Eвропейската депресия

Европейските лидери са много добри в представянето на нови закони, но в продължение на няколко години така и не успяха да се справят с икономическата криза. Данните за икономическия растеж, публикувани наскоро от Евростат, приличат на смъртна присъда: Европа сякаш се е запътила към пропастта, а спирачките отказват от доста време насам.

През първото тримесечие на 2013 г., икономиката в еврозоната се е свила с един процент в сравнение с изминалата година, а цялостната икономика на всички 27 страни-членки - с 0.7 процента. На практика всички са на червено - Гърция бележи икономически спад от 5.3%, Кипър - от 4.1%,  Португалия - 3.9%, Италия - 2.3%, а Испания - 2%.

Ръстът е отрицателен и при Финландия и Холандия, а Австрия също изостава в сравнение с минали години. Франция вече е официално в рецесия. Немският икономически прираст е положителен, но само за отделните тримесечия. Въобще ситуацията е отчайваща.

Спестовност или икономии

Докато Европа стиска зъби и ридае, другите държави вече излизат от блатото. САЩ например, които бяха оплювани в миналото от редица европейски политици заради факта, че глобалната криза стартира именно там, днес бележат растеж, докато Европа продължава да затъва.

През първото тримесечие на 2013 г., американската икономика достигна растеж от 2.5%, а безработицата е на най-нисък процент за изминалите 4 години. Пазарът на ценни книжа също процъфтява. ЕС винаги е омаловажавал САЩ като държава на хищния капитализъм и социалната несправедливост.

Европа от своя страна, винаги е разполагала със своята "социална пазарна икономика", която защитава работниците и ги дарява с всякакви права. През последните няколко години европейците дори си позволиха да поучават американците как да възстановят икономиката си.

Сега обаче ролите са сменени

По време на интервю за испанския бизнес всекидневник El Economista, висш служител във финансовото министерство на САЩ предложи ЕС да последва американския пример и да стимулира пазара, вместо упорито да се придържа към догмата на финансовата дисциплина и контрола върху бюджетния дефицит.

Интересното в случая е, че много европейски политици казват същото, обаче никой не изглежда готов да тропне с юмрук по масата и да се противопостави на Германия, за която "стимулирането на търсенето" е равно на още по-висока инфлация (която е табу още от времето на хиперинфлацията при Ваймарската република) и повече пари от немския данъкоплатец, насочени към оскъдните бюджети на държави като Гърция и Испания.

Следователно се очаква от южните държави да затегнат коланите си и да си траят. Пропастта между Германия и задлъжнелите южни страни-членки вече е очевидна дори и на езиково равнище. В Ирландия думата за "финансова дисциплина" е austerity, в Испания - austeridad, в Италия - austerita, а във Франция - austerite - всички те произлизат от латинското austerus, което означава "строг, стриктен, аскетичен".

Въобще дума с очевидно неприятни конотации. В Германия обаче, същият израз се превежда като Sparkurs - или буквално "спестовен курс" - нещо, което очевидно е разумно, разбираемо и дори полезно. В Германия, ако управляваш средствата си икономично и разумно, заслужаваш дълбоко уважение.

"Немската политика не е мотивирана изцяло от прагматичността, но и от фундаментални ценности," обяснява немският социолог Улрих Бек. "Възраженията срещу прекалено разточителните държави са въпрос на морал.

От социологическа гледна точка, тази позиция има своите корени в протестантската етика. Но освен това тя е въпрос и на икономическа рационалност. Немското правителство възприема ролята на учител, който обучава южните държави как да реформират икономиката си". 

Писма до Ангела 

Само че този учител не е сред любимците на учениците. Това пролича дори на Евровизия, където Германия понесе унизителна загуба: песента на Натали Хорлер Glorious се класира на 21 място от 26 състезателя. Коментаторите от немската телевизия ZDF нямаха никакви съмнения: "Никой в Европа не ни харесва вече". Вероятно не са били твърде далеч от истината.

Изображението на Ангела Меркел, облечена в униформа на СС, се е превърнало в любимец за кориците на гръцките таблоиди. Налице е и нова мода: политиците от определени държави започнаха да пишат писма до канцлера Меркел, призовавайки я да спре да ги подлага на толкова много тестове и изпитания. Молейки я за разбиране и снизходителност, но също така намеквайки, че тя прави всичко възможно да увеличи шансовете си на следващите избори за Бундестага, насрочени през септември.

Меркел не е склонна да се откаже от своя Sparkurs, защото това би отчуждило немските гласоподаватели. Дуарте Маркес, председател на португалската Социалдемократическа партия, заявява в писмото си до немския канцлер: "Германия отказва да признае истинските последствия от политиката на строга финансова дисциплина.

Това е израз на опортюнизъм, който до този момент рядко е бил срещан сред немския политически елит. Той е непристоен за държава, която под ръководството на Хелмут Кол навремето имаше смелостта да поеме отговорност за Европа - понякога дори за сметка на собственото си обществено мнение. Кол принадлежи към едно поколение държавници, които вече не се срещат в Европа".  

Поемането на отговорност за Европа

"Ха така - не стига, че съм зла жена, ами и ме поставят под Хелмут Кол. Супер," сигурно си мисли Меркел. Подобни писма могат единствено да подразнят Берлин и да го накарат ако не друго, то да затвърди позицията си още повече. Идеята Германия "да поеме отговорност за Европа" в Берлин се превежда само и единствено като: "Германия трябва да ни даде повече пари".

Но това няма да се случи. Нито на Португалия, нито на Гърция, нито на когото и да било. Само дето така възхваляваният от Меркел Sparkurs също не дава особено добри резултати. Един португалски вестник наскоро публикува сравнителен анализ на икономическите показатели отпреди две години, когато Португалия се озова в нежната прегръдка на европейската тройка и бе принудена да въведе мерки за финансова дисциплина и положението в момента.

Данните са показателни: безработицата е скочила до 18.2 процента в сравнение с 12.9%; бюджетният дефицит като дял от БВП е нараснал от 4.4 на 5.5 на сто, а държавният дълг като процент от БВП - от 106 на 123%. Това въобще не би могло да бъде наречено подобрение.

Нищо чудно, че 240 000 души - или 2.5 процента от населението на Португалия, са емигрирали от държавата от 2011 г насам. Обществената телевизия RTP наскоро излъчи филм, посветен на португалските работници във Великобритания.

В него се разказва за архитект, зъболекар, две медицински сестри-мъже и две-жени: всеки от тях щастлив, че е изплувал от тресавището.

Една от младите жени е толкова развълнувана от възможността да работи в болница в Нортхемптън, че буквално подскача пред камерата. Никой не си мисли да се връща вкъщи. Някои казват "Може би някой ден...", но нищо повече.

Един социолог, интервюиран специално за филма, говори за депресията сред младите хора и силната емиграционна вълна не само към Британия, но и към някогашните португалски колонии Бразилия и Ангола.

Не е трудно да си представим рекламен плакат на еврозоната, който гласи: "Ще ви намерим работа. В Рио де Жанейро". 
Звучи примамливо, нали?