто нещо. Пламъците на свещите в пластмасови чашки грееха в ръцете на родителите ни, но не топлеха.
И все пак бяхме там, много, хиляди, върху раменете на бащите си
Аз виждах всичко, не разбирах, усещах силата на надеждата в тези хора, помня кадрите по тогавашната национална телевизия, помня победата, еуфорията.
И всички вече се досещат: 20 години по-късно. Вече не съм дете, вече разбирам, родителите ми остаряват, отдавна не съм върху раменете на баща си.
Какво се случва сега с нас, младите хора на България? Много често чувам въпроса защо съм тук, защо не съм на Запад? Какво мисля за положението в родината? Какво мога да направя, за да се промени нещо?
Обикновено отговарям "Нищо! Тук съм все още само заради семейството си, защото ги обичам и не искам да живея без тях."
Винаги мога и да допълня и за верните приятели, балканската мъдрост, хубавата ракия и пържената цаца, както и невероятно вкусните селски домати. Критикуват ни, често, че си мълчим, че не взимаме активно участие в политическия живот.
Казват, че сме станали егоисти или се пускаме инертно по времето
Определят ни като неспособни да се борим, като хора без идеали, живи консуматори - продукти на съвременното общество.
Държавата няма нужда от нас, затова или ни принуждава да емигрираме, или ни води към живот на скотове. Съзижда домове на чалгата, издига салфеткови босове, инвестира в силиконови прими. Да, със свалени гащи трудно се мисли.
Всички вече знаем, че някой е предвидил как точно да се развиваме. Младите изгубихме надеждата, вярата, че животът ни е в наши ръце. Ние вече се борим за физическото си оцеляване и някак сме по-мъдри - знаем, че нищо не зависи от нас.
Революциите винаги са били правени с пари, с много пари. Френска буржоазна революция, оранжева революция в Украйна - примери от историята. Зад всяка промяна стоят хора влиятелни в своето време.
И може малцина да разбираме това, но много осъзнаха, че властта е в парите, че светът е корумпиран, че политиката е мръсна, че борбата срещу всичко това е опасна.
Площадите сега са празни, ние вече не им вярваме
Ние сме това обезверено поколение, което видя всичко. Калните паважи поеха надеждата на родителите ни, пръснаха я като пепел по плочите си и позволиха на властта, тогавашна и днешна, да тъпче отгоре.
Научихме се нито да мразим, нито да обичаме, а просто да преживяваме без емоции. Казват, че надеждата не може да умре - клише. И все пак днес имаме нещо, което никой досега не е притежавал - виртуална реалност. За някои това е виртуална самоличност.
Тя няма нужда от храна, нито от вода, с едно клик може да отиде на почивка в райски места. Там в това пространство сме свободни, това е нашата държава, където не зависим от курса на еврото, където необвързани от нищо сме тези, които искаме да бъдем.
Там ние нямаме нужда от пари, за да направим своята революция, защото съществуването там е безплатно и нашето оръжие - словото, не се търгува и е еднакво достъпно за всички. И аз безизвестната, виртуалната мога да споделя сърцето си с вас.
Пак съм тук на площада заедно със съпруга ми и нашето дете на неговите рамене. С нас имаше много хора, които оставиха частици от своята надежда на същия този паваж. Помним.
Ние не вярваме вече на тези протрити плочи, но няма да спрем да се опитваме да ги променим. Все още сме тук, демокрация няма, но истинската свобода е в избора да воюваш за нея.
Хубаво така е! И? Ти си го написала - що щеш още в тази утрепана държава?
За съжаление, преди революция ни е нужен ренесанс. Иначе пак ще скочим от трън на глог.
Хареса ми текста, много! Напълно отразява действителността. Но защо ми се струва, че зад думите прозира едно ''кофти е, ама не съм виновен аз''...
Не, не си дете на революция! Ти си дете на контрареволюция! Ти си дете на реставрирания капитализъм! Правим опити да опровергаем теоретиците на научния комунизъм за колелото на историята! Но засега безуспешно! Върнахме се назад - сами, без война, без особени усилия! Върнахме се във времето на феодализма и на началното натрупване на капитали! Нищо, че светът се превърна в едно голямо село ... Империализмът настъпва! И всичко това в резултат на предателство ...
Всъщност не разбрах какво иска да каже авторът (или авторката) на тази статия... Това клише "аз предпочетох да остана и да се боря в България, въпреки трудностите, вместо да си уредя животецът в друга държава....." вече съм го чувала в какви ли не вариации...Баналноооооо!!!!
Виртуална реалност донякъде помага за отразяване и организиране на протести. Но е много вредна за революцията, защото цялата енергия са излива безрезултатно във форуми и социални мрежи. Революцията няма как да се случи във виртуалната реалност именно защото е виртуална. Т.е. ако през 1997 например прекарвахме толкова време в интернет, както сега, на площада пред парламента щяха да се съберат около 2000 души. С това не искам да кажа, че няма полза от виртуалните медии, така или иначе не можем без тях. Просто не трябва да смятаме, че като сме написали нещо в интернет сме си свършили работата за това светът ни да стане по-добър. Трябва да излезем на мръсните площади, дори когато е студено, вали, или пък е твърде горещо. Децата на революциите у нас не заслужават това име. Не може да си киснал по площади някога, да си наблюдавал светлината в очите на родителите ти, а днес да продаваш жадуваното право на глас срещу 20 лв. Ако същите тези родители знаеха до какво ще ни доведе 20 години преход, още през 1991 щяха да върнат Тодор Живков на власт. И нямаше да искат и да чуят за демокрация. Ирония на съдбата...
Интересно ми е как хората продължават да възприемат държавата и икономиката като някакви странни създания отвъд техните разбирания и достъп. А всъщност те са нас самите. Всяко едно решение, колкото и незначително, вляе както на нас така и на цялата държава. Хората постоянно се самозалъгват пвотаряйки си като мантра, че те не са виновни за нищо. Дали? Искаме да няма корупция, но това не ни пречи да даваме/взимаме пари под масата, когато можем (пък било то и 20 кинта на досадното ченге). Искаме хубави пътища, а не купуваме винетки. Искаме хубав градски транспорт, а не си дупчим билетчета. Искаме високи заплати, защото са така на запад, но не желаем да се постараем повече. И всичко това с ясната идея, че правим грешка, но просто искаме да минем по-тънко. Големите промени не настъпват с идването на някой месия или велик водач. Те стават когато достатъчно много хора са наясно какво трябва да направят в личен план за да подобрят живота си и по този начин помагат не само на себе си, но и на околните. Искаме свобода и демокрация, но не знаем нито защо я искаме нито какво да правим с нея. За това сега просперират престъпниците. Защото само те ценят свободата си и знаят какво искат да постигнат. Всички останали се спускат по нанадолнището със запушени уши и очи очаквайки някой да ги води в правилната посока, сякаш те не знаят къде е тя. А всъщност всички знаят какво трябва да направят. Казва им го съвестта. От най-малкото до най-голямото решение, ние винаги знаем кой е правилния път. Просто всички предпочитаме по-лесния и после роптаем, тайничко знаеки, че този резултат сме го очаквали, но просто сме пренебрегнали съветта си в желанието си да минем тънко. България няма да се оправи след 2 дни или след 200 години. Тя ще се оправи, когато ние са научим да не викаме неволята и да правим това, което трябва, а не това, което ни се иска. Докато продължава един човек да живее ден за ден без да осъзнава проблемите си, да има ясни цели за постигане и да прави необходимите стъпки, той ще продължава да си седи в калта чакайки неволята. Ето, според мен, най-великия монолог в историята на киното http://www.youtube.com/watch?v=WINDtlPXmmE
marsn | 15.02.2012 11:33 Не, не си дете на революция! Ти си дете на контрареволюция! Ти си дете на реставрирания капитализъм! Правим опити да опровергаем теоретиците на научния комунизъм за колелото на историята! Но засега безуспешно! Върнахме се назад - сами, без война, без особени усилия! Върнахме се във времето на феодализма и на началното натрупване на капитали! Нищо, че светът се превърна в едно голямо село ... Империализмът настъпва! И всичко това в резултат на предателство ... ------------------------- Абе, то колелото на историята, че се върти - върти се. Обаче проблемът е, че в цялото това въртене вие-комунягите останахте някъде между края на 19-и и началото на 20-и век. Когато бяха актуални индустриализацията, заводите, работниците, ударниците с чуковете и т.н. Един век по-късно актуални са малко по-различни неща: компютрите, високите технологии, иновациите, комуникациите, високообразованите и технологично грамотни хора... И все пак е важно да отбележим, че доживяхме и този феномен в България - комунистите се превърнаха в най-големите реакционери.
Онази революция беше измислена, фалшива....дано скоро у нас се случи истинска, иначе нещата няма да се оправят. И все повече от нас ще се питат "защо съм тук".
Fedar Малко са ти сбъркани представите, за теб комунистите може да са нещо архаично, но всъщност в началото именно те са били новото, модерното и реакционното. И както се върти колелото на историята може и пак да станат, движението "Окупирай Уолстрийт", а дори и "Анонимните" малко намирисват на комунизъм. Идеята на свободното споделяне на музика и филми по същество пак си е комунизъм ;) Лявото си ляво, това е положението, но май ти не съзнаваш с какви идеи си всъщност.
Че някой да ви беше карал да ходите там да си веете малките пръстчетата нагоре и да викате "45 години стигат- времето е наше". Аз не съм ходил. Нито родителите ми, защото всеки с поне малко акъл в главата ще осъзнае какво ще дойде. Вие същите после натресохте крадеца костов за премиер, после царчето, после едни недоучил пожарникар и накрая ще се правите на герои, че сте останали в България и не сте избягали. Ми то от такива заблудени овци дето ги водеха по площадите преебахте цялата идея за свобода на държавата. И сега нямало- ми няма. Мрън, мрън. Баста.
@Rohanbg | 15.02.2012 15:12 Fedar Малко са ти сбъркани представите, за теб комунистите може да са нещо архаично, но всъщност в началото именно те са били новото, модерното и реакционното. ------------------ Ами и аз това ти казвам, бе човек - били са модерното и новото....през 19-и и началото на 20-и век. Сега са старо, минало, провалено и отречено. Иначе тия шменти-капели за "окупирай уолстрийт", БРИКС-мрикс, великият китайски комунизъм (където е пълно и с мулти-милиардери и с просяци, баш като в презрения капитализъм) и т.н. са ми добре известни и нямам намерение да споря за тях - щом ви служат като душевна утеха затова, че младостта ви мина във вяра в една провалена утопия - така да бъда
Някои много точни попадения има тук, и много добре казани: "много осъзнаха, че властта е в парите, че светът е корумпиран, че политиката е мръсна, че борбата срещу всичко това е опасна." "Научихме се нито да мразим, нито да обичаме, а просто да преживяваме без емоции." "демокрация няма, но истинската свобода е в избора да воюваш за нея." Това за виртуалната реалност и личност - три абзаца, които сякаш са писани по задължение и само тежат. Без тях ще стане идеално
Хех, то никой не ги е карал, ама май не са ги и питали дали искат. В началото всичко живо се мъкнеше по площадите, децата сами ли да ги оставят? От детската на площада и тва е. Пак казвам, ако някой знаеше какви ще ги надробим, до ден днешен щяхме да сме в комунизъм като китайците
Има един въпрос, на който никой праведен комунист не ще да отговори: Абе аджеба, като ви е толкова мил комунизма, защо не отидете в проклетата Куба или Корея, ми смучете като паразити от прогнилото капиталистическо общество?! Вървете па строите комунизъм колкото си щета там, за какво седите тука?