Чувствителна е липсата на култура при една много голяма част от пушачите. Въобще не става със забраняващи наредби и закони, а само с възпитание.
Не беше необходимо въвеждането на пълна забрана за пушене - имаше отделни зали за пушачи и непушачи и в по-добрите заведения помещенията бяха справедливо разделени. Заведенията, където липсата на предприемачество и въображение си личеше по сбутаните две-три маси в ъгъла "за непушачи" не се посещаваха от ценителите на храна без дим.
Ако все пак премахнат пълната забрана за тютюнопушене и бъде върнат "стария режим", нека бъде така - големите и просторни помещения за непушачите, а пушачите - в ъгъла и с вентилация. Впрочем наскоро бях в едно заведение в Студентски град - беше събота вечер, беше пълно, хората ядяха и пиеха, и две певици пееха, и всички се забавляваха, не видях страдащи за цигара. (Освен един, ама той понеже е скръндза, не си купува цигари, нямаше кой да му даде и затова...) Аз бях доволна, че новите ми дрехи не се вмирисаха.
А какво да кажем за пушенето по спирки и светофари? На качване в тролея преди ден един мъж хвърли фаса си в краката ми, издишвайки напосоки дима. Аз трябваше да се пазя, да не ми изгори нещо - обувка, дреха. Както се пазя винаги, когато чакам по спирки и светофари.
Други пушачи, още неизлезли от тунела на метрото сутрин, нямат търпение да запалят цигара, без да се съобразяват, че има толкова много други хора, малки деца. Не искам първата ми глътка въздух сутрин навън да е цигарен дим - и детето ми едва ли иска.
На пейка в парка е приседнала майка с количка, бебето ѝ спи; в непосредствена близост присяда мъж, вади вестник и пали цигара. Димът отива право в количката, мъжът не се усеща, а майката възмутено става и си тръгва.
По заведенията забраната се спазва, но не съм сигурна, дали е така по всички офиси, частни и държавни институции и не съм чула да са наложени санкции на нарушаващи забраната за пушене на обществени места. А дали наистина от 1 юни всички стриктно я спазват? И никъде не се нарушава?
Проблемът на законите и наредбите у нас не е в тяхната строгост, а в тяхната изпълнимост, иначе няма ефект. А пък в едно министерство на разните работи имаше пушалня и всеки, който нямаше нищо против да се вмирисва на цигарен дим, пушеше там; сега не знам в какво е превърната пушалнята, а служителите излизат навън - на всеки от входовете по всяко време има пушещи.
Винаги е по-добре да има пушалня, отколкото да "висят" по входовете. Виждала съм учители, които на групички пушат навън, до оградата на училището...
Не пушете пред децата! Съобразявайте се с околните - ако съквартирантът ви е непушач, не пушете в стаята; ако в офиса ви има дори един непушач - съобразявайте се с него; когато сте навън, щадете хората в непосредствена близост - идете по-далеч, като толкова ви се пуши; не пушете вкъщи, не си одимявайте дома - излезте на балкона.
Аз така правя. Обичам да пуша, защото и аз като Кемал (героя на Орхан Памук от "Музей на невинността") "понякога си мисля, че причината за пристрастеността към цигарите не е в силата на никотина, а в лесното отдаване на усещането, че правиш нещо съдържателно в този празен и безсъдържателен свят."
Детелино ма, ти кво очакваш да има на сайта? Ей там има ютуб има вибокс ходи гледай картинки и дела, най-вече дела. Ама както е казано в една книга, която иначе е доста надценена - в началото беше словото...
Ааааа по темата като става реч за обоняние и пазенето му, честно да ви кажа предпочитам миризма на тоалетна пред миризма на парфюми. Смесването на последните на публични места за човек с по-силничко обоняние е ужасно, а като се добави нещо, което миризмата на дим подтискаше - миризмата на изкуствени тъкани, облицовки и други строитени материали аз се задушавам. Не не си правя майтап, в повечето от заведенията, в които влизах след въвеждането на забраната започвам да се задъхвам, нещо което не ми се случва и след кутия цигари на екс. Предполагам, че не са много такива като мене, но все пак след като някой пише в стил даване на съвети за съобразяване и аз ще си позволя да отбележа - всичко е относително - хората са различни, а пък ако обществото ни включваше и не-хора представяте ли си колко сложно щеше да е съобразяването? Подхода към проблема е грешен - не може да се иска всички заведения да са по един стандарт, който хората да следват, а не обратното - заведенията да следват разнообразните нужди и да има всякакви за всякакви изроди (вкл. и мен). Аз споделям живота си с животни и ги имам за ако не равни, то поне личности заслужаващи уважение и виждам колко е сложно на всеки да му е добре, как всеки има нужда от свое ъгълче по негови предпочитания. Понякога ние хората фантазираме за други цивилизации, а вижте какво правим - не можем да допуснем различност дори помежду си - прави ли ни това чест? Закон трябва да има и той трябва да легитимира нуждата от добро и ефективно разделение между различни жизнени среди, но не трябва да забранява съществуването на едни за сметка на други, както се получава сега. Аз искам да пия кафе в полуопушено заведение, но няма къде, не искам да тровя тия, за които това е отровно, за себе си го искам, но ми е забранено. Ако си представим за миг, че някои от нашите спътници по цивилизация - котки, кучета например бяха станали близки до нас по ум и бяха станали граждани като нас, представяте ли си тогава как щяхме да се спреавим с нуждата на едни да се душат по задниците, другите да обсъждат политиката около пясъчник за пикане? Не не говоря лудости - поставям въпроса в перспектива, ако не хиперболизираш същественото то често остава в категорията - "абе няма значение", а всъщност то е онова, което в крайност определя разликата между неща като нацизъм и толерантност. Тъй че аз бих призовал всеки да постави себе си в измислена ситуация на хиперболизирани различия на нуждите на себеподобните му и да погледне света през тая фантастична призма за миг - едва ли ще му се видят толкова незначителни дребните ни неспособности да отчитаме чуждите нужди.