Няма съмнение, че и през новата година светът малко по малко ще се променя пред очите ни. Под влиянието на събития, явления и лидерски решения политическата картина ще се развива непрестанно, неподатлива на прогнози и предварителни очаквания.
Но от самото начало на 2014-а могат да бъдат обособени част от най-важните процеси държава по държава, които ще претърпят развитие и вероятно ще достигнат до съвсем нов етап през следващите 12 месеца. Някои от тях може да изглеждат строго локални, но всички те са част от големите световни течения в нашето съвремие.
Независимата Каталуния
На 9 ноември жителите на Каталуния ще гласуват на референдум дали да останат част от Испания. Точните въпроси на референдума са дали Каталуния трябва да бъде държава, и ако да, дали да бъде независима.
Испанското правителство се зарече, че няма да разреши провеждането на референдум, който би нарушил конституцията (според законите местните власти нямат право да свикват референдуми), а НАТО и ЕС вече предупредиха Каталуния, че ще я изключат от своите редици, ако се отцепи.
Предварителните проучвания сочат, че 7.5-милионното население на областта е относително по равно разделено в мнението си по въпроса. Но все още върлуващата в Испания рецесия определено е повишила желанието за автономност.
Впрочем тази година референдум за независимост ще се проведе и сред шотландците. През септември те ще отговорят на въпроса „Трябва ли Шотландия да е независима страна?".
Исканията им да се отделят от Великобритания датират още от края на 70-те, но по последни данни днес повечето шотландци са против пълната независимост.
Свободната Украйна
Началото на 2014 г. ще бъде решаващо за проевропейското движение в Украйна. Неговите редици пооредяха към края на декември в сравнение с първите протести от ноември, събрали стотици хиляди граждани в Киев.
Тогава отказът на властите да подпишат споразумения за асоцииране към Европейския съюз разпалиха огромна вълна от недоволство. Наскоро един от лидерите на движението Виталий Кличко призова демонстрантите да не се предават и да продължат протестите и през тази година.
Най-сетне палестинска държава?
След тригодишна пауза преговорите между Израел и Палестина бяха подновени през юли от държавния секретар на САЩ Джон Кери. През 2014-а те ще продължат до планирания краен срок (29 април) с цел постигане на разбирателство за отделяне на суверенна палестинска държава.
Посланията и от двата лагера обаче сочат, че до разбирателство трудно ще се стигне. Макар че израелският премиер Бенямин Нетаняху се съгласи да освободи 104 палестински затворници при подновяването на преговорите, той обяви и изграждането на допълнителни еврейски селища на палестинска територия - решение, което ЕС и САЩ разкритикуваха остро.
Европейските власти даже заявиха, че ще държат Израел отговорен, ако даде зелена светлина за още селища и в резултат мирните преговори пропаднат. Един от палестинските представители пък каза, че не очаква преговорите да бъдат конструктивни.
Бум на раждаемостта в Китай
Китайското правителство най-сетне взе решение да смекчи противоречивата си политика „едно семейство - едно дете" над 30 години след приемането й.
Сега вече второ дете ще могат да имат и семейни двойки, в които дори само единият родител е бил единствено дете в семейството. Досега изискването беше и двамата родители да са били единствени деца в семействата си, за да могат да имат второ дете.
Целта е чрез мярката да бъде преборена демографската криза в страната и с годините работоспособното население да се увеличава.
Но някои критици смятат, че източноазиатската култура и десетилетията на пропаганда са убедили болшинството, че да имаш повече от едно дете е ненормално - и съответно новият курс може и да се провали, ако не бъдат измислени по-сериозни насърчения при раждане на повече деца.
Потъващата страна
Освен възможностите на картата да се появят нови държави, съществува и рискът цяла една островна страна да потъне под водата.
Става въпрос за една от най-малките държави в света, Тувалу, намираща се насред Тихия океан. Всички сме чували, че нивото на водните басейни се покачва вследствие на глобалното затопляне, но е трудно де си представим какво отражение може да има това в ежедневния ни живот.
А 10-хилядното население на Тувалу ни дава един много важен пример. Най-голямата надморска височина на островите е едва 4.6 метра, а водата се покачва средно с около 15 сантиметра на година. Според сайта The Sinking of Tuvalu това превръща тувалуанците в първата нация от „климатични бежанци", на които им се налага да се спасяват на други места по света.
Никой не знае какво точно ще донесе 2014-а на тези малки острови, но ежегодната конференция на Обединените нации по изменения на климата ще се събере по-късно през годината с най-амбициозния си план до момента за борба с глобалното затопляне.
Предложените договори, които би трябвало да бъдат подписани до началото на 2015 г., за пръв път ще задължават всяка една държава по света в кратък срок да направи стъпки за ограничаване на емисиите от парникови газове.
Ново начало за Сирия
Изглежда твърде оптимистично да вярваме в някакво бързо разрешение на продължаващия от три години конфликт в Сирия. Но 2014 г. може да е началото на края на войната между силите на Башар Асад и бунтовниците - като поне две събития дават надежди в тази посока.
Първо, международната мирна конференция за Сирия, наричана „Женева-2", ще се проведе този месец и е възможност за световните сили да договорят някакво политическо решение с Асад.
Не е ясно обаче дали сирийските опозиционни групи ще вземат участие, тъй като тяхно задължително условие е президентът да слезе от власт. Остава въпросът и дали Иран, като поддръжник на сирийското правителство, ще бъде допуснат да участва.
Второто решаващо събитие са президентските избори в Сирия. Счита се за сигурно, че Асад ще се бори да бъде преизбран 13 години след като пое властта от баща си, но все още липсва официално потвърждение за това.
Така че най-големите оптимисти все още се надяват той да се оттегли като част от сделка за прекратяване на военните действия.
Политическата зима в Сочи
За две седмици между 7 и 23 февруари всички очи ще бъдат вперени в Русия за Зимните олимпийски игри в Сочи, по-известни като „Игрите на Путин". От времето на Съветския съюз страната не е била домакин на международно събитие, предизвикващо такъв голям интерес.
Но фокусът ще бъде колкото върху случващото се по ски пистите, толкова и върху ставащото по улиците - предвид терористичните заплахи, зачестилите атентати и възможните демонстрации срещу закона за гей пропагандата.
Самият Владимир Путин вижда най-скъпата Олимпиада в историята като възможност да постави себе си и цялата страна под светлината на прожекторите. Но някои видни политици, сред които лидерите на САЩ, Канада и Франция, както и немският президент, вече обявиха, че ще бойкотират откриването.
България, както обикновено, все още е на изчаквателен режим по деликатния въпрос.
Оттегляне от Афганистан
Да, НАТО, Щатите и Великобритания вече обявиха намеренията си да се оттеглят напълно от Афганистан до края на годината и така местната власт ще поеме пълна отговорност за сигурността в страната.
Годината е ключова за Афганистан, защото предстоят и президентски избори на 5 април - а според конституцията настоящият президент Хамид Карзай, който управлява от 2001 г., е принуден да слезе от власт.
Южна Африка на кръстопът
Избори ще има и в Южна Африка, макар точната дата за тях още да не е определена. Това ще бъдат петите избори след края на апартейда през 1994 г., когато Нелсън Мандела беше избран на първия демократичен вот в ЮАР.
Мандела беше лидер на Африканския национален конгрес и партията винаги е използвала неговия ореол, като правеше и всичко възможно да запази връзката си с него.
Скорошната смърт на Мандела обаче рязко подчерта дистанцията между неговите идеали и това, което Африканският национален конгрес представлява в момента.
Затова настоящият президент Джейкъб Зума беше освиркан, когато се появи на погребението на Мандела. И макар че партията му си остава фаворит на предстоящите избори, ако опозицията си спечели повече места в парламента, политиката на ЮАР може да се промени драстично.