Дертове по комшийски

Две коренно противоположни, но сравнително масови социални тенденции наблюдавахме тези дни; и двете свързани с етнонима "турски". Най-напред избухна масовата интернет истерия около задължителното изучаване на майчин език в училище.

Някой пусна мухата, че турският език ставал задължителен за изучаване в определени райони и наивният фейсбук-патриотар скокна в защита на националните интереси, което разбира се не се налагаше.

Оказа се, че не били компютри, а компоти и нищо в образователната система няма да се промени, в сравнение с изминалите години. Тя ще продължи да си действа по същия начин и под ръководството на новия министър, всичко останало си е елементарно политиканстване.

Ние обаче за пореден път настръхнахме, как някои умишлено и насила ще ни турцизира - страх, който не е притеснявал прадядовците ни, но с който ние сме пропагандно закърмени и там обикновено негодниците намират последно убежище.

Малко по-късно обаче един екологичен протест в Истанбул прерасна в мащабен бунт, който продължава да тресе югоизточната ни съседка. Сред тамошните мерзавци, които обикновено изплуват, когато обстановката се размъти, правят впечатление обаче и хилядите достойни турци, които възроптаха срещу политиката на Ердоган.

Те не желаят да търпят повече авторитарния характер на властта и "ислямо-фашизма на ПСР" (както гласи едно от скандиранията), тяхната Турция е светска и трябва да остане такава. Ето защо и образът на Ататюрк, който традиционно може да се види навсякъде в столицата по-скоро като фасадна украса, отново придоби автентичния си смисъл.

В резултат на тези две събития в пространството се материализира един странен парадокс. От една страна нашият най-голям национален страх явно е свързан с малцинствата и по-конкретно с това как българските турци ще се ислямизират и ще ни превземат (нищо, че и те демографски намаляват прогресивно), докато най-големият дерт на комшиите е, че страната им трябва да си остане либерална и неислямизирана, така че подобни имперски интереси очевидно са несъстоятелни.

Национализмът в Обединена Европа е много ефикасен механизъм за политическа кариера, макар и в ограничен мащаб. Той обикновено работи с остарели клишета, често пъти последното нещо, което игнорантите си спомнят от образованието си, ако въобще нещо помнят. Той е чудесна среда за въденето на политически мухъл и основен белег, че нещо в обществото загнива.

През изминалите дни ние чухме какви ли не популистки брътвежи относно майчиния език в училище, с протести заплашваха де що има доморасли патриотари, защото турският език е удобна и безопасна основа за перчене. Пазителите на националните ни интереси нададоха бойни викове, а хитреците от ДПС доволно потриха ръце, защото тази патърдия работи и в тяхна полза.

От друга страна обаче не чухме нито една официална позиция от споменатите организации за случващото се при комшиите. Тази същата държава, която все ни заплашва с присъствието си, се разтресе, а този тътен май не се вписа в елементарните схеми на противопоставянето българи-турци.

Май в крайна сметка чудовищата, с които ни плашат, са плод на въображението само на група мерзавци, уютно разделени от двете страни на фалшива демаркационна линия, които прекрасно избуяват икономически, скрити зад големите приказки.

Изключително ни е любопитно да разберем какво мислят по въпроса болните националисти, а още по-интересно е да чуем дали ДПС дава някакви разяснения на електората си какво се случва там, където се говори майчиният им език.

#1 A4i 06.06.2013 в 10:05:35

Представителната демокрация в БГ не работи. Ефективен начин за рестартирането и са тясно специализираните партии. Националната идея е съвсем конкретна политическа платформа, такава е екологията, свободата в Интернет и т.н. В настоящият момент това е адекватната политика, а не конгломерати от олигаси, мафия, клошари и червени бабички.

#2 MacAllister 06.06.2013 в 10:09:24

Не, че не се случва цели народи да се превърнат в заплаха за други, но за да стане това винаги на дъното има малка група или понякога и един единствен човек, чиито амбиции се осъществяват със средствата на насъскването на едни срещу други. Извън това всички сме просто хора, само манията да се вграждаме на по-изгодни позиции в болни общества произвежда критично количество злодеи. И нашето общество е болно, вярно от друга болест, но и у нас няма родени злодеи олигарси, злодеи комунисти, мутри и т.н. Те се раждат от общество, в което хората безропотно са приели, че извратените роли са начин на проспоеритет. Промениш ли разбирането, фигуративно казано - почнат ли хората масово да уважават повече кръчмаря от пъдаря, никакъв изрод не може да накара повече от няколко объркани идиота да създават интриги.

#3 MacAllister 06.06.2013 в 10:13:45

A4i, не съм съгласен с тебе - национализмът е сложен инструмент, лесно "стреля" и затова мнозина си мислят, че така се правят чудеса, но всяка пушка може да стреля и в двете посоки. Трябва да ставам от компа, тъй че просто се замисли - еди упаднал в културните си разбирания народ как ще формулира вътрешно в индивида националната си единтичност? Ако наблегнеш на нуждата от нея, дали ще наблегнеш на нещо прогресивно за тия хора или ще стимулираш вече развитата пагубна тенденция в тяхната психика?

#4 A4i 06.06.2013 в 10:29:28

Аз обърнах внимание на това, че при отчайващата липса на представителство в политиката, това са партиите, които реално представляват избирателите.

#5 Оня Дето Го Трият 06.06.2013 в 11:42:32

Ачи Какво значи "националната идея", би ли дефинирал? Тоест ако приемем, че 10-ина % от населението се борят за националните идеали (т.нар. националисти), то останалите 90% значи са национални предатели. И тези 90 % от населението, щом са предатели и работят против интересите на БГ, трябва незабавно да бъдат тикнати в затвора

#6 Зелен Бетон 06.06.2013 в 13:27:29

Всъщност терминът „национализъм“ не е някакво абсолютно понятие. Какво означава в конкретна обществено-политическа обстановка зависи от това с какво съдържание е напълнен. По принцип би следвало да означава просто отчетливото поставяне на интересите на нацията над всички други – на други нации, на политически и идейни течения, на формални и неформални общности, на монополи, кръгове на влияние, международни организации и т.н. Така погледнато, национализмът би трябвало да е естествена и подразбираща се характеристика на всички политически субекти в страната (било в по-хард или по-софт вариант). Тогава, щом стане дума за наистина за защита на националния интерес, всички би трябвало да оставят настрани различията си и лесно да постигат консенсус. Това е обичайното положение в държавите, в които няма „специална“ националистическа партия. Точно това (т.е. нормалното) положение, точно здравословното равномерно разпростиране на национализма в целия политически спектър, беше осуетено със създаването на „Атака“. Тази формация го обсеби като изключително своя черта, автоматично принуждавайки всички останали да се отдръпнат (за да не заприличат на нея); сред значимите партии ВМРО са единственото изключение, и то само защото са в тази ниша доста отпреди да се появи партията на Сидеров. В стремежа си да придобие бързо ясна политическа физиономия, „Атака“ не само узурпира националистическото говорене, а и го засили до степен на хипертрофия. Така национализмът се превърна в отдушник на политическия негативизъм и площадните страсти – и съответно обра всички хронични недоволници сред електората (особено тези, които освен да са недоволни, друго не умеят). В момента фактически „Атака“ е завзела правото да определя какво значи „национализъм“ в България. И го е докарала дотам, че да изглежда като нещо по дефиниция негативно. Национализмът у нас вече е дискредитиран. (По повод на което сигурно не един и два чужди на България фактори на влияние потриват доволно ръчички.) Естествено е, че останалите партии нямат нищо против да ги смятат за „ненационалистически“ – на фона на „Атака“ това звучи като комплимент. То обаче съдържа и един сериозен минус за българската политическа среда: позволява на ДПС да мимикрира като „една от другите“ партии. Ако „Атака“ я нямаше и всички останали бяха малко по-националистически ориентирани, щеше да се вижда много лесно кога ДПС действа против националния интерес. Сега не личи. В допълнение, точно защото национализмът в България беше изкуствено вкаран в кафеза (гетото) на един политически субект, стана възможен такъв парадокс като „проруски национализъм“... щеше да е смешно, ако не беше тъжно. И още по-тъжно би трябвало да ни става, като гледаме какво става в Турция: там образът на националиста Кемал Ататюрк естествено се превръща в символ на стремежа към повече демокрация – защото утвърждаването и развиването на демокрацията е от национален интерес за страната. Това е нормалното взаимодействие на политическите категории. А „Атака“ и ДПС мълчат, защото самите те са продукт на деформациите на политическите категории. Разбираемо е, че се скатават.

#7 Webcafe_bokluci_kupeni_ot_Gerb 06.06.2013 в 15:31:41

Толкова сте купени от този "сайт" Уебкафе, че даже ми е жал за Вас... Колко парички са Ви дали от Герб, за да им слугувате?! Или може би собствениците на сайта членуват във въпросната партия и “намазват“, когато тя е на власт. Е, за ваше нещастие, Герб няма да се върне повече на власт. Въобще не сравнявайте закономерните протести в Турция срещу диктатурата на мръсника Ердоган със също правилната и закономерна неприязън, с която българския народ застава срещу посегателствата върху националната му идентичност. Само ще кажа, че фактът, че Вие медиите налагате този долен термин “майчин език“ вместо да наричате нещата с истинските им имена - “турски език“, “цигански език“ и т.н. показва колко сте продажни. Няма ли капка достойнство и патриотизъм у Вас?! Единственият майчин език в България е БЪЛГАРСКИЯТ!!! Който не е съгласен, да си събира куфарите и да се омита от Родината!!! Да живее България!!! П.С. Между другото, точно Вие медиите наложихте понятието “роми“. Какви роми са тези цигани, никой не знае. Жалко е за нацията, че масовите медии като цяло са продажни и угоднически, но пък за сметка на това съществува (все още) свободен Интернет и умните хора знаят къде и как да търсят информация, как да четат между редовете и т.н., за да не ги подвеждат жалките журналисти с писанията си.

#8 qhasper 07.06.2013 в 01:19:01

"Представителната демокрация в БГ не работи." Тя никъде не работи. "По принцип би следвало да означава просто отчетливото поставяне на интересите на нацията над всички други – на други нации," Интересите на всички нации, по-правилно да кажа 'хора', са невероятно еднакви. Всеки иска да е наяден, да живее без лишения, във въздух с приятна температура, да е свободен в различните аспекти на това понятие и като цяло да не се притеснява ежедневно за бъдещето си, а да си гледа живота и да търси личното си щастие. За това съм против демокрацията като система на управление, защото както много други системи, на хартия изглежда много розово, но на практика има повече минуси отколкото плюсове. На всеки, който плюе демокрацията му се напомня за думите на Чърчил, че по-добро не е измислено, но Чърчил е казал повече от едно изречение през живота си, едно от които е "The best argument against democracy is a five-minute conversation with the average voter." Животът е прекалено кратък, за да разчитаме на откровено тъпи парчета, просто незапознати със същината на нещата или безмозъчни кретенчета като милите ни ултраси националистчета да изберат техния любимец, а той пък ако изобщо знае какво става около него, да вземе адекватни мерки. Загубена работа е демокрацията в модерния технологичен свят. Има обективно правилни решения на конкретни проблеми. Колкото и да дигаме ръчички и да се броим, тва не променя фактите, мнението на някой не променя фактите. Ако успеем да достигнем едно минимално ниво на технологично развитие като вид, така че никой да няма грижа за оцеляването си, защото храната, подслона, образованието, здравеопазването и инфраструктурата са толкова лесни и банални за решаване, само тогава ще настъпи мир на тая земя. А пътят към подобен свят е чрез науката и техниката и взимането на решения на базата на обективната реалност, а не на желанията и прищевките на случайния лумпен или баба Пена.

#9 qhasper 07.06.2013 в 01:26:48

А до номер 7 под мене: Тва да си българин е просто една случайност. Не е умение, не е постижение. Нищо не си направил, за да си българин, просто се е случило, че хората, дето са се ебали, за да те има тебе са живели на определено място очертано от една невидима линия. Освен това - не ти си се борил за свобода, не ти си умирал, за да живеят други, не ти си причината други българи да са постигнали успехи където и да било. Ти, специално ти съм почти сигурен, че нищо не си направил за България, но пък много се гордееш с подвизите на други. Имаш причина да се гордееш, че си българин толкова, колкото бананът може да се гордее, че е жълт.

#10 Aaauaa 07.06.2013 в 10:32:18

qhasper, всъщност има хора, които се гордечт с родителите си например, за разлика от теб. Понеже (единствено за теб става въпрос разбира се) единствената заслуга на родителите ти е била тази, че са се чифтосали няколко месеца преди да се родиш. За всички останали е ясно, че възпитанието е социална функция. Вклшчително и националното такова. Това, че някой се гордее с това, че няма национално самосъзнание (като qhasper), не означава, че такова не съществува. Всъщност подобни ренегати винаги е имало, но съвсем отскоро тази тенденция на "глобализъм" стана модна. Същността и съвсем малко се отличава от прочутите лозунги на комунистите отпреди стотина години, но като съдържание идеята е къде, къде по-бедна. Никакви нации, никакви народи, всички са еднакви и т.н. мислене на равнище торен червей.

#11 Оня Дето Го Трият 07.06.2013 в 11:12:56

Aаaаaаaаa Стремежа към "глобализъм" го има откакто свят светува и това може да дразни само ограничените или тези, които не участват в него. Тоест в никой случай не е модерно явление, просто сега модерните средства (транспорт, комуникации) улесняват процеса повече от всякога. Само преди 100 г. да идеш да кажеш нещо на някой в съседното село ти е отнемало 1 ден път с магаре. Сега е друго. А май много хора си живеят със съзнанието от минали епохи, че сме разделени толкова на нации, етноси и т.н.. Изключително точен коментар е Номер 9! И възниква въпроса с какво ти като човек претендиращ да има "национално самосъзнание" си по-ценен за нацията, от другите, които заклеймяваш че нямат "национално самосъзнание".......о, и недай Боже, участват така да се каже в глобализацията?

#12 qhasper 07.06.2013 в 13:10:07

Aaauaa, изобщо не става дума за глобализъм. Различните народи имат различна култура, но не защото са генетично различни, богоизбрани или други такива. Специфична култура се оформя винаги, когато дадена група хора е сегрегирана по ред причини - държавна граница, език, физическа отделеност от други хорски групи и тн. Тези различни култури се оформят на базата на процеси сходни с еволюционните. В българския фолклор например, освен че е различен от турския, се срещат различни течения в различни региони на българия. Това до голяма степен е станало, защото, както спомена Оня, хората са пътували и са се преселвали в много по-малка степен в миналото, защото траспортът е бил бавен и труден. Това е довело до обособяване на различни стилове, нрави и обичаи в различните градове, области и тн. В българия обаче понеже сме много големи родолюбци и титани на мисълта проблемите се решават не като се погледне како ни е сбъркано, че да си решим как да си го оправим, а се гледа в другите държави как е направено и тва се привежда като големия аргумент, че щом да речем в щатите или във франция така се прави, значи е правилно и ние трябва да правим като тях. Аз лично не съм изобщо горд с тази ни национална черта винаги да се изживяваме като жертви и зорлян да си затриваме културата, подменяйкия с чуждата, сакън да не изостанем от 'белите хора'. Аз се радвам, че съм българин, не се гордея поради причините, които описах по-долу. А тва, че някой се гордеел с родителите си е защото ги познава като хора И защото са заслужили уважение. Не всеки родител заслужава уважение просто ей така. Аз не познавам баща си, няма как нито да го мразя, нито да го обичам, защото не го познавам. И още нещо - как обективно може да се каже например дали българската фолклорна музика е по-добра от турската такава? По какви параметри ще ги сравняваме? Лютеницата ли е по-добра или имамбаялдъ?

#13 Зелен Бетон 07.06.2013 в 16:59:24

Чакайте, бе, като се казва „национализъм“, това изобщо не значи „шовинизъм“. Подобно отъждествяване е именно едно от изкривяванията, които се задълбочават от съществуването на формации като „Атака“. Национализмът (нормалният, който имам предвид в коментар 6) не е някакво свръхсамочувствие, че като си българин, си по дефиниция по-най от всички други и трябва да ги биеш през пръстите, като се правят на важни. Той е просто защитаване на интересите на НАЦИЯТА КАТО ОБЩНОСТ. От всички общности, към които човек принадлежи, нацията е една от най-значимите – тя определя културните му и исторически унаследености, а до голяма степен и ценностите, разбиранията, навиците, предпочитанията, битовата среда и т.н. Тъй че няма нищо по-естествено от това нейните членове заедно да защитават интересите й и да се грижат да просперира като общност. Това е нормалният – и истинският, бих казал – национализъм. Той е платформа с чисто практически измерения, насочена към генериране на полза за националната общност, а не към конфронтация (освен ако не е неизбежно). Не бива да се бърка с шовинизма (фанатичното поставяне на всичко родно над всичко чуждестранно), нито с патриотизма (да цениш и уважаваш постигнатото от нацията ти, и да пазиш достойнството й), нито с родолюбието (да си обичаш страната и народа и да милееш за тях); а най-малко от всичко – с ксенофобията (патологична неприязън към всичко „не-наше“). Ясно ми е, че по тези импровизирани определения може да се спори. Безспорен обаче е негативният ефект от смесването на всичките тия понятия в една каша. Тогава, особено ако е гарнирано с агресивна риторика и скандалджийско поведение, цялата каша завива накъм шовинизъм, смисълът на патриотизма и родолюбието изчезва, и когато човек каже две нормални приказки за интересите или достойнството на нацията, хората викат – мани го тоя, националист... Що се отнася до глобализацията: национализмът изобщо не значи (или поне не би трябвало да значи) враждебност към глобализационните процеси; напротив, да си националист в един глобализиращ се свят значи да се грижиш собствената ти нация да стои достойно в него и да имаш самочувстието да заявяваш, че си част от нея. Не става дума за самоцелна гордост, а още по-малко – за избиване на комплекси. Затова ме е яд на Сидеров и подобните му – защото това тяхното не е национализъм, а цирк някакъв. На всичко отгоре фактически работи против националния интерес, обърквайки няколко важни понятия и свеждайки ги до най-вредното сред тях. А никой от политическата прослойка дори не понечва да върне на тези понятия нормалните им значения. Явно кашата ги устройва. ______________ В този смисъл (да свърна пак към темата) ставащото в Турция е много интересно. От една страна е национализмът на Ердоган – който очевидно включва голяма доза великотурски шовинизъм; от друга е национализмът на протестиращите, които вадят срещу премиера си образа на един по-умерен националист от миналото, Ататюрк – явно опасявайки се от шовинистичен завой, който според тях би навредил на интересите на съвременната турска нация. Тоест, там се противопоставят два вида национализъм и спорят кой е по-полезен. На този фон си струва човек да си зададе въпроса какво представлява днешното нашенско разбиране за национализъм. И доколко „националистите“ ни са такива; и ако не са, какво са всъщност.

#14 Aaauaa 07.06.2013 в 17:25:37

qhasper, изглежда нещо бъркаме понятията. Какво означава да си горд с нещо? Ами това е хубаво, че се радваш, че си се родил българин и според мен не означава, че се срамиш заради това. Вероятно аз не разбирам какво точно имаш предвид. Не че няма безброй примери и поводи за срам, но това е друг въпрос...

#15 qhasper 07.06.2013 в 18:05:26

Гордост е чувството на задоволство от нещо постигнато. Както казах не съм постигнал нищо с българщината си. Тва все едно да си горд, че си метър и 90 Радвам се, че съм българин, защото ми е уютно да съм тук и да съм сред себеподобни, но тва може да го каже абсолютно всеки по света и няма нищо лошо, просто нищо не значи. Аз се радвам и като съм си у нас, като е хубав деня и прочее. "От всички общности, към които човек принадлежи, нацията е една от най-значимите – тя определя културните му и исторически унаследености, а до голяма степен и ценностите, разбиранията, навиците, предпочитанията, битовата среда и т.н. " Защо нацията да е една от най-значимите? Кое прави деленето на човечеството на различни нации нещо положително? С това не мога да се съглася, защото колкото и да е разведено от шовинизма винаги става предпоставка за обявяване на едни хора за по- в нещо от други или даже по-често - до приписване на чужди заслуги като свои, което е просто смешно, а в някои случаи дори жалко. Да не говорим и за редицата национални предразсъдъци от сорта на - българите са гостоприемни и трудолюбиви, гърците са лъжливи и мърцеливи, американците са тъпи и други подобни глупости. А който е бил в турция знае, че турците са къде къде по-работливи, по-топли и гостоприемни от нас Не казвам, че трябва де се смеси целия свят в едно, щото и практически тва никога няма да стане, винаги ще се обособят различни култури и традиции след което и да е смесване, просто такава ни е природата. Но аз намирам за назадничаво, ако не просто безсмислено, да се пазят едни традиции, просто защото. Без да се разбират, без да се знае как и къде са тръгнали, само и само да можем да кажем, че ние тука сме българи, а българите на ей тая дата всички правят еди кво си. Превете сметка, че всяка традиция или национална черта в характера, доколкото я има, е започнала някъде някога и е заместила тази преди нея. Колкото повече време минава, толкова повече тя губи значението и смисъла, който е имала за хората, които са я започнали и се превръща просто в една ненужна автоматика за модерния човек. Смея да твърдя, че подобни автоматики са дори в ущърб за развитието на хората, защото от малки се приучаваме да вършим и мислим неща, без да знаем причината за това, без да има някакъв смисъл за нас и просто за да бъдем част от стадото. Това пречи на аналитичното мислене и на самостоятелното мислене като цяло. А тва, че Ердоган представлявал един вид национализъм, а опонентите му друг - пълни глупости. Авторитарните владетели винаги си служат с най-ниска форма ласкателство на масите с цел контрол - нашият народ е такъв, нашият народ е онакъв, а сега дръжте оня дето не е съгласен, той работи против вас. Тоя сценарий ми е ясен.

Новините

Най-четените