Като директор на програмата за изследване на климатичните промени към Йейл, Антъни Лайсеровиц често участва в разговори по темата. Той обсъжда историите около промените в климата с други специалисти. Води дискусии с изпълнителни директори и политици.
Изнася лекции. Готов е да отговори на всеки труден въпрос по сложната тема.
Но често всичко се свежда до един-единствен въпрос - за климатични промени ли говорим, или за глобално затопляне?
Лайсеровиц казва, че ако получаваше по едно пени за всеки път, в който получава това запитване, вече щеше да е милионер. През последното десетилетие терминът "глобално затопляне" като че ли е по-модерен, а президентът Тръмп го използва почти подигравателно в своя Twitter акаунт.
В политиката, обществените дебати и ежедневните разговори обаче по-често използваме словосъчетанието "климатични промени". В ООН има Междуправителствена група за климатичните промени. Според много от специалистите също трябва да се говори по-скоро за изменения в климата, а не глобално затопляне.
Американският конгрес също нарича случващото се "промени в климата и околната среда". В Google Trends също е по-често използван този термин.
Тогава кое от двете понятия е по-правилно?
Експертите ще ви кажат, че нито едното от двете не е напълно коректно и че и след двете трябва да се добави "да, но...". Причината, заради която съществуват различни термини за описанието на един и същи феномен, е образец как се променя общественото мислене по дадена тема и как езикът се оформя според политиката.
Първите понятия, използвани да опишат измененията в климата, са взаимствани от градинарската терминология. Още около 1800-а година учените подозират, че индустриализацията ще промени температурата на Земята. Точно както и Тръмп, експертите невинаги са смятали, че това ще е нещо лошо.
Сванте Арениус например, носител на Нобелова награда, е живял в Швеция. Той е първият, който изчислява влиянието на нивата въглероден диоксид върху температурата на атмосферата. Затова не може да бъде винен, че има известни пропуски, обяснява Джим Флеминг
Флеминг е професор по обществени технологии, който пише историята на климатичната наука и нарича Арениус "студения швед".
Целта на труда на Арениус от 1896-а е да вникне в причините за Ледената епоха, но по-късно свързва въгледобива с повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата. Ученият нарича този ефект "парников" или "разсадников". Неговият колега, метеорологът Нилс Екхолм, също използва термина "парник", обяснява Флеминг.
До около 1970-а хората вече имат ясното чувство, че дейността им влияе на климата, но всички спорят дали планетата ще става по-топла, или по-студена. Често се използва понятието "непреднамерено изменение на климата", а учените предпочитат да се придържат към "парников ефект".
"Глобално затопляне" започва да се употребява в научната литература през 70-те години на миналия век, след като през 1975-а Уолъс Брокър популяризира термина с проучването си, озаглавено "Климатичните промени: На ръба ли сме на глобално затопляне?". Професорът от Колумбийския университет често е наричан "дядото на климатологията" и пръв призовава законодателите да положат усилия, за да разберат явлението по-добре.
През 1979-а е първото решаващо проучване на Националната академия на науките в САЩ, което разглежда въздействието на въглеродния диоксид върху климата. То е известно като "Докладът Чарни", кръстен на автора си. Там се използва терминът на Брокър "глобално затопляне", който описва връзката между завишените нива на въглеродни емисии и температурите.
"Климатични промени" от своя страна се използва, за да докаже другите промени, които се случват в атмосферата.
Медиите и някои учени употребяват "глобални промени", но постепенно започват да предпочитат понятието "глобално затопляне", особено след речта на Джеймс Хансън пред Сената от 1988-а. Според учения от НАСА глобалното затопляне вече достига такива нива, че можем да намерим причинно-следствена връзка между парниковия ефект и наблюдаваното повишение в температурите.
Вниманието на политиците обаче наистина е привлечено в началото на 90-те. Тогава докладите за климатичните промени стават все по-тревожни, а опасенията в обществото започват да нарастват. Въпреки това термините имат своите граници.
Понятието "глобално затопляне" обърква хората, защото с него те си мислят единствено за повишение на температурите и води до грешното тълкуване, че то няма да окаже никакво влияние върху студеното време. Явно "студеният швед Арениус" не е единственият, който не си е представял по-топли зими. Затова постепенно словосъчетанието "климатични промени" навлиза в речника.
То описва по-точно случващото се с климата в глобален мащаб.
Климатичните изменения не само повишават температурите. Те могат да направят зимите по-сурови, а бурите - по-интензивни. Те затоплят океаните и водят до наводнения и до повече горски пожари. Убива животни, растения, хора и има още редица негативни последици. Глобалното затопляне е феномен с широка перспектива.
Климатът обаче е далеч по-сложна система, а "глобално затопляне" не обхваща промените на регионално ниво. Сега понятието "климатични промени" се използва по-често в научните трудове, а "глобално затопляне" се използва, за да опише повишението в температурите на атмосферата. В лекциите си много експерти употребяват и двете.
И в крайна сметка кой е правилният термин?
Лайсеровиц също казва, че използва и двата. Ключовото е, че всеки термин е гъвкав и значението му може да се променя с времето. За да засилят значението на думите си, някои учени добавят "предизвикани от човека" и така подчертават произхода на климатичните изменения и ги разграничават от естествените движения в температурите.
По-младите се опитват да въведат нови термини като "климатичен хаос", но това звучи твърде мелодраматично.
Повечето предпочитат да не стигат до толкова натоварени с драматизъм думи. Експертите трябва да са неутрални и да оставят политиката на другите.
Светът може да разсъждава върху това кое понятие е най-точно, но е далеч по-важно дискусиите по темата да не спират, независимо дали се водят с възможно най-коректните термини.
Влиянието на човешката дейност върху "глобалното затопляне" е силно преувеличена. Причините и факторите за това са много но по-главните са: На първо място псевдоучени, които по тази начин намират средства за "научната" си дейност и пропаганда. Те са разбрали, че могат да попаднат в заглавията на медиите само с апокалиптични "предсказания" и откровени лъжи. Те са и главните глашатаи на тази дивотия. На второ място могат да се посочат политици от "развитите страни, които налагат принудителни мерки за забавяне развитието на по-"неразвитите" страни. На трето място, но също с голямо влияние са медиите, които се интересуват само от плашещи сензации и бедствия, за да задържат вниманието на жадната за кръв и зрелища публика. На четвърто бих поставил незаинтересоваността на "публиката", която би трябвало да изиска провеждането не една наистина научна световна конференция на която равноправно да изложат доводите си и защитниците на противната теза.
диагноза: опеткова олигофрения
>Влиянието на човешката дейност върху "глобалното затопляне" е силно преувеличена. https://xkcd.com/1732/ ОК, корелация е. Но това, че модерната наука все още твърде много тачи традиционната статистика, в която дори днес е почти ерес да споменават причинно-следствени връзки, изобщо не означава, че няма причинно-следствени връзки въпреки брутално силната корелация. Абсолютно аналогично, преди половин век са наблюдавали сходно брутално силната корелация между пушенето и всевъзможни здравни проблеми, но понеже тогава корелацията е била още по-силно царуваща научните среди, а всяко споменаване на причинно-следствени връзки - още по-табу, дълги години науката е мълчала и увъртала по въпроса дали пушенето води до здравни проблеми, защото просто е нямала необходимата методология да говори за козация. В същото време, PR и рекламните агенции на тютюнопроизводителите изобщо не са стояли безучастни, защото, за разлика от научните среди, те изобщо не са били ограничавани от използването само на установени строго научни методи. Последвалият дългогодишен импас е коствал живота на стотици хиляди пушачи, на които рекламните агенции безуморно са натяквали, че 4 от 5 доктори предпочитат Camel, което те, в отсъствието на силен глас от научните среди, са интерпретирали като потвърждение от страна на медицината, че пушенето е безвредно.