1. Необяснимо защо в законопроекта настоятелствата трябва да имат такъв обем на вмешателство в училищните дела, след като нямат отговорности за резултатите от учебно-възпитателния процес, организацията на работата в училищата и разходването на средства!
2. Необяснимо защо се регламентира частните учебни заведения да получават бюджетна субсидия, при положение, че разкриването на частно учебно звено е лична (или групова) ТЪРГОВСКА ИНИЦИАТИВА, ЧИЯТО КРАЙНА ЦЕЛ, ЕСТЕСТВЕНО, Е ПЕЧАЛБАТА! В същото време в частните училища се наемат учители на срочни и/или граждански договори и така отговорността към учебно-възпитателния процес се пренебрегва. При положение, че средното възнаграждение на учителите в малките училища е 500 лева!
3. Необяснимо защо разходните стандарти на ученик са толкова ниски - не стигат за нормалната издръжка и функциониране на едно сравнително малко училище - под 250 ученици?! 60% от училищата в България са под 500 деца.
4. Необяснимо защо продължава да съществува райониране, при което не се вземат предвид специфичните особености на инфраструктурата в населените места, а се действа на териториален принцип. Така се появява парадоксът с училища около София, влизащи в състава на София-град с по 130 ученици, да попадат в разходен стандарт, предвиден и за училища, обучаващи и възпитаващи по 1800 ученици! Поддръжката на сградата, режийните и т.н. е почти една и съща, а средствата не стигат...
5. Необяснимо защо училищата в българската столица продължават да бъдат третостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Това предпоставя мудност, липса на координация, възможност за задържане на средства от страна на общините по райони и прикрито вмешателство или психологическа преса при изпълнението на училищния бюджет.
6. Необяснимо защо на родителите не се вменят по-строги задължения да бъдат по-отговорни и ангажирани към учебно-възпитателния процес? Трябва да се приложат финансови и административни санкции.
7. Необяснимо защо директорът трябва да бъде подлаган на преатестиране през определен период - това значи, че всички, които са заели мястото си по Кодекса на труда след конкурс, ще трябва да преминават преатестиране, както и всички, наети по трудов договор в областта на образованието.
8. Необяснимо защо отговорността за всичко, което учениците са и ще бъдат, се оставя на учителите и директорите на училищата. Но само 15% от времето си учениците прекарват в училище - по данни от изследване на „Отворено общество" за Европа.
9. Необяснимо защо не се предвижда как да бъде преодоляна липсата на интерес към педагогическата професия. В много частни университети в момента се закриват педагогическите специалности. Знае се, че частните висши училища са лакмус за тенденциите след време и в държавните. Кой ще учи децата на нашите деца?! През 2013 г., по данни на Съюза на работодателите в просветата, 65% от учителите ще се пенсионират. Кой ще ги замести...
10. Необяснимо защо в България всеки разбира от футбол и от образование. Всеки може да влезе в училище и да наругае учителя, да го обиди и унизи, да изкаже некомпетентното си мнение за неговата работа, да го удари, да го разплаче, да обезсмисли труда му. В коя друга институция това се разрешава?
11. Необяснимо защо в много училища с обучение след 7 клас не се изучават: история, география, биология. И после се задават реторични въпроси кой е виновен, че децата ни са неграмотни...
12. Необяснимо защо дори в Косово директорът на училището получава заплата от средно 500 евро на месец, а учителите - 400 евро! Възнаграждението им пък в размирна Палестина е тройно по-голямо. Средствата за кариерно развитие от 2010 г. са в бюджета на училището и учителите в много училища няма да получат такива средства.
13. Необяснимо защо никой не е правил разследване за това колко директори и учители са били малтретирани от родители и ученици...
14. Необяснимо защо работата на учители и директор се контролира и й се прави мониторинг от над 40 институции. Над 200 са оправомощените лица, които всеки момент могат да поискат от директора или учителя сведения и информация, за да контролират, коригират и накажат дейността му.
В този ред на мисли, ще бъде интересно, ако директорите и учителите в училищата решат едновременно да използват неизползвания си отпуск. Колкото и цинично да звучи, ние, българите, предпочитаме отговорността за случващото се да бъде нечия друга.
Излиза, че нашата отговорност като учители компенсира липсата на обоснована концепция за развитието на образованието и размиването й при всички останали институции, организации, личности и др. Фокусът на медиите е съсредоточен главно върху нашите пропуски. Защо никой не се интересува как едно училище оцелява и извършва учебно-възпитателен процес при бюджет от 185 000 лева, от които 170 000 лева са за заплати?
За останалите 15 000 лв. дали да купим нови компютри, или нови чинове, или да бъдем възнаградени допълнително за нашата съвестна и всеотдайна работа ?! Или преди това все пак е наложително да заделим средства за вода, или електричество, или за нафта за локалната парна инсталация, за да не студуват деца и възрастни.
Защо никой не отрази как носим вар и бетон, как шпакловаме, поставяме плочки, ковем плоскости, боядисваме стаи? Защо проекти се печелят от едни и същи училища? Защо никой не разказа, че образованието се крепи на нас, учителите? Кого лъжем, че мислим за образование? И кой мисли? Ние - да. Всяка минута. Цитираме членове и алинеи на противоречащи си документи.
Като изискването на МВР да има само един вход и изход за пропусквателен режим и това на РСПАБ всички изходи и входове да са отключени. Или като изискването за „хигиенна пригодност" на седмичните разписания, а образователното министрество същевременно изисква от нас да спазваме съответна натовареност по учебна програма и учебен план...
Водим мислени диалози с творците на поредното недоразумение в ущърб на интересите на децата....Сънуваме проверки. Изтръпваме, ако при нас влезе родител или висшестоящ. Не срещаме подкрепа у голяма част от родителите. А ние самите, освен учители, сме и родители.
Имаме усещането, че хората извън нашата професия се ангажират и мислят на парче. И то само, когато се коментира поредния скандал. А част от бъдещите проблеми за българското образование са текстовете, които сега коментирахме.
*Бел.р. - Заглавието е на редактора.
