Бързи, смели, зелени

Васил може с дни да разказва за едномесечния си трип в Кения и Танзания с колело, но повече се гордее с 11-годишно момиче, което по време на водено от него планинско колоездене не трепнало при вида на спуканата си гума: „Отвори раницата си, извади комплект с ключове, помпа, резервна гума, смени я и продължи...“

От шест години сдружение "Байкария", на което 33-годишния Васил Тодев е един от създателите, се занимава с подобряване на условията за планинско колоездене в Родопите, природозащитни инициативи и развитие района на Беглика (включително и феста), а от миналото лято там започва проекта “С дъх на смола“ - шестдневен лагер за деца между 12 и 18 години. Хлапетата не само свикват да живеят сред природата, но и придобиват умения свързани с бивакуване, ориентиране, планинско колоездене, плаване с лодка, катерене.

„Най-вероятно има различни мотивации да работиш с деца. В нашия случай стигнахме до извода, че когато човек премине определена възраст, вече е трудно да се възпитават у него определени качества и ценности“, казва Васил и допълва, че от няколко години се опитват да решават проблеми с поведението на хората сред природата – боклуци, отсечени дървета и пр. „Накрая решихме, че човек няма как да се държи по определен начин, ако няма поведенчески модели, заложени още в детството...“

„Смятаме, че не само има нужда да се работи с децата в тази посока, но и че има определен начин, по който това трябва да се случва. Не просто да ги заведем в гората и да им кажем „това е гората“. А да ги накараме да положат някакви усилия, за да почувстват сами смисъла от този лагер“.

Беглика

„Освен добре съхранена и красива природа, мястото предлага различни природни условия – вода, в която учим децата да плават с лодки, горски пътища, по които карат колела, гори, в които се ориентират или събират дърва за огъня, пещери, в които влизат и получават първоначални знания в тази област. В района също така има около 130 вида лечебни растения и билки и разпознаването поне на основните от тях също е включено в обучението“.

Обучение чрез правене

"Байкария" разполагат с цялата специализирана екипировка и оборудване, необходима за такъв лагер, включително палатки и постелки. Цената от 160 лв. включва всичко (освен транспорта до Беглика), като конкретните лагерни дейности не са свързани единствено със самоцелни физически усилия. „Много е важно сами да поемат отговорности. Затова разпределяме роли, така че всяко дете във всеки момент има задължения към другите деца и лагера като цяло. Някой събира дърва за огъня, втори поддържа огнището, трети се грижи за това да не се закъснява за отделните активности, други помагат в кухнята...“, разказва Васил, който нарича проекта „процес на обучение чрез правене“.

„Оставяме ги сами да се справят с даден проблем и вече ако не могат, търсим решение заедно, така че пак да остане някакво реално умение и знание у тях. Разбира се, никога не ги караме да правят неща, които не са им приятни. Идеята е от всеки да извадим най-силните му страни“

Социален проект

„Децата сами създават средата, която следващите идват да ползват тъй като, част от обучението включва и това да направят нещо с ръцете си за лагера – като например пейки, декоративни заграждения за мравуняците, така че да не стъпват върху тях в тъмното, или пък обособяване на начин за събиране на отпадъци“.

Вечерите

„Лагерният огън е неизменна част от вечерните събирания, но обикновено им даваме възможност те да решат какво да правят. Освен че си разказваме истории, правим дневник на всеки един от лагерите, в който всяко дете пише своите впечатления. В последния ден на лагера пък ги завеждаме в гората и ги оставяме за малко сами. Там те пишат „писмо до себе си“, в което описват нещо, преживяно през тези няколко дни – и как им е повлияло. Събираме писмата и след няколко месеца им ги изпращаме, за да им припомним приятните емоции“.

"С дъх на приключение“

„Това е лагер за деца, които вече са били на встъпителната програма или биха се включили в програма с по-сериозно физическо и емоционално натоварване (от 14 до 18 години). Протича под формата на игра от началото до последния ден. Участниците изследват пещери, събират информация за различни растения и животински видове, търсят нови пътища с карта и компас, учат се да организират лагер и да бивакуват в него, да спят на остров, да творят, забавлявайки се. Парчетата информация по пътя се печелят след справяне с определена задача, с помощта и усилията на всеки от групата.

Искаме да използваме тези шест дни, за да надникнем дълбоко в пещерите, в природата и в себе си, да повървим без пътека, да оставим звездите да ни водят и да видим какво ще намерим по пътя... Чрез приключенията целим развиване на отговорност към природата и толерантност към човека до нас, позитивно общуване и работа в група...“

Добър учител

В африканското приключение на Васил пряко участват двама души – той и приятелят му Борис. Единствената грижа, която имат при старта на едномесечното си пътуване, е ограничението за багаж, тъй като са с велосипеди. Които в последния ден от пътешествието си подаряват на обитателите на бомата, в която се спасяват от жадна смърт.

И ако дотогава са били благодарни на полицаите, които са им предоставяли дворовете на управленията за пренощуване (за да си нямат проблеми с животни и винаги искащи нещо местни), масаите ги наливат със живителен чай: „Не мога да опиша вкуса му, но си спомням как с всяка глътка животът се връщаше в тялото ми“, разказва Васил.

„На връщане от Танзания решихме да минем не през границата с Кения, а „през едно много диво и интересно място. Действието се развива в Голямата рифтова долина, където искахме да видим резервата Нгоронгоро, някои от активните вулкани, езерото Натрон, дал името на химичния елемент натрий, там също така живее най-голямата популация на розово фламинго...

Бях чел една книга за двойка французи, прекосили цяла Африка пеш - от нос Добра надежда до Мъртво море, и знаех, че може да се мине... Но се загубихме, не си преценихме водата и в един момент се бяхме отписали... Изчакахме да се стъмни, защото не бяхме в състояние да се движим повече в жегата, и в търсене на Шомболе попаднахме на бомата (така се наричат селата) на масаите“.

Рудопия

Докато Васил и Борис изнемогват в африканската жега, си говорят за това колко прекрасно е в Родопите и как след всеки завой има студена чешма, от която можеш да пиеш до безкрай...

Тази година пак отпочват приключението "Рудопия“ - планинско колоездене по разработен и маркиран от "Байкария“ 430 км маршрут, който прекосява цялата планина – от Велинград до село Мезек, Свиленград.

Накратко: "От 23 до 31 юли ще вдигаме прах, ще пием бира и ще се къпем в Арда“.