Борис Стругацки: На власт е Сръчният Човек

В понеделник, 19 ноември, почина този, когото четяха и пионерите, и пенсионерите. Великият Борис Стругаци издъхна на 79 години. Смъртта е духовна катастрофа за всички, които познават и обичат книгите му.

По този повод руската агенция РИА Новости публикува едно от последните интервюта на писателя, участвал в онлайн конференция тази пролет. Публикуваме го с известни съкращения.

- Как гледате на произведенията си с течение на времето? Имате ли "любимо" и "нелюбимо" произведение?

- Преоценка (за последните 50 години) не е имало. Най-любимото ми е "Охлюв на склона", най-нелюбимото "Страната на пурпурните облаци".

- Дали сега бихте написали продължение на "Мира полудня"?

- Не.

- Човек добро или зло същество е? Как мислехте преди 50 години и как сега?

- Човекът е разнообразно същество. И по-рано мислех така, и сега също.

- Бяхте написали, че действителността, описана в произведенията Ви, не се е осъществила. Т.е., развитието на обществото пое съвсем друг курс, надеждите за оптимистичен сценарий не се оправдаха. Защо най-добрите герои от света на Стругацки не доживяха?

Както каза в Харков преди година Татяна Никитина, "...ние отново сме обречени на самотна борба, без подкрепа и гаранция за успех". Но за мен героите от Вашите книги са много по-значими от днешните герои на времето. Желая ви здраве, творческо дълголетие и оптимизъм!

- Благодаря. А защо "най-добрите типажи не доживяха"... Всъщност те изобщо не оживяват.  Хиляди години книгите учат човек на добро (книги, които го учат на зло, са рядкост), а човекът от времето на палеолита е същество, меко казано, "разнообразно", такова си е и останал. Изглежда, ролята на литературата във възпитанието не е голяма. Приятели, улица, училище, нещастни родители (способни да научат малкия човек само на едно: "Прави като мен") - ето това са истинските възпитатели. Така че на който му провърви по друг начин - е късметлия.

- Смятате ли, че главният смисъл на човешката история е създаване на "Мир полудня", и възможно ли е това? Смятате ли, че е допустимо въздействие върху човешкия мозък, за да направим хората по-добри, като се разруши чрез ултразвук центъра на агресията в главния мозък, или се използва хипноза при възпитанието и т.н.?

В ненаписания Ви роман "Бялата царица (царица в шахмата - бел.р.)" имаше идея хората да се разделят по нравствени качества! Смятате ли, че това е възможно в реалността? Масово производство на хора с предварително зададени морални качества с цел да станат всички образовани?

- Мир Полудня не е смисълът на човешката история. В историята няма смисъл. А Мир Полудня е само един свят, в който на нас, авторите, ни се искаше да живеем и работим. Вие сте прав: този свят е недостижим, тъй като в него трябва да живее Образованият Човек, за когото висшето наслаждение и смисъл на съществуването е успешният творчески труд. Откъде ще се вземе такъв Човек, как да превърнем в него днешния човек - Сръчния човек, чийто смисъл на живота е увеличаване на разнообразието, количеството и качеството на потреблението), аз не знам. Назованите от Вас технологии не изглеждат твърде привлекателни.

Аз съм привърженик на създаването на Образователна система, най-важният елемент от която е откриването, от страна на професионалисти (Учители), на талантливи деца и създаване на условия за развитие на тези таланти.

Но бедата дори не е в това, че общите принципи на една такава система още не са формулирани. Жалкото е, че не се виждат социалните сили, които биха били заинтересовани от появата на Образования Човек. Нито партии, нито класи, нито дори религиозни учения - а те са толкова много!.

Сръчният Човек устройва абсолютно всички. И макар че островчета като в "Мир полудня" вече да се срещат в живота ни не толкова рядко (като правило това са групи хора, обединени от обща творческа задача), шансовете да се появи някаква неведома социална сила, която да ги обедини в един континент, засега не се виждат, нито пък в обозримото бъдеще.

- Възприема ли се днес "Градът на Обречените" като антиутопия? Или изначално е бил такава?

- Не, не е антиутопия, но не е замислен и като утопия. По-скоро това е историята на човек на предела на идеологизацията, загубил идеалите си, смачкани от "лапите на живота", опитващ се да намери някаква здрава почва под краката си. Съвсем типична история на съветски човек от 60-те.

... Но днес ние можем да видим от първа ръка как човечеството навлиза в това състояние, състоянието на потребителското общество, и изглежда, че няма сила, която може да го отвърне от този път. Консуматорското общество е целта.

- Жалко, че още не сме стигнали това светло комунистическо бъдеще, времето, в което хората ще бъдат честни, открити, самоотвержени, смели и човечни. Хора без граници, смятя без траници. Аз чакам тези времена. А Вие?

- Отдавна съм разбрал, че няма да ги дочакам. Дай боже, да няма войни и бунтове, всичко останало е поносимо.

- Как бихте формулирали своята мисия на планетата?

- Аз нямам никаква мисия. Защо? Заради какво? За какво?

- Как бихте коментирали факти, които доказват съществуването на планетата ни на високотехнологична працивилизация?

- Имам силни подозрения, че всичко това е красива измислица. Плодотворен сюжет.

- Уважаеми Борис Натанович! Забелязах, че в "Мире Полудня" повечето герои са хора на умствения труд, представители на интелигенцията - лекари, учители, учени, изследователи, психолози... Ами по-"приземените" професии като продавачи, предприемачи и т.н.? Не са ли ли нужни на света или за тях няма място в бъдещето? Значи ли това, че "Мир Полудня" е някакъв свят на победилия социализъм? И вярвате ли самият Вие в подобно развитие на човечеството?

- В "Мир Полудня" има съвсем друга, "комунистическа", система на разпределение на благата и услугите. Продавачи там не може да има, тъй като няма стоки. Предприемачи, разбира се, има - организаторите и реализаторите на проекти, свързани с поризводството - само че те получават печалбата си не във вид на пари, а във вид на удоволствие от работата, "наслаждение от успешния творчески труд". Според мен няма по-сладко нещо за човек от подобно удовлетворение.

Нужди (в смисъла, който ние влагаме) в този свят няма: свръхмощно и непрекъснато усъвършенстващо се производство, основано на постиженията на науката и техниката, осигурява равномерен поток от необходимите материални блага... Тоест, класически комунизъм, така както са си го представяли в началото на миналия век. "Всекиму - според потребностите, от всеки според способностите".

Съвършено несправедлива е системата, при която всеки получава повече от това, което допринася в полза на обществото, но едно свръхбогато общество може и това да си позволи. Още повече, че дали способностите ти са по-малко или повече, няма значение, ако ти ги отдаваш без остатък в полза на обществото.

Трудно е да си представим възможностите на един свръхбогат свят, но предвид лудешкия темп на развитие на технологиите в нашия постиндустриален свят все пак може.

Значително по-трудно е да си представим човек, който е готов, (при това с радост!), да смята за пълноценно заплащане наслаждението, което изпитва от творческия си труд. Разбира се, такива хора винаги е имало, има ги и сега, ще ги има и утре, но достатъчно ли са, за да образуват пълноценен социум?

- Какво е хобито Ви?

- Хобито ми е старинно, скоро ще чукне 65 години - филателията.

- В произведенията Ви много "вкусно" е описан комунизмът...

- За комунизма сме писали до края на живота - последният роман беше "Волны гасят ветер". Съвсем друга работа е, че съвременната реалност започна да ни стяга все по-силно и комунизмът започна да става по-сложен, отколкото в началото, не така безоблачен. А първата ни "некомунистическа" книга стана "Охлюв на склона" през 1965-а - най-любимата ни и харесвана повест.

- Дали нашето бъдеще се развива по сценарий, предсказан от фантастите (т.е. написаното по-късно се материализира) или писателите несъзнателно "озвучават" откритията, които идват (предначертан път, пръст на съдбата и т.н.)?

- Извинете, но не приемам така зададения въпрос. Фантастите не са никакви пророци и "глашати на бъдещето". Всичко, което успяват да предскажат, е или очевидно-баналното, или съвършено случайни попадения. Максимумът, на който са способни най-проницателните от тях е да предвидят "духа" на бъдещето, аурата му, както това се е получило при Уелс и в някаква степен при Замятин.

От тях пророчества не се искат. Тяхната задача е да покажат света, в който човечеството иска да живее (утопия), или светът, който би предизвикал отвращение и страх. Фантастите просто изразявяат надеждите и страховете на човечеството, част от което са и самите те.

Ето, казват те на читателя, какъв би могъл да бъде светът, в който живееш, и какъв би станал, ако не предприемеш мерки. Но всъщност те пишат за настоящето, за това настояще, което незримо присъства тук и сега. И правилно! Не може да има по-благородна задача за писателя от тази да разказва за настоящето.

- Вярвате ли, че нашата душа е безсмъртна и след смъртта ни отлита някъде (на някакво друго енергийно ниво, в някакъв рай, близо до земята, или в ад) или се връща на земята (инкарнация)?

- За съжаление, всичко това не е нищо друго освен красива, поетична легенда, родена от страха от смъртта. "Там" няма нищо и отиваме там завинаги.

- Колко, според Вас, е трудно все пак да си бог?

- Трудно е да изпълняваш това задължение. А на Всемогъщия, Всезнаещия и Вездесъщия му е трудно да не може. Дори когато го попитат може ли да направи камък, който да не може да бъде вдигнат.

- Какво е отношението Ви към ролята на религията в съвременна Русия?

- Не ми допада вмешателството на Руската православна църква в светския живот. Това противоречи на Конституцията и освен това е нелеп архаизъм. Ей богу, имаме си достатъчно началници и без тези монаси в позлатени одежди.

- В повестта "Трудно е да бъдеш бог" човек от бъдещето попада в миналото. Този сюжет е използван от много фантасти (например "Един янки в двора на крал Артур")... Вашият герой се старае да не внася никакви промени, които биха могли да променят по-нататъшното развитие на обществото. Сега в руската фантастика има много книги, посветени именно та такива промени. И много често в тях се подменя нашата история, но въпреки това те са много търсени. Защо? Не е ли това знак, че обществото ни не е доволно от историята и съществуващото положение, и иска промени?

- Нито едно общество, в което има свобода на словото и мисълта, не е доволно от историята си и съществуващото положение на нещата. В това е и залогът на всички промени - както революционни, така и еволюционни. Фантастиката само отразява тези неща, както и литературата изобщо.