Пандемията от коронавируса е едно от най-големите предизвикателства, пред които човечеството е принудено да се изправи през последните десетилетия. Тя засегна абсолютно всички и оказа огромно влияние върху икономика, политика, спорт и изобщо всеки един аспект от живота.
Рано или късно ще се справим с нея, но последствията вероятно ще останат още поколения наред.
Това се твърди в изследване на Европейския съвет за външни отношения, чието заключение е, че ситуацията от последните 18 месеца вече е създала огромни социални, географски и възрастови разделения, имащи потенциала да определят европейската политика за следващите десетилетия.
"Все още е рано да се разбере какъв ще бъде всеобхватният ефект на COVID-19 върху европейския обществен живот. Чрез постепенното си проявяване обаче разделителните линии биха могли да създадат нова политическа ера в Европа", обяснява Иван Кръстев един от авторите на изследването. "Разликите са видими не само между държавите. Социалното напрежение също започва да се усеща."
Въпреки че 54% от общо 16 200 респонденти от 12 държави отговарят, че пандемията реално не ги е засегнала особено, то този процент всъщност прикрива големи различия в начина, по който обществата в Северна и Южна Европа възприемат случилото се.
Затова и авторите Иван Кръстев и Марк Ленард наричат това "История за две пандемии".
Повече от половината от анкетираните в шест държави от Северна и Западна Европа (Дания, Германия, Франция, Нидерландия, Швеция и Австрия) смятат, че пандемията не ги е засегнала.
В същото време се наблюдава точно обратната тенденция, където в България (59%), Унгария (65%), Испания (64%), Португалия (61%), Полша (61%) и Италия (51%) смятат, че пандемията е имала негативно влияние върху здравето или финансовото им състояние.
Изследването също така разкрива остро разминаване между различните поколения.
Почти 65% от запитаните над 60 години казват, че COVID-19 не ги е засегнал в личен план. Този показател пада до 43% сред младите под 30 години.
Франция и Дания са единствените държави, в които мнозинството от запитаните под 30 години твърдят, че кризата не ги е засегнала докато изключение сред над 60-годишните се наблюдава в Испания, Португалия, Унгария и Полша, където повечето възрастни се чувстват засегнати от кризата.
Възрастта също оказва влияние по отношение на това как усещат отговорността за случващото се и кой е виновен. Около половината от тези над 60 г. са склонни да обвинят определени личности, докато по-младите под 30 г. (49%) са по-склонни да търсят отговорност от правителства и институции.
Според Кръстев най-очевидният и може би най-драматичният резултат от тези тенденции е поколенческият разлом, тъй като правителствата в Европа са съсредоточени върху спасяването на животите на възрастните.
"Това действие обаче има цена. Представители от цяло едно поколение имат усещането, че животите им бяха пожертвани в името на техните родители и възрастни близки", смята той."Наред с продължаващите си действия по възстановяването на континента, политиците трябва да обърнат внимание и на проблемите на младите."
Това чувство е засилено от усещането за цинизъм сред младите, като 43% се съмняват в мотивите за налагане на рестриктивни мерки от страна на правителствата.
Около 20% от младите считат, че локдауните са средство за упражняване на сила, докато други 23% са на мнение, че мерките реално са само за създаване на впечатление, че кризата и всъщност прикриват безпомощността на институциите. За разлика от тях цели 71% възрастни мислят, че ограниченията имат за цел сдържане разпространението на вируса.
Третият съществен разлом, разкрит от изследването, се формира около идеята за свободата.
Само 22% се чувстват свободни да водят живота си, което е контраст с 64% преди пандемията. Междувременно процентът на хората, които смятат, че не са свободни е скочил до 27%, след като преди две години е бил едва 7%. Това са предимно хора, които са усетили най-вече икономическото въздействие от пандемията.
Най-тежкото усещане за загуба на свобода се усеща в Австрия и Нидерландия, където този процент е спаднал с цели 60 пункта за две години до съответно 15% и 9%. В Германия тенденцията е сходна. Там едва един от всеки десет немци се чувства свободен, при положение, че 68% са твърдели това през 2019 г.
Допитването е проведено през юни и май и демонстрира съществени различия и социално напрежение в страните от ЕС. Това е ясен сигнал, че правителствата трябва да вземат много по-сериозно отношение към процеса за вземане на решения в публичното здравеопазване, икономическите мерки, както и идеята за лични свободи.
Като цяло пандемията стана причина за голяма промяна в политическата реторика за свобода - много традиционни партии подкрепят предложенията за повече правителствени действия, докато популистки настроените партии стават все по-либертариански.
"Разделенията по отношение на общественото здраве, икономическите проблеми и идеята за свобода могат да се окажат дълготрайни", завършва Ленард.
