Навярно вече ти е писнало да четеш и слушаш за протестите. Но пиша това по две причини. Възможно е и да са три. Първата е, че се зарибих много по тази игра: http://saveoresharski.eu/. И след като успехът ми започна да пада толкова, че дори и в университетите в Шотландия не биха ме приели, реших, че трябва да взема мерки. Това трябва да спре.
Нарекъл съм тези протести на отпускари, съкратени, уволнени и безработни, защото такива хора излязоха. Те всички бяха недоволни и им беше писнало.
Аз съм от онези, които изкараха цяло лято в градинката пред Народния театър. От сутрин до вечер. Покрай мен постоянно се сменяха, в зависимост от часа, клошари, пияници, костюмари в обедна почивка, майки с деца и накрая много нехаещи нехранимайковци като мен.
Имигранти си имаше още преди сирийците да започнат да ги дават по телевизията. Има ги от толкова време, че някои вече говорят сносно български. Те са там и всеки ден историята, с която ще се опитат да ти изпросят малко пари, е различна.
Нещо обаче в озвучаването на дните беше едно и също. Всеки ден. Тъпанът. От понеделник до петък. От събота до неделя. Между 18:30 и 19:00 часа. Тъпанът. Вибрирането на кожата беше като сирена за доста хора, които седяха по пейките в градинката и още преди третия удар вече се бутаха, дърпаха и прескачаха, за да станат част от шествието. Бяха като роботчета.
След тъпана се появяваха свирките и вувузелите и накрая всички запяваха дружно "Оставка, оставка". Цяла рота R2-D2-та и трипиовци тръгваха да се разхождат с шлагер на уста: "Така ще е до победата" и "Оставка, оставка" под акомпанимента на тъпана.
Ясно ми е, че протестите са форма на градско неподчинение. Вдигане на шум, блокиране на движението и викове ОСТАВКА. ОК. Стори ми се, че това беше всичко,което искаха. Да вдигат шум,да блокират движението и да крещят ОСТАВКА.
Впрочем малко е жалко, че дори при наличието на демокрация и пълна свобода да се измисли нещо интересно за гражданско неподчинение, българите измислиха само това. Не знам дали детето в мен е още живо, дали аз съм още дете или българите са толкова закостенели и неизобретателни, че видях само скучно ежедневие:
- Спане, само че на палатки.
- Сутрешно пиене на кафе, обаче пред парламента.
- Закуска с яйца и домати и плюене на политици,не по сутрешните блокове, а лайф.
- Кратка физзарядка с крясъци и подскоци пред парламента, а не във фитнеса.
- Да си кажеш мнението пред камерите, а не във фейсбук.
- Голяма следобедна разходка в центъра
- Вечерни упражнения преди лягане - подскоци и крясъци, отново пред парламента
- Обратно по спалните чували. Къде? Пред парламента.
Основен проблем: липсваше визия. Идеи имаше. Създадоха се движения, делегации, събираха се нови партии и т.н. Много думи, наежвания и закани и нищо. Всъщност това бяха едни разхождащи се хора, крещящи ОСТАВКА. Нито ще съм първият, нито последния, който пита:
А след нея какво?!
България е в Параграф 22. От 1989 г. насам всички живеят с надежди за "утре". На всички им е писнало от "утре" и може би затова така усърдно крещят ОСТАВКА. Не само защото наистина искат правителството да падне, а защото искат нещо, някакво решение сега, днес. Тези протести са срещу всички правителства досега - и за всички напред във времето.
Проблем е обаче, че нямат водачи. Всички казваха, че това са национални протести. Нямало лидери. Стигнах до извода, че българите просто не искат да бъдат лидери, не има харесва да са водачи. Мислят, че някой ще им се разсърди ако кажат, че са довели неколкостотин човека на площада.
Не знам защо никой не гледаше на това като отговорност. Никой не застана пред обективите да каже, че ще се опита да говори от името на българите, за да е по-лесно.
Протестите нямаха дълбочина. Нямаха идеология. Нямаха цел. Ако е имало, съжалявам, ама не я разбрах. Целта им сякаш беше не да свалят правителството, а просто да се съберат там. Да си върнат вярата, че българи в тази държава все още има.
Донякъде тези протести минаха под знака на спонтанната екзалтация и ярост. Те бяха хюбрически*, диви, неосмислени.
И тук идва третият проблем.
Протестите бяха социален евент
Почти всеки човек в страната има снимка във Facebook от протестите. Мрежите на Tumblr и Instagram ъщо бяха смазани от всички снимки на хора, показващи гражданската си позиция. Точно това се случи. Излезе, че гражданската позиция има нужда от показност, за да съществува.
Случи се така, че ако някой няма снимка от протестите, просто няма гражданска позиция или най-лошото - подкрепя правителството и Дарт Вейдър. Всеки уважаващ себе си млад човек ходеше, снимаше се и си отиваше.
Всяка вечер метрото след 21:00 беше пълно. Ама пълно. Да,по-зле от 07:40 в делнична сутрин, в която и да е от спирките между Люлин и Сердика. Хора със знамена и плакати. И най-отдадените на каузата трябва да се прибират все пак. Смешното беше, че това се случваше масово. Сякаш бяха туристически групи. Дойдоха,крещяха,снимаха.
Няколко пъти чух телефонни разговори между хора, които просто се уговаряха да се видят там, понеже не са се виждали от доста време. "Аре, бе, и децата ше си поиграят, ше потичат", чух един ден.
Протестите - място, на което да се тагнеш
Най-дивата селяния беше на "Цариградко шосе". Точно тогава се отчаях. Хората просто отиваха, за да се се снимат как са седнали, легнали, клекнали, ядящи и във всякакви други стойки и дейности. Важното е, че го правят на ЦАРИГРАДСКО. После дойдоха барабаните, танците, песните, хорáта и още снимки.
Наизлязоха и всички стари хипари със скъсаните си дрехи и свитите цигари. Разбира се, появиха се и хипстърите. Протестите дойдоха точно навреме, за да помогнат на тази субкултура да добие национален мащаб. Това е и втората причина, поради която пиша това - мразя хипстъри. За тях протестите бяха идеални. Снимки и протестиране т.е. свобода - всичко, което прокламира хистърията.
При хипстърите и при протестите има едно общо нещо. Медиите. Комерсът. Хипстърите станаха маскултура. Движение на младежта. Тя уж се гради на идеята за свобода на изкуствата, независимост на човека, идентичност, различие. Негативно отношение към еднообразието и отхвърляне на общоприетото и т.н.
Всичко това рязко противоречи с реалния им облик. Те изцяло зависят от интернет. Изглеждат еднакво. Хипстърията стана мода, а има голям контраст между основите на тази субкултурата и скъпите маркови дрехи, които им станаха униформи.
Хипстърите вече не са общност, а мода. А модите идват и си отиват. Това се случи и с протестите и продължава да се случва. Както всичко, което правят хипстърите, казва: "Здравейте, аз съм хипстър" , така и всичко, което правят протестиращите, казва "ОСТАВКА, АЗ ПРОТЕСТИРАМ, ОСТАВКА".
Протестите ги убиват медиите. Смазват ги. Наистина не ти ли е писнало всеки ден по всички телевизии да се говори почти изцяло за протести. Кадри, записи, коментари, анализи. Като да гледаш един и същ филм десет пъти. По едно време просто ти писва и сменяш канала. Започваш да изпитваш неприязън и се дразниш, че не можеш да си изпиеш кафето сутрин без да чуеш за "масовото недоволство".
Неизбежно е да не си кажеш "пак ли за теа, бе, не виждат ли, че нищо няма да направят". Според мен това донякъде е и целта на медиите. Свръхинформираността убива интереса. Благодарение на медиите, протестите се превърнаха в мода - и тя, като всички останали, ще отмине.
Аз съвсем не съм срещу протестите. Даже съм за. Бих ходил да протестирам всеки ден, ако знаех,че има смисъл. Бих крещял ОСТАВКА, ако знам, че има кой да ме чуе и да се съобрази с това. При тези протести знам, че ако ме чуят как крещя, просто ще си сложат тапи за уши и ще спуснат щорите.
Протести се правят на места, където има смисъл от тях. Смисълът е в това да те чуят, да те видят, да се поинтересуват от желанията ти и да се съобразят с тях. Трябва да има някаква форма на диалог, за да има протести. Тези протести са безсмислени.
"Правителството не се притеснява от протестите" казват тези в парламента. Всеки ден те излизат по телевизията и казват на целия български народ, че не им пука какви са желанията на протестиращите.
Тук идва и третата причина, поради която пиша това - харесвам оръжия. Всъщност от там, откъдето идва демокрацията - от Елада, протести не е имало. Имало е бунтове. Въоръжени ядосани хора с факли ходят по улицата - и не викат "Оставка". Те нямали искания. Имали заповеди. Ето такава е била демокрацията.
*Хюбрис (на гръцки: ὕβρις) означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, последвана и от най-страшни наказания и разрушение. (Wikipedia)
Поздравления за хубавата статия! Най сетне нещо различно в уебкафето. Естетствено е че властта не би се трогнала от тези протести. Виж, учители, миньори, шофьори, лекари... биха постигнали по-голям успех.
Като погледнем историята, правата никога не са били постигнати с молене или протести. Те са били вземани с ултиматуми и обединена около тях маса. Но има и друга посока. Преди да постигнеш някаква победа извън себе си, необходимо е да се преодолеят вътрешните предизвикателства. " ...в Латинска Америка интелектуалците винаги са говорели за политически и социални реформи..Но революциите не промениха кой знае какво. Необходимо е малко решителност, за да взривиш здание, но за да се откажеш от цигарите, да престанеш да се безпокоиш, или да спреш вътрешното бърборене ще се наложи да прекроиш себе си. Ето къде започва истинската реформа..Всяка революция започва вътре в тялото.." Кастанеда, интервю със Сам Кин
Позволявам си да дублирам мой коментар под друга статия: По времето на февруарските протести първоначално си рекох "ба! протести, пак 100 човека ше викат 2 дена и всичко си продължава по старому." Обаче нещата набраха скорост и като гледах по телевизията какво казват хората на улицата просто си личеше, че им е писнало вече и се виждаше истинска страст и енергия, и ненавист към статуквото. Дали Бат Бойко трябваше да си тръгне така страхливо е спорен въпрос, но факт е, че от цялото упражнение имаше осезаем ефект. Имаше наченки на някакъв смислен диалог в медиите и се видяха нови интелигенти хора, които имаха желанието да почнат работа и да променят нещо. Имаше и радикални, но според мене много оправдани изказвания, че трябва да се промени коренно цялата политическа машина. На тия хора им се смееха, обявяваха ги за някакви екстремисти и им се обясняваше в кой закон кво пишело, как не можело да променяме нищо и как не разбирали нищо от тия сложни, сложни работи. Бойко подви опашка, избори, сеир. Парламент все едно подбиран за участие в биг брадър. И почна да става жалко. Пак протести, то тва си беше ясно още от преди изборите, но тоя път аз не видях тая енергия и тоя кървясал поглед в протестиращите. Дребнавости от сорта на кой чупи джама на автобуса, почнаха и сума конспиративни теории да се заформят и всеки обвинява човека до себе си за платен агент на врага, само той знае какво наистина става, само той е прав, другите са овце. Да протестираш стана модно, стана начин да надуеш егото, че си голям патриот и прогресивна част от 'гражданското общество'. Ако протестираш, значи си деен, значи си част от вълната на промяната, морален граждански титан. Защо мислите студентите са "окупирали" университета? Защото гледат кво правят яките красиви хора на запад и копират дори лозунгите им. Нямат своя позиция, поне не истинска, искрена такава. Протестите се превърнаха в развлечение - песни, танци, закачливи плакати, групи във фейсбук и де се хвалим колко сме млади, будни и в крак с времето. Не е трудно да протестираш - ако можеш да викаш, да махаш и да стоиш си 6. Ама с викане и махане, вижте ме, аз съм несъгласен не става. На никого във властта не му дреме за протестите. Кучето си лае, керванът си върви. За толкова дни протести нещо да се е променило? Протестиращите искат системата произвела уроди, да произведе и решението. Нямя как да стане тва. И колко е малоумно да скандираш ОСТАВКА и да искаш предсрочни избори! Кой ше участва на тия избори? Крали Марко? Пак ше си снимат мазните физиономии за плакати и пак ше има сигурно вече 25% активност и ше се спечелят абсолютно същите хора, може би в разбъркан ред. После пак ли ше има протести? Никой пак няма да гласува за новосформирани партии, защото хората са ограничени и незаинтересовани и гласуват за който знаят. Никой няма представа какво е нужно да се промени точно и как "ше се оправим", само искаме промяна и морал и да спрат да крадат. Кой ти разбира от енергетика, икономика, инфраструктура, образование, здравеопазване и тн. Демокрацията, поне в настоящия си вид, е малоумен начин на управление, защото се разчита на простата маса да показва посоката с ограниченото си мислене. Обаче кажеш ли нещо против свещената демокрация биваш обявен за комунист, все едно това са двете единствени възможности. Не протест, а революция ни трябва! Най-вече революция на мирогледа. И без сила нищо няма да се промени. Не става дума за проливане на кръв, а за принудително подменяне на управлението. Много повече сме от тях и от полицията, която им се явява като антитела - чак ми стана смешно и жалко като кледах кадри как са обградили парламента и пазят мършите от народа, който им се явява работодател. Ограничен и дупедавец, но все пак работодател.
А най-последната смешка, която мернах по телевизията, беше как се скандира и протестира пред празен парламент Хората са на развлечение там, поне повечето, все едно гледам мач или концерт - хората се веселят, но в случая и гъделичкат егото.
Работата е там, че как се взима власт с бой и жертви знаят само старите комунисти в България.