Когато човек, който дълго време живее в София, отиде в по-малък български град, често подсъзнателно усеща, че нещо е коренно различно.
И също толкова често това не е местният диалект или пък по-бавният ритъм, който цари извън столицата, а наличието на пешеходна улица, изпълнена с живот - магазини, будки за бърза храна, кафенета с маси на тротоара.
Хората се разхождат свободно, спират се, поздравяват се, продължават с обиколката...
Обратно в столицата. Единственото подобие на пешеходна улица е бул. "Витоша", отдавна принудил минувачите да минават на слалом покрай масите на заведенията там.
Затова сега, на прага на местните избори, отново започна да пулсира въпросът: "Време ли е центърът на София да се превърне в пешеходен?".
Дискусии около идеята се разгарят спорадично - покрай ремонта на ул. "Шишман" или около неуспешния опит ул. "Съборна" да се забрани за автомобили.
Или пък след поредното становище на архитекта Ян Геел - многократно цитиран заради мнението си, че градовете трябва да са за хората, а не за автомобилите.
Мненията тук се люлеят от едната в другата крайност и трябва да признаем, че и двата лагера имат своите аргументи, които сериозно си тежат на мястото.
Затова първо ще подчертая дебело - изнасянето на автомобилния трафик от центъра на София ще изисква сериозни инфраструктурни промени.
Със сигурност ще се наложи изграждането на ринг около централната част по примера на Брюксел, Лайпциг и други европейски градове, както и въвеждането на пропускателен режим за някои коли.
Това би била скъпа и трудоемка инвестиция, изискваща внимателно планиране и прецизно изпълнение.
Оттам нататък обаче няма никакви пречки и оправдания централната столична част да не бъде освободена от автомобили.
Дали въздухът в София ще се изчисти от подобен ход? Едва ли, за тази цел са необходими съвсем друг тип мерки, обект на съвсем друг анализ.
Но най-красивата част на града ще стане далеч по-достъпна и приятна за жители и гости, а заедно с нея и редица забележителности - Орлов мост, Софийски университет, храм-паметник "Свети Александър Невски", Националната художествена галерия, катедралният храм "Света Неделя", Централните хали, Лъвов мост...
Подобен тур в момента изисква пешеходецът да измисли маршрута си и да го съобрази с автомобилите, вместо да се следват препоръките на специалисти като Геел. Всъщност, по мнение на архитекта през центъра на големите градове не бива да минават никакви главни пътни артерии.
Ползите от пешеходен столичен център няма да се изчерпят с подобрените туристически възможности.
Засиленият човекопоток със сигурност ще съживи някои бизнеси в района и ще докара и свежи инвестиции.
В превзетото от коли софийско градско сърце оцеляват предимно най-силните и хищните - чуждестранни и български вериги за бързо хранене, популярни дизайнерски брандове, по-известни книжарници и магазини на български марки.
В тази среда малкият и среден бизнес си играе на "Риск печели, риск губи", нищо че и неговите обекти са в идеалния център. Ако успее да натрупа достатъчно клиенти и известност, се превръща в култово място за крафт бири, дюнери, ръчно изработени бижута или пък занаятчийски сладолед. Ако ли не - идва нов играч...
Тази изкривена версия на "Монополи" сериозно ще се промени в една изцяло пешеходна среда.
Чудесно доказателство за това твърдение е ул. "Шишман", където вече споменатите по-дребни бизнеси процъфтяват, сякаш напук на факта, че автомобилното движение беше възстановено.
Освободеният от коли център ще отвори пространство и за повече фестивали, фермерски пазари и граждански инициативи.
И, последно, но не и по важност, пешеходният център е не само по-приветлив и примамлив за посещения, а и по-безопасен.
"Зона 30" е мярка, която все повече западни страни оспорват като адекватна.
Вместо това градове като Париж предпочитат да действат истински радикално и изцяло да изтласкат автомобилите от центъра си, за да могат хората от всякакви възрасти да се разхождат, срещат и социализират спокойно и без да се оглеждат като сърни по време на ловния сезон.
Дочувала съм подигравки към по-малките български градове, където има я "Главната", я "Стъргалото", само че в тази шега прозира горчива истина - някои от жителите на София отдавна са забравили за какво служи градският център.
Той не е шосе, през което се прибираме по-бързо и по-пряко от работа и училище, не е и къса скоростна тангента за байпас от единия край на града до другия.
Центърът би трябвало да е на първо място магнит за хората със своята среда, забележителности и събития.
Центърът на София таи в себе си точно такъв огромен потенциал, който засега е потънал в автомобилни изпарения и звуци от изпилени гуми. С не прекомерно много управленска воля, инат и далновидност този потенциал може да бъде отприщен.
После ще се чудим как въобще сме живеели преди пешеходен център на столицата.
