За да тръгнеш на път из България, е добре внимателно да обмислиш с какъв транспорт да пътуваш - влак, кола, на стоп... В никакъв, ама в никакъв случай не избирай като вариант автобус! Освен, ако не си дарен с безгранично търпение.
С влаковете всичко е ясно - вътре мирише зле, хората са наблъскани и има правостоящи в случаи на по-натоварени дни за пътуване, местата се дублират, влакът закъснява, а в най-критичните варианти - дерейлира (поради откраднати релси) или се пали (по вина на някой тарикат, решил да изпуши една в кенефа).
При автобусите обаче се очаква поне часовете на тръгване и пристигане да са ясни предварително, а няколкото лева отгоре в цената да са тези час-два път, които си пестиш като време. И все пак е добре да имате предвид няколко неща.
Пътуването „тетрис"
Ако изглежда така, сякаш дублирането на места е запазена марка само на БДЖ, съжалявам, но това е абсолютна грешка. Ама наистина съжалявам. Особено когато двама души сме получили възможността едно от местата на билетите ни да прилича на перон 9 3/4 от „Хари Потър" - уж го има, ама го виждат само представителите на фирмата превозвач и то не тези, които са в автобуса.
Резултатът е пътуване тип тетрис - непрекъснато някой стои прав и се чуди къде му е мястото. Шофьорът казва: „Аз карам, ти къде ша сядаш, не е моя работа". Стюардесата (ако има такава) любезно подвиква: „Ма аз как'о да напра'я?! Сядайте, където намерите, автобусът тръгва". И така, докато не се качи онзи, чието място сте „намерили". После отново разместване. И така до крайната точка на пътуването.
Проблемите се множат и усложняват пропорционално на броя километри, или както казва Мечо Пух - колкото повече, толкова повече.
Един автобус е равен на два
И все пак това е по-добре от „техническа повреда" - единствената причина, по която според общите си условия фирмите не дължат обезщетения. Тя е добро извинение, ако например автобусът ви от 10 сутринта се окаже почти празен, но събран с този от 11 часа прави чудесен цял курс - автобус като за два. От гледна точка на околната среда това е супер. От гледна точка на закъсняващите на автогарата обаче положението не стои точно така. Ако имаш бизнес среща в друг град например или ти се налага прекачване на друг транспорт, сори. Да беше тръгнал с кола.
За всички тези промени в часа на тръгване, разбира се, никой не казва предварително. Предполага се, че дори билетът ти да е купен седмица по-рано, трябва да притежаваш способности на врачка или да звъниш до фирмата всеки ден, за да си сигурен, че автобусът ще тръгне в написания на билета час. Освен ако не изпаднем в описаната по-горе ситуация (техническа повреда).
Звънни на шефа
Ако тръгнеш да питаш на гише „Информация" на автогарата защо автобусът го няма, се оказва, че там знаят само за часовете на тръгване, но не и за причините при закъснения. Друг вариант е отговорът: „Ми той така си позакъснява по принцип. Изчакайте, де!". А ако все пак на автогарата има гише на съответната фирма, на което да попиташ човешки защо, когато автобусът е навреме, а ти - не, плащаш за нов билет, а когато ти си навреме, а автобусът - не, не ти дават даже обяснение, камо ли едно кафе за извинение, че висиш и чакаш.
Коментарът се върти около това, че видиш ли, те само продавали билети. Или, че има техническа повреда, заради която ще се забави (отново по-горната ситуация). Или, че тъкмо са се чули с шофьора и има задръстване (което не е забавило другите автобуси, влизащи в града по същия маршрут). Или най-простото: „Ама вижте каква опашка стана! Айде звънете на шефа/централния офис, к'во ме занимавате тука!".
Балканският тип
По-забавно става, когато след например закъснение с час и половина, автобусът се появи и от него слезе Шофьорът - типичен балкански субект с къдраво окосмение по гърдите, което да докаже, че с него шега не бива. Сега си представете и чуждестранен турист, който е чакал автобус в Бургас, за да стигне до София два часа преди полета си и се опитва да разбере именно от Шофьора какъв е проблемът, заради който ще изпусне полета си. „Недей да ми приказваш, че ша останеш тука! Ша останеш на автогарата ти казвам, бе! Боса е в София, него питай! Не съм аз боса, бе!", е отговорът, който най-вероятно ще последва (опитно доказано).
А пътуването в посока Северозападна България е напълно отделна тема. Автобусните фирми за тази дестинация не са свикнали да бързат и съответно на всеки по-голям град се прави почивка от половин час. Тъй че разликата с влака не е във времето за стигане, а в честотата, на която тръгва транспортът в посоката.
И през цялото време не говорим дори за варианта в автобуса да има климатик, който освен това да работи, докато на телевизора тече поредното пиратско копие на филм от 90-те.
Всъщност основната разлика между автобусните превози и БДЖ е, че в във влака има тоалетна. Миризлива, ама тоалетна. В автобуса - чакаш. На теория има кабинка, но тя е за престиж, а не за ползване.
Като цяло принципни различия между превозвачите няма. Има обаче вариант пътуването да мине като по вода. Но по последни впечатления, той върви в съотношение 1 към 10.
