Колко топчета за пинг-понг ще напълнят Средиземно море

Колко топчета за пинг-понг биха се побрали в Средиземно море? По-бързо ли се плува във вода или в сироп? Когато духа вятър, дали отиването и връщането със самолет отнемат повече време, или по-малко, или същото време?

Сега много компании са възприели част от методите на Google и са започнали да дават на интервюираните главоблъсканици, логически задачи и стимулиращи мозъка загадки. Въпросът, който вероятно си задавате, е: Защо?

Технологичните компании отдавна приканват потенциалните си служители да отговарят на странни въпроси в опит да идентифицират най-интелигентните кандидати. Но от настъпването на Голямата рецесия и много други фирми, извън сферата на технологиите, започнаха да карат кандидатите за работа да пресметнат броя бутилки с шампоан, произвеждани в света всяка година, или колко цели числа между 1 и 1000 съдържат 3.

Уилям Паундстоун, автор на нова книга "Достатъчно ли сте интелигентни, за да работите в Google?", разказва за тези нетрадиционни методи за интервюиране и за начина, по който Google направиха революция в интервютата - и как той би ги претеглил главата си.

Кога е започнал този метод за интервюиране на потенциални служители?

В Оксфорд и Кембридж, които от поне 100 години имат много сложни интервюта за постъпване. Те ви задават заплетени въпроси като: "Дали момичетата-скаути имат политическа програма?". Мисля обаче, че IBM са били първата голяма компания, която го е направила.

Било е точно след Втората световна война, когато компютрите са били много ново нещо - и те са осъзнали, че програмирането на компютри не е електроинженерство. При тях са кандидатствали хора от всякакви области, така че те са започнали да включват логически загадки като начин да преценят дали хората са способни да мислят по нови начини.

Този тип въпроси са станали част от културата на технологичните компании от доста време. Но невероятно трудният пазар на труда е направил доста, за да пренесе тази практика и при по-масовите компании.

Какъв тип компании правят това сега?

Сега констатирам, че повече хора съобщават за такива въпроси от не-технологични компании. Сега това е много популярно в банките и консултантския бизнес, но навлиза дори и в търговията, където никога не е имало подобни въпроси в миналото.

Тези въпроси вече се прилагат от работодатели като WalMart?

Да, което според мен е леко прекалено. Но пък фирмите са почти отчаяни на този трудов пазар, защото получават по 20 молби за работно място, като всички те биха били чудесни, ако икономиката не беше толкова затънала. А сега се налага да намерят някаква аргументация, за да заявят: "Това е причината, поради която ще назначим този човек, а не тези 19 други кандидати".

Най-знаменитият пример за това изглежда са билбордите на Google. Можете ли да обясните как действат те?

През 2004 г. Google сложиха билборди, питащи за първото 10-цифрено просто число в последователните цифри на e, и трябваше да посетите определен сайт, ако сте достатъчно умни, за да разберете тази загадка. След това оттам можеше да им изпратите имейл с вашата автобиография.

С какво тези въпроси са по-добри от информацията, получавана от по-традиционно интервю за работа?

Има изключително много доказателства, че традиционните интервюта всъщност не разкриват особено много. Но проучванията са показали, че тестовете чрез примерна работата са по-полезни: най-добрият начин да предскажете как някой ще се справи в работата е да поставите въпроси, подобни на нещата, които той ще върши.

Една от причините, поради които интервютата на Google са толкова знаменити, е, че има толкова много работа в интервюто. Ако сте програмист, може 80% от вашето интервю да е реални задачи по програмиране. Но те също така добавят и странните въпроси. Едно от нещата, които те се надяват да разберат при интервютата, е: дали сте отворени за нови идеи? Можете ли да мислите гъвкаво?

С подобряването на условията на трудовия пазар мислите ли, че този тип въпроси при интервю ще продължат да бъдат популярни?

Мисля, че когато нещата се нормализират малко повече, поне супермаркетите ще спрат да задават наистина твърде трудните въпроси.

Изненадващо е, че книгата ви всъщност има за цел да подготвя всички кандидати за работа, далеч не само в технологичния сектор.

Идеята на книгата е хората да натрупат малко увереност, когато си имат работа с такъв тип въпроси. Дори самото им прочитане, преминаването през дадените обяснения, е вероятно да повиши самоувереността им.

Как могат хората да се подготвят за такива интервюта?

Тези въпроси са трудни, което означава, че първият подход, който ти идва наум, вероятно ще бъде погрешен. Така че правилният подход е просто да кажете: мисля, че очевидният подход би бил такъв и такъв, но това вероятно не би свършило работа, след което да изложите анализа си защо очевидният подход е неуместен.

Това ви кара да говорите. Очевидно се стремите да избегнете неловкото мълчание. И обикновено, след като анализирате как нещо е погрешно, това е добра първа стъпка към простия брейнсторминг на различни други стратегии. Интервюиращите обичат да виждат хора, които боравят свободно с идеите, дори ако те са недовършени и недоизпипани.

Имате ли любима главоблъсканица?

Една от тези, които харесвам, е: как бихте претеглили главата си? Тъй като на нея, естествено, няма наистина добър отговор. Умните хора обикновено се сещат за принципа на Архимед. Архимед се налагало да претегли короната на някакъв крал, за да разбере дали тя е направена от чисто злато, и той влязъл в банята в древна Сиракуза - и осъзнал, че нивото на водата се е повишило, и извикал "Еврика!"

Той би могъл да потопи короната във водата, за да установи масата й. Донякъде можете да направите това и в този случай. Бихте могли да напълните съд с вода до ръбовете и ако потопите главата си в тази вода и съберете прелялата вода, масата на тази вода ще бъде точно колкото масата на главата ви, което е полезно. Но те не питат за масата, а за теглото на главата ви.

И можете да кажете, че плътността на човешкото тяло е доста близка до тази на водата, просто заради факта, че ние почти не изплуваме в басейна. Това е приблизително и не е задължително добър отговор, но може би някога някой ще измисли категоричен отговор.

При много от тези въпроси изглежда, че идеята не е да се получи отговорът. Идеята е да си прокарате път към отговора?

Всичко опира до мисловния процес. Защото с много такива въпроси, където се налага да откриете нещо безумно, например колко топчета за пинг-понг биха запълнили Средиземно море, ако бъде пресушено, интервюиращият не знае отговора.

Това звучи обезсърчаващо. Тоест можем да приемем, че вие сте подходящ за работа в Google, щом можете да дадете отговор на тези въпроси?

Вероятно не съм подходящ, доколкото нямам конкретните умения, за да работя в тази компания, но пък съм доста добър в разгадаването на някои от тези екзотични въпроси.

Тоест поне бихте могли да изпъкнете на интервюто, ако не друго.

Мисля, че да (през смях).