Че от много работа не се забогатява, е отдавна известно и в България. Въпреки това работенето на второ и дори трето място става все по-популярно, и то не само в страни с ниски доходи. Ето как стоят нещата при германците...
Лекари карат след работа такси, учители разнасят през уикенда вестници, а селскостопански работници обработват земята само като хоби, докато в основното си време секретарстват в някоя фирма. Подобни неща се случват все по-често и в Германия.
От години насам броят на хората с второ и дори трето работно място расте. Според статистиките 15% от германците в трудоспособна възраст съвместяват по две служби. Увеличава се и броят на работещите допълнително пенсионери.
Елити с "втора" професия
Парите обаче не са основният фактор, заради който се работи допълнително. Известната от други западни страни категория "working poor", т.е хем на работа, хем бедни, засега не е така силно разпространена в Германия.
По-скоро става дума за хора от средното съсловие, със средна и висока квалификация, които поемат допълнителен ангажимент. Показателно е, че те поемат втори трудов ангажимент обикновено на "свободен хонорар" или като самонаети лица - като консултанти, експерти, преподаватели.
Преди да се започне втора работа обаче, е добре човек да прецени дали изобщо си заслужава. Не са редки случаите, в които от допълнителната заетост няма почти никакъв финансов ефект - поради сложните данъчни и административни разпоредби. Повечето от хората, работещи на второ място, получават така наречената "мини заплата" от 400 евро.
До тази граница работещите по правило не са задължени да плащат социални осигуровки, нито ДОД. Човек има право да приема и няколко на брой "мини-работни места", но споменатите данъчни привилегии важат само, ако общият месечен доход остава под 400 евро. Дори подобна "мини-заетост" дава право на работещия да ползва платен отпуск и болнични.
Граници за трудолюбието
Има обаче граници, които законодателят поставя пред трудолюбието. В германския Кодекс на труда е записано например, че максималната горна граница по отношение на работното време е 48 часа на седмица - и то за основна и допълнителна дейност общо.
На практика обаче контролът за спазването на тези граници е минимален и често пъти закъснял. Ако например пилот или шофьор в обществения транспорт допусне грешка и се окаже, че тя вероятно се е дължала на преумора поради извънредно натоварване, не е изключено да се стигне до наказателен процес.
Право да ограничи трудовия устрем на служителя си има и началникът на основното работно място. Класически пример, недопускащ втора заетост, е този, при който работните времена на двете места се припокриват отчасти.
В този случай началникът има право да накара служителя си да напусне допълнителната служба. Ако той не го направи, може да бъде предупреден писмено, а след няколко подобни предупреждения - и уволнен дисциплинарно.
Болногледач и погребален агент едновременно?
Недопустимо е също така един и същ човек да работи за две конкуриращи се фирми, независимо дали е щатно назначен или свободен сътрудник. Решение в този смисъл взе съдът в провинция Шлезвиг-Холщайн. Друго ограничение се налага от евентуалното наличие на конфликт на интереси.
Германският трудов съд забрани например на един санитар-болногледач да работи допълнително в погребална агенция. Сблъсъкът на интересите, произлизащи от тези две професии, би могъл да разтревожи пациентите или да се отрази зле на оздравителния им процес, отсъдиха съдиите през 2002 г.
