Българската политика не спира да ме удивлява. Но този път не го правят политиците.
Учудват ме адресатите на техните циркове, за които пак е време на трепетни вълнения. БСП проведе дългоочаквания конгрес, СДС остана без лидер ненадейно, Костов се мръщи, хората му се стичат при новата голяма "алтернатива" - Меглена Кунева. Да се вълнуваш от всичко това, значи да се разчувстваш от мускула на Бойко Борисов или да си въобразяваш, че някакъв конгрес, коалиция или разлъка ще направят така, че сливенските мартинславовци да намалеят. Нима вярвате в магии?
Най-напред да разясня кои са хората, които се вълнуват, а според мен - не бива. Това не са партийните кариеристи или материално зависимите от политиката люде, които пълнят публичното пространство (вкл. форумите) с глупости. Не е агиткаджийската лумпениада. Това са почтените и принципни хора, които независимо дали са в пряката политика, или не, се
омерзяват еднакво от контрабандата
при Костов, Станишев и Борисов. Няма индикатор, по който да бъде измерена емоцията им, но повярвайте, те наистина отделят твърде голямо внимание на тези събития с надежда отнякъде да започне тъй чаканото очистване. Не казвам, че текущите събития трябва да бъдат подминавани. Казвам, че в тях няма добри сценарии. Аз искам жизнен стандарт, сигурност, справедливост, култура и етични порядки, бъдеще за обществото ни. Знам, че искам много, но кажете ми, коя от текущите драми и кой произволен техен развой ни приближават и сантиметър до тях?
А влизаме в предизборен период. Подобни "преломни" събития ще зачестят в политиката ни. Страсти ще се вихрят, нашите надежди ще бъдат подхвърляни, буквално и преносно, като монета. Излезте от този мач! Повярвайте, няма никакво значение какво му мирише на Доган, дали кариерата на Първанов е провалена, или Борисов ще загуби изборите. Това са различни хора, произведени от една и съща среда. Ето, президентът ни е нов. Искахме различен от Първанов, получихме го. Но резултатът какъв е?
В началото на текста стана дума за магии. Религиите смениха прастарите вярвания, а Маркс каза, че религията е опиум за народите. Отдалечихме се от религиите, превърнахме се в модерни хора. Уж. Защото дозата опиум не е намаляла. Ето няколко: ""От всекиму според възможностите - на всекиго според потребностите "; "Пазарите са свещени"; "Най-важен е икономическият растеж" (Оланд); "Не, финансовата стабилност е" (Меркел). На наша почва опиумът звучи така: "Главната цел на България е да влезе в НАТО и ЕС"; "Не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви." (Сакскобургготски); "До 2013 г. България ще стане средноевропейска страна" (Борисов). Клетвите на Станишев и Първанов след конгреса, на Кунева преди партийния й старт, на Костов, който казва, че "сините избиратели имат искания, а не мечти към политиците", са
същото хапче опиум,
раздробено на малки частици - предназначено за скромната ни действителност, разтоварено от тежкия наркотик, който носеха старите лозунги. Но пак е опиум. Политиците имат нужда от нашата вяра, ние също сме загубени без надежда. Но да си ги представим като зидари, а вие имате нужда от дом. Ще ги наемете ли?
Идеалите са винаги магически (в това е красотата им) и когато едно общество търси път към по-добро бъдеще, винаги има риск перспективата да се окаже утопия. Но все пак едно нещо е сигурно - няма как да имаме качествен политически процес (лидери, партии, действия, избиратели) без качествена промяна на средата. А тя се изменя не с пръчка или силова десница, а с бавна културна промяна, просвета, трайно възпитаване на добродетели. Без по-добра ценностна среда няма как да имаме по-добра политика. Днес не е важно какви коалиции прави Станишев, дали Борисов и Цветанов ще се скарат. Важно е какъв морал демонстрират, езикът им, етичността, защото това е семето, което сеят. Семето не може да бъде по-добро от почвата, в която е отгледано. Много вода трябва да изтече, докато настъпи по-добра среда, която да излъчи по-добри политици.
Но това би станало само ако ние като общество станем по-културни, добродетелни, умни и ненаивни. Но някак си не е политкоректно всичко това.
Не хваща вяра, не се яде,
прокламира промяна далеч във времето и след много труд. Масата иска промени на мига, благодат да струи от шепите. Търси си своя опиум. Политиците не закъсняват: "Махнете регулациите!"; "Повече държава!"; "Да вземем парите от богатите!"; "Да оставим богатите, да вземем от чужденците!". И нито дума за култура, нито дума, че за всяка система (икономическа, политическа, избирателна и т.н.) са нужни най-вече образовани и добродетелни хора.
Не призовавам за аполитичност. Но кой почтен и нормален човек вижда поне частица от себе си в тази врява? Тъпо е да й се връзваме. Една дебела книга или разходка сред природата говорят несравнимо повече от всеки днешен политически идол. Те казват, че лесен път няма.
