Студентският празник затрива с мръсна газ дори абитуриентския бал по очаквания. Добре, че тази година "джангърът" се пада в четвъртък - на работа съм. В петък също. Ако не бях, щях да се направя на умрял.
За първи път щях да си изключа трите телефона, компютърът щеше да си седи на спокойствие, телевизорът, който нямам, щеше да продължи да липсва. Щях да цъфтя от радост като дебеланко в сладкарница заради факта, че състудентите щяха да са далеч от мен.
Някъде, където да си разкопчаят ризите до пъпа, да лепят един на друг банкноти по мазни чела, да се клатят на високи токчета и да опъват джуки. Тоя мач съм го играл веднъж, и то миналата година. Повече не ме бройте от този отбор. Мерси.
Защо ли? Какво пък толкова ми има на мене, отворкото, че да не си се напия още веднъж, ей така, за здраве?
Проблемът не е толкова в хората, музиката или мястото. Чалга клизми съм си правил сто пъти. И сега ще го преживея. Поводът е това, което ме "требози", както каза веднъж един мъник при Бате Енчо. Какво толкова има да му се празнува на студентството?!
Аз уча журналистика в Софийския университет и... няма такъв фал досега. Преди ми беше смешно, но то беше в началото и за малко. Сега ме хващат лудите и ми става гузно да ходя на лекции, защото разумът и сърцето крещят в дует "К'во правиш, бе?!"
Добре, че почнах отново работа след известно прекъсване в това ми развитие, за да се завърти някоя друга мисъл в главата. Не за друго, ами в този факултет (ФЖМК, ако не е станало ясно досега) рядко ти дават да мислиш.
Ако искаш шестичка, ще си изядеш учебника, както си знаеш от училище. А той е доста по-голям от теб. За сведение, досега са ме карали да уча по учебник от 1980 г., и то за телевизионния процес...
Картинката се допълва с липсата на техника. Голяма работа, че съм профил "Телевизия", една камера стига за всички. И интернет си нямаме, макар че понякога трябва да го ползвам, за да изпълня определена учебна задача. В такъв случай искаш да те пуснат в залата с компютрите, но тогава ти казват, че това няма да стане. Върви и се оправяй както намериш за добре. Но тук съм намерил цаката - как така успявам всеки път да си открадна отнякъде... Лекцията тече, аз следя по-любимите медии и сайтове, лекторът си реди страшни безумия, говори си, Пенке ле, кой ли те слуша.
Най-любимите ми дни са тези, в които имаме лекция трите специалности от курса (освен моя, са тези с обществените комуникации и с книгоиздаването) в една зала. Страхотен гъч, благодарение на друг факт - толкова голямо помещение във факултета няма. Кеф, нека сме задружни. То се получи малко като онзи лаф: "Къпете се заедно, пестете водата!", ама не баш.
Върхов момент за всеки един студент във ФЖМК е посещението в 9-а стая. На секретарките. Тези, които, като ме видяха за първи път и разбраха по документите ми, че не съм кореняк софиянец, ми казаха да си ходя, че "сме напълнили града с такива като нас". Легнах си с чорапите!
Даже си спомням случай, в който момиче влиза с очакване да получи отговор от тях, а излиза ревяща и бъркаща в чантата си за цигара. Въобще от подбора на думи и децибелите на прословутите секретарки дори гестаповци да влязат при тях, ще излязат хленчещи за майките си. Това става само с виждане, така че е безсмислено да обяснявам колко арогантни, непремерени, некоректни са тези жени.
Финалът на цялото ми обяснение защо не се чувствам като студент е, че уча, за да... си изгубя четири години от професионалното развитие в зубрене на неща, по-голямата част от които вече не са в оборот. А и досега не ми е преподавал действащ журналист. Май не се очаква и да стане.
Накрая ще изляза с диплома, за която ми казват във всички медии, в които съм работил, че за нищо няма да ми свърши работата. Най-важен бил стажът. За мен студентският живот е като вкиснат компот - инвестираш в нещо, което да не те остави гладен след време, а се оказва, че трябва да го хвърлиш на боклука.
Така погледнато на мен не ми се полага да празнувам.
Днес пак бачкане. И утре пак. Нали съм студент, за да се уча как да работя след време, а не сега?
Абе, и аз в кой свят живея...
Вчера гледах в Кауфланд как група провинциални студенти, облечени в тъмни, евтини и безвкусни дрешки как събираха стотинки за хляб, колбас и водка, за да се напият днес на някой чалга купон в някоя вмирисана хижа.Стана ми тъжно.
@ 1 ...а можеха да идат на опера
Аз пък започнах да празнувам 8ми декември, когато бях на 14 и продължавам и до днес. Просто ми харесва да има празници и поводи - всичко е весело, еуфорично, хората са усмихнати, радват се, забавляват се (всеки по свой начин). Как да не ви стане хубаво и на вас по този случай? Иначе те проблемите в ежедневието винаги си стоят, ама това означава ли, че трябва да сме постоянно сдухани? В крайна сметка животът е кратък и трябва да грабим с пълни шепи от него, вместо унило да се роботизираме.
А тия, дето не сме били студенти никога - кво да правим?Щот на мен ми писна от рекламите (които ме заливат на всеки 15 минути по коя да е телевизия) за страхотни ,по страхотни и най страхотни оферти за къде да строшиш 200+ лв, за да изживееш най-най празника си... На времето, когато трябваше да уча "виШе", нямаше хляб по магазините... , и трябваше да бачкам.Но като гледам , не съм изпуснал много.Ако верно този празник е само да се напият студентите - моя съвет е - недейте ,ще имате абсолютно същия махмурлук, само ще сте минус много пари...
@Пепо май темата със студентите от провинцията вече се поизтърка доста, така че дори няма да го коментирам. По отношение на статията се "забавлих" добре написана е. Колкото до истините в нея за образованието, да така си е, не само в този факултет. Е сигурен съм че има и места на които качеството е по- високо, но за съжаление те се губят сред масата.
Съгласна съм с tougherty. За пореден път отиваме във възрожденско градче и ще бъде супер. Ако при теб празнуването е стояло по по-различен начин.... Организирахме си го сами и хем ще ни бъде по-евтино, хем по-хубаво. Можем да го направим и всеки друг уикенд, но защо да не се възползваме от повода... Не е задължително е да е на 08.
Авторе - ако се не фанеш сам да учиш оправия нема да знаеш. Мога ти кажа, че и при нас беше и си мисла още е същата свинщина. Завърших ТУ 2007 - учихме некви работи къде никой ги не праи вече и ги не ползва. На Запад само дедовците сигурно ги помнат тия неща. Грам не сме конкурентни на Запада па даже вече и индийците са ни задминали. Ако мислиш, че тия дърти комуняги ше те научат нещо си у голема грешка. Ше кажеш - ми закво уча. Е ти го парадокса - требва ти тапията. Без таа проклета хартия нищо не става. Вече кво има зад нея е втората част на уравнението. Що аз преди да получа работа тука у чужбината ми искаха първо документи па после ме изпитваха. Ма за това второто сам съм си помогнал и колеги много ми помогнаха със напътсвтия едно друго. Яко учене/четене си требе - булгаристанеца го мързи и да чете вече. Я се завърти и се огледай колко от твоите колеги или приятели живо се интересуват от професионалното си развитие. Бас лова, че големото мнозинство мислат у коя кръчма да идат или ква нова игра да бъцкат на компа. Повечето сиви орица се закотвят на една работа и си кютат там докат пукнат...или ги уволнат. С една кака си говорих тия дни и викам айде ще бегам да чета. Вика кво да четеш - ми техническа литература викам, да уча един вид. Тя - е как бе! На 30 годин магаре си кво учиш толкоз още!? Кво да й обясняваш. Та твойто си развитие си е у твойте ръце. Сега има възможност барем с Интернет - матриял колко щеш. Само мерак да има .
Да имаш диплома от висше образование е само едно свидетелство, че можеш да търсиш информация и евентуално, че можеш смислено да я използваш. Ама не важи за всички. Освен при интервю за работа после не ти трябва. Всяка професия пак си я учиш практически 3 години.
не мога да разбера, щом някой не знае как да празнува и с кого, това как по точно става национален проблем
Тц Мануела, не позна и за двете според мен. Нещо след прочитане на текста, ми остана привкуса за несбъдване на мечтите на момчето. Не го кефи празника, нито факултета, щото не вижда бъдещата си реализация. То видиш ли, като завърши, няма да яхне веднага метлата на бляскавата кариера, известността или за каквото там си е мечтал, като е кандидатствал... стаж искали хората. Ама то винаги е така мили деца, учиш нещо си, да вземеш кетапа... и после почва шоуто. Бачкаш като вол, доказваш се, градиш си име и имидж... къде десетина годинки поне, и то ако имаш багаж в междуушното пространство. После си сядаш на лаврите и името ти бачка за теб. И то ако си налучкал призванието си, демек да работиш нещо, дето хем да те кефи, хем да ти осигурява доходи за приличен живот. С необходимото доуточнение, че си попаднал в среда, дето се цени какво знаеш и можеш, а не на кого чи човек или чии интереси защитаваш. Хмм, пък с тая журналистика... много станаха на клона милите, а държавицата ни е малка за толкова медии. Имената на хората докопали кокала, се броят на пръсти, че и с десетилетия се мотаят по екраните..., не дават въздух за младите. Нема 'ляб за масата средностатистически смугли балкански субекти, гордо размахващи тапията "нещо свързано с медиите". Па и конкуренцията на дългокраките и едрогърди тяхни съвипускнички хич не е за пренебрегване..., они се реализират с други атрибути различни от умствените способности... мъка от'сякъде... Е как да му се празнува на човека. ПП: Нема се плашиш авторе, то половината продавачки и сервитьорки тук у Варна са с тапия "магистър по нещология", гладен няма да останеш.
Пък за въпросния 8-ми декември... и аз нямам спомен да съм го празнувал..., щото 'секи ден беше празник да го еВа, то не знаехме кой ден от седмицата е, пък още по-малко коя дата е, че и някакъв си конкретен ден от годината, дето бил наречен за някакъв си празник. Що мозъчни клетки сме умъртвили с калпави ракии на по едно кисело зеле с олио и червен пипер (криза беше по наше време), ама беше весело. Празнувайте докато ви хранят мама и тате, щото после...
Мдам, типично българско образование - там си само заради дипломата, защото от работа гледат първо това, и чак след това качества. Ама от това образование не научаваш почти нищо, а на запад много голяма част от това на което те учат е практически приложимо и смислено, и дори и да имаш нужда от дообучаване за да си вършиш работата, поне са те учили на все-още приложими неща, и имаш смислена основа върху която да градиш, а не да почваш от нулата, както се случва при нас, след като 4-5 години ти задръстват мозъка със "знания" дето не се прилагат на практика от поне 10-15 години...
Съгласна съм с мненията на @16 Rowan и @ 4 tougherty Авторе, първо - честит празник! Второ – не ми блей като агне на заколение! Парите никога не стигат! Сега ти е времето за купон и забава! Аз, като се разровча из спомените си за 8-ми декември, излиза, че такива практически липсват. Защото празнувам порядъчно често. И понеделник и вторник и т.н... А и при мен чашка и притежател се сливат в едно... Но усещането ми по усет, за този празник е много хубаво... Ареее авторе, спретвай багажа и заминавай утре я на Банско, я на някоя хижа или вила... Весел празник!
Байчоооо, байчо, ако си мислиш, че само в твоя факултет е така!...
Мани майтапа, ама тая статия точно за това ми напомни - за злокобните 2 лелки в канцеларията на моя факултет. А уж в съвсем друг ВУЗ съм се подвизавал.... Навсякъде ли слагат по 2 такива? До ден днешен сънувам кошмари от тия......ама поне не съм излизал разплакан де