Дебатът за икономическите ефекти от минималната работна заплата не стихва вече почти 100 години. Икономистите от школите, гравитиращи около класическия либерализъм, твърдят, че цената на труда е като всяка друга цена, формирайки се от търсенето и предлагането и всяко ограничение върху тях създава негативни последици.
В случая на минималната работна заплата най-ниско продуктивните граждани остават без работа.
Икономистите от школите, гравитиращи около идеите за активна интервенция на държавата в икономиката, твърдят, че данните показват, че малки увеличения на минималната заплата не увеличават безработица, а свиват печалбите на фирмите за сметка на доходите на хората.
Тъй като с чисто икономически аргументи изглежда невъзможно да се спечели този спор в публичното пространство, реших да хвърля поглед в историята, защото често тя крие най-добрите уроци.
Минималната работна заплата се въвежда в САЩ между 1933 и 1938 (като веднъж е обявена за противоконституционна през 1935). Началното ниво е 25 цента на час. По това време, средното възнаграждение в САЩ е 62.7 цента, така че законът няма никакъв ефект върху повечето работници.
Политиците неглижират ефекта върху най-ниско продуктивната част от населението, а президентът Рузвелт изрича знаменитите си думи: „Нито един бизнес, чието съществуване зависи от изплащането на възнаграждения, които не осигуряват достоен живот, няма право да съществува в тази държава". И докато тези
гръмки леви популистки думи
намират добър отзвук в по-голямата част от САЩ (въпреки огромната безработица по това време), грозната истина за икономическия ефект от минималната заплата разкрива изцяло своето лице на малкия остров Пуерто Рико. Той не е отделен американски щат, но попада под юрисдикцията им - и съответно законът за минималната заплата влиза в сила.
Към онзи момент, Пуерто Рико е с изключително висока концентрация на неквалифицирани и нископродуктивни работници, а средната заплата е между 3 до 4 цента на час. Когато законът за минималната заплата от 25 цента на час влиза в сила, икономиката на Пуерто Рико се срива - повсеместни верижни фалити, висока безработица и дори тотален колапс на цели индустрии на острова. Но историческият прочит показва, че тази икономическа катастрофа се вписва изцяло в целите на
най-твърдите защитници на минималната заплата - профсъюзите
Всъщност, проспериращите текстилни и други индустрии в Пуерто Рико и някои южни щати са нямали практиката да включват своите работници в централизираните американски профсъюзи, получавайки много повече гъвкавост и по този начин произвеждайки продукти на много по-ниски за потребителя цени.
Профсъюзите в богатите щати са били подложени на огромен конкурентен натиск без да имат възможност да повлияят по какъвто и да било начин и затова се обръщат към федералното правителство, за да въведе минималната заплата и практически да унищожи тази конкуренция. Така и става - стотици хиляди бедни работници губят работата си в Пуерто Рико и южните щати. Две години по-късно,
Конгресът намалява минималната заплата до 12.5 цента, но това продължава да е прекалено високо за Пуерто Рико и някои други бедни щати с развиваща се икономика, а и вече е прекалено късно - икономиките им са колабирали и върнати десетилетия назад. Имайки предвид, че влиянието на Голямата Депресия все още се е чувствало, социалната и икономическа щета върху най-бедните работници е била ужасяваща.
Както в случая с Пуерто Рико, минималната заплата обикновено има най-видим ефект върху етнически, расови и дори национални малцинства, които по различни социо-културни или исторически причини са с по-ниска квалификация и съответно продуктивност. Нека вземем отново за пример историята на САЩ - афроамериканското и испаноезичното малцинство са с традиционно най-ниски доходи.
Ако класически-либералните икономисти са прави, то въвеждането на минималната заплата би увеличило безработицата сред тези малцинства, докато ако левите икономисти са прави, то това не би имало ефект върху безработицата, а доходите би трябвало да се увеличат.
Нека погледнем историческите факти отново
Дълги десетилетия преди въвеждането на минималната работна заплата, младите афроамерикански мъже (за които е статистически установено, че са най-уязвими от ефектите на МРЗ) са с по-висока заетост спрямо белите американци от същата възрастова група.
Дори през първите две десетилетия на 20-ти век (особено първото), когато САЩ е потънала в расова война и омраза срещу афроамериканците, американските бизнесмени са осигурявали заетост на 71% от младите афроамериканци срещу 51% за белите младежи. Това продължава до 40-те и ранните 50-те години, до първото съществено увеличение на минималната заплата.
Две десетилетия по-късно, безработицата сред младите афроамериканци е вече няколко пъти по-висока от тази сред младите бели. И тук звучи абсурдно мнението на леви икономисти, предимно от профсъюзите, които твърдят, че това е просто ефект от расизма и искат още държавна намеса.
Да не би по времето на Ку Клукс Клан, американското общество да е било по-приятелски настроено и по-толерантно към афроамериканците, отколкото днес, когато дори Президентът им е с тъмен цвят на кожата и хавайско-кенийски произход?
Всъщност, откритият расизъм е бил дълбоко вкоренена и неразделна част от философията на поддръжниците на минималната работна заплата. Форма на минималната работна заплата е била прилагана по време на Апартайда в Южна Африка, под натиск на белите работнически профсъюзи, които са целяли чрез нея да изолират черните от пазара на труда и да ги държат в мизерия и подчинение.
Икономистите-евгеници от Прогресивната Епоха са разбирали добре ефектите от минималната работна заплата върху малцинствата, които те смятали за нисши, и затова инвестирали много време и ресурси в популяризирането й.
От 20-ти век до днес, левите икономисти и политици са рафинирали говоренето си, въпреки че са запазили името си (продължават да се наричат прогресивни в САЩ и Великобритания, въпреки че в континентална Европа нямат проблем да се наричат и социалисти). Но какво ни кара да мислим, че ефектите от техните политики, особено минималната работна заплата, са се променили? Просто някога са ги изричали искрено и открито, докато днес лъжат и мажат. Разбира се, съществуват и леви, които вярват в лъжите искрено, но те просто не разбират от икономика.
Негативните ефекти от минималната работна заплата не са просто суха теория, извадена от скучен учебник по икономика
Те са реални човешки трагедии на най-бедните от бедните работници, които остават без препитание и възможност да се грижат за себе си и семейството си.
Най-тежко това се понася от определени етнически малцинства, които по различни причини са с най-ниска продуктивност, но когато мащабът е голям, както би бил в случая с европейска минимална заплата, то катастрофата засяга цели щати, региони и дори бедни държави каквато е България.
Всъщност, фиксирането на цени и ограничаването на търсенето и предлагането на всяка стока и услуга имат същия негативен ефект, тъй като икономическият закон не предвижда изключения. Ето защо, без значение какви мотиви се пропагандират и какви ефекти се предсказват, обществото трябва да се противопоставя твърдо на всякакви такива инициативи на управляващите.
В момента особена популярност набира идеята за минимална работна заплата на европейско ниво, която би сринала тотално българската икономика (както видяхме в казуса с Пуерто Рико). Минималната заплата и осигуровките в България пък бяха вдигнати няколко пъти по време на кризата, което доведе до повишаване на безработицата, особено остро усетено в най-бедните български области и сред най-бедните български граждани (и допълнително направи включването на ромите в пазара на труда почти невъзможно).
Да не забравяме и че наскоро правителството ограничи лихвите по бързите потребителски кредити, с което не постигна нищо друго, освен пренасочването на тяхното търсене към черния и особено брутален лихварски бизнес.
Дали ще научим нещо от историята или ще продължим да повтаряме грешките си - остава да видим. А както са казали някога древните китайци, определението за глупост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.
Много правилна статия, обаче много дълга. Опасявам се, че любителите на минималната заплата, социалната държава, социалната справедливост и прочие няма да си направят труда да я четат цялата и ще си праскат коментарите направо. Така де, откъде накъде някой който си е направи труда да прочете нещо да е по-прав от някой, който не го е чел. Социална справедливост трябва да има и всички да сме равни
С г-н Каролев вече съм спорил по тази тема, едно от малкото неща, за които не съм съгласен с него. 1.Защо като пример е дадено само Пуерто Рико? Великобритания е една страна с повече опит и традиции от САЩ и все пак са въвели МРЗ: http://en.wikipedia.org/wiki/National_Minimum_Wage_Act_1998 Там няма ли малцинства? Да им се е сринала икономиката? Не! 2. Второ, минималната работна заплата не е утопия, при положение че съществува в 18 от 25те държави в ЕС: http://en.wikipedia.org/wiki/Minimum_wage "There is now legislation or binding collective bargaining regarding minimum wage in more than 90% of all countries. In the European Union, 18 out of 25 member states currently have national minimum wages." 3. Ако темата е за ОБЩОЕВРОПЕЙСКА МРЗ, не е уточнено достатъчно ясно в статията, а от друга страна не е обсъждано да се въведе подобно нещо у нас. Освен това ние сме извън еврозоната. Преди да се стигне до подобно действие, ние трябва да минем през адът на влизането в еврозоната и чак тогава да мислим за т.нар. "утопия".
1. Пуерто Рико е дадено като краен пример, за да се види по-ясно ефекта. То е ясно, че в по-мощна икономика МРЗ няма да я срине, но ефекта върху самите бедни е все кофти за тях. 2. Това че съществува в 18 държави нищо не показва. МРЗ си е вредна и си съществува. 3. Що да не е обсъждано у нас? Болен Сидеров печели сума ти хиляди гласове и подкрепа с прокламирането на алабализми за 1000 мин. заплата
Ефектът върху бедните е винаги един и същ, просто примерът с Пуерто Рико е добър, тъй като там бедните са с висока концентрация и ефектът е видим. Всички ние си извръщаме погледа за бедните около нас и се правим, че не ги виждаме (или ги забравяме бързо). Но когато на дадено място те са мнозинство, няма как да извърнем поглед и ефектът върху тях е изключително видим. Да не говорим, че след като ги оставят без работа, политиците в развитите икономики ги закрепостяват на социални помощи и ги правят зависими от държавата лоялни гласоподаватели (както са нашите роми). Знаеш ли, че безработна англичанка с 11 деца взима 144 000 лева социални помощи на година?
VladimirKarolev | 18.06.201415:48 Знаеш ли, че безработна англичанка с 11 деца взима 144 000 лева социални помощи на година? -------------------------------------------------------------- Бахти примера. С 11 деца далеч не е безработна. Даже със сигурност бачка много повече, отколкото папагали като теб са бачкали през целия си, излишен живот. Щом го изтъкваш, сякаш е някаква огромна сума (явно за такива мега-икономисти като теб е) явно си бил в ситуация да се грижиш за 11 деца с 58708.8000 GBP на година. Немаш хартийки - мреш в кофите и така трябва да е, така ли? Изобщо в качеството си на какъв се изказваш по теми, които не те засягат по никакъв начин нито засягат бизнеса ти нито имаш поне малко мозък на бозайник, за да ги коментираш. Ай сиктир.
Абе господин Каролев, това което се е случило в Пуерто Рико не е причинено от минималната работна заплата, а от изостаналостта на региона. Факт е, че мярката е имала положителен ефект върху континенталните Съединени Щати - практически цялата страна. Трябвало ли е според теб тази мярка да не се предприеме, причинявайки страдание на примерно 99% от населението на страната, зада не се нанесе ущърб на икономиката на Пуерто Рико? Не, сериозно - трябва да отговориш на този въпрос. Иначе разбираш ли, звучиш много по социалистически - защото това, което твърдиш се свежда до тезата, че не трябва да се действа за подобряване на общото благосъстояние, зада не пострадат най-бедните. Парадоксално нали - изтъкнат либерал да проповядва такива социалистически тези. Може би е трябвало да се предвиди някаква допълнителна мярка, която да спаси региона от този разрушителен ефект, но не и да не се приложи самата мярка, носеща определени ползи на огромното мнозинство от населението. И ми е интересно защо практиката на минимална работна заплата /за пълен работен ден или минимална почасова ставка в други случаи/ е повсеместна и предмет на всеобщо, поне в цивилизования свят, съгласие. Дали всички са глупави и само Каролев разбира или не? И въобще - как можеш да наричаш "утопия" нещо, което е практически повсеместно прието и приложено? Аз ли не съм наясно със значението на думата "утопия" или ти не си поглеждал в речника? Съжалявам, но по-нататък няма да ти чета статията - когато започнеш с нещо толкова глупаво е трудно да накараш някого да изчете нещо толкова дълго.
Статията е относно МРЗ,а през цялото време се говори за минимална часова ставка?Кво става ,еба ли му мамата!?И ся да не се изтъпанчи някой да ми обяснява, как от едното се получава другото.
Рядко мога да се съглася с Владо Каролев, но този път е много прав. Вдигане на МРЗ у нас до нива над 500 лева, ще доведе до убийствени последици. Цялата идея за вдигане на доходите с не-икономически методи се базира на това, че ще се вдигне покупателната способност. За съжаление у нас това ще доведе единствено до изтичане на още повече пари извън икономиката ни, понеже имаме такъв огромен внос. Тоест, с намаляването на работните места, производството ни ще спадне още повече, съответно вносът ще се увеличи още повече, а износът съвсем ще се свие. Има неща, които са далеч по-належащи, ако претендираме да сме европейска държава. Като например, да се въведе почасово заплащане за по-ниско квалифицираните длъжности, за да се избегнат злоупотребите от страна на работодателите. Както в САЩ, най-лесното е с работни карти, които се маркират при пристигане и заминаване. С активен контрол и солени глоби, това лесно ще се въведе като практика.
Борка Да поясниш ако обичаш с какво се променя смисъла ако се говори за минимална ставка или минимална заплата? Не сме тук да се вглеждаме в дреболиите, а за ефекта като цяло става дума И до другия буквояд "Утопията МРЗ" е очевидно, че трябва да се чете "Утопията от ползата от МРЗ"....баси, толкова ли е сложно?
Борачо, близо 59 000 паунда хич не са малко дори и за Англия. Няма да осигурят лукс, но това е заплатата на висококвалифициран специалист с големи отговорности, който също трябва да храни деца с тях. А доколко е работна тази жена, след като й е останало извънработно време да натръшка 11 деца също е въпрос. И дали е англичанка или румънска циганка или джамайска негърка също не е ясно. Не съм компетентен да споря с г-н Каролев на икономически теми, но в едно съм сигурен, че не е прав. В съвременния свят без извъникономически мерки не може да се мине. Минахме 7 милиарда, гоним 8. Ако се остави всичко на пазара и "мъртвата ръка" на Адам Смит ни чака такъв бунт на гладните, че френската и руската революция ще ни се сторят игра.
@9, я се позапитай,що тъпите политици в Америка,Англия и т.н.,законово формулират мин часова ставка, а пък нашите умници говорят за мин работна заплата. А ,ако питаш за ефекта от МРЗ,то той е смазващ за икономика ,като българската.
Пропуснах да уточня, че от заплатата си един работещ плща и данъци, осигуровки и пенсионни вноски, които са спестени на безработните. Затова в зората на демокрацията имаше песен "Искам да съм негър в щата Алабама" А дали ще е МРЗ или часова ставка, ефектът по нашия край се анулира от масовото неспазване на всички нива.
Pepe - бедните в останалата част на САЩ са пострадали по същия начин. Вижда се ясно сред младите афроамериканци, както съм го посочил. Четете ги тези статии, преди да коментирате, 1200 думи съм изписал. Относно демографският проблем. Демографският бум е в бедните и развиващите се държави. В богатите няма проблем с нарастване на населението, даже има проблем със застаряване. Тоест, ако искате да решите демографския проблем, помислете си как да направите от бедните държави - богати. Историята е показала за 3000 години, че най-прекият път е чрез (1) частна собственост, (2) свободно движение на хора, стоки и капитали и (3) възможност за спестяване на спечеленото. Тоест, чрез либерален капитализъм с малка държавна намеса. Това май си струва да е тема на нова статия :-)
Добре де, как може някога да си бил десен (по твои думи), като убежденията и разсъжденията ти са крайно левичарски? Всичко това дето си изписал са тези достойни за крайно, ама крайно ляв политик..... то дори не си струва да се оборват, но ако държиш..
На "произвола на работодателите" се дължи и това, че имаш примерно компютър в ръцете си да напишеш тая глупост. Тоест най-вероятно той е сглобен от евтиния труд на разни азиятци, щото един работодател си е организирал така бизнеса. Ако беше сглобен от американци на МРЗ, компютъра ти щеше да струва, колкото колата ти и да нямаме честта да се насладим на абсурда как човек с десни разбирания (по негови думи) пише крайно левичарски тези...