"Колежката ми е била изнасилена като малка, а на смяната ѝ вчера в ресторанта се появи този, който я е насилил. Тя се скри в задната стая да плаче и просто не можеше да завърши смяната си. Мениджърът не просто не ѝ плати за това време, но ѝ крещя така, че всички в кухнята го чуваха. И за капак я лиши от две смени и съответното заплащане.
Искам да напусна на момента, но съм прекалено зле с парите и не мога да си го позволя."
"Работя във верига за бързо хранене. Мениджърът на нощната смяна дойде да си поеме дежурството, въпреки че приятелят ѝ, които е с шизофрения, току-що се застрелял в главата пред нея - във видео чат. Тя се обади на полицията и оттам я викнаха за разговор в участъка, тъй като тя дори не знае къде е станало това. За да може да отиде, трябваше да затвори обекта, но генералният мениджър не ѝ позволи и ѝ каза да намери някой, който да я замести. Което няма как да стане в 3 през нощта. И тя си изкара смяната, за да не бъде уволнена."
"Съпругът на леля ми е много добър програмист. Явил се на интервю за работа и като част от него го накарали да оправи "бъг". Той го направил, но оттам така и не се обадили повече. И се оказва, че и не са имали намерение да наемат хора."
Това са миниатюрна част от постовете в превърналия се в цяло движение чат във форума Reddit "Против работата" (Anti-work). Девизът му е "Безработица за всички, не само за богатите".
В чата за "тези, които искат да спрат да работят, интересуват се от това, искат да вземат колкото се може повече от живота извън работата и подкрепа за проблемите с работата" членуват 1,8 милиона души - повечето от САЩ. Броят им расте ежедневно - през 2019 г. са били едва 13 хиляди.
Did you (corporations) brag about record breaking profits to your workers while telling workers there was nothing in the budget for raises? pic.twitter.com/uaKdE7LylZ
— maria garcia (@tulipsmg) February 11, 2022
Пандемията обаче води до огромното му разрастване - в Америка много хора са уволнени или се налага да работят с намалени часове и съответно - с намалено заплащане.
Освен това при много работещи локдауните извадиха наяве стари проблеми, които по време на пандемията имаха огромно влияние - ниски заплати, липса на платени болнични, липса на добри мерки за безопасност за тези, които се срещат с хора и са в риск да се заразят.
И всичко това това в период, в който хора с всякакви доходи се опитваха да балансират между работа от вкъщи и грижа за семейството и децата при затворени училища.
Така, полека-лека, движение, често описвано като ляво и анархично, се разрасна.
В голямата си част хората, които подкрепят "Против работата", не са против работата изобщо, а смятат, че са прекалено експлоатирани, с малко заплащане, лоши условия на труд, под огромен стрес и в бърнаут, и с работа, която им отнема личния живот.
За други движението е призив за колкото може по-малко работа или работа за себе си с цел акцент върху свободното време.
Например един от ранните модератори на форума, който съществува от 2013 г., е Дорийн Форд, която работи в магазини 10 години, мрази работата си и я намира за безсмислена и унизителна. Накрая напуска и започва да прави това, което харесва - разхожда и се грижи за кучета. Не изкарва толкова пари, колкото преди, но и работи по-малко и се чувства по-добре.
Някои от участниците във форума като Дорийн също се питат има ли смисъл не само от работата им, но и от настоящата икономическа система. За трети целта е да започне дебат и да се покажат проблемите на начина на труд.
Общото между всички тези хора е, че те се чувстват експлоатирани.
"COVID беше основната причина, но движението има по-дълбоки и стари корени. Работещите толерираха натиска от работодателите до доста висок праг. Но когато той стигна дотам да поставя живота им под риск, това вече мина границата, и то в контекста на пандемията, когато работодателите ги караха да работят повече от всякога и правеха огромни печалби", коментира пред Би Би Си Кейт Бронфенбренер, която се занимава с трудово обучение и чете лекции в университета Корнел в САЩ.
Или както казва един от потребителите в чата в Reddit: "Хората не напускат работните си места. Те напускат мениджърите, защото лошо заплащане и кофти условията са провал на мениджмънта."
Случайно или не, през август миналата година САЩ отбелязаха огромен брой - 2,9% от работещите, или 4,3 милиона души, които напуснаха по собствено желание работата си. През ноември работа напуснаха още 4,5 милиона - най-много от 2001 г., откогато започва да се води подобна статистика.
Дори се стигна дотам, че редица компании - от Tyson Foods до FedEx не могат да си намерят работници, въпреки че увеличават заплатите.
Естествено, много от тези, които напускат, не "скачат в тъмното" и просто отиват да се трудят другаде. Но въпреки логичните обяснения за много от тях, със сигурност има и такива, които просто не искат да работят като преди. Някои от последователите на движението правят като Дорийн Форд - заемат се със собствен микробизнес, пускат квартиранти, разнасят храна за по няколко часа дневно - колкото да изкарват някакви пари, с които да оцеляват.
"Разговорите във форума на anti-work са симптом на общество, което има грешни приоритети от дълго време. Като общество сме поставили в центъра усилния труд и бизнес успеха, насърчаваме тези, които са отдадени на работата си и на трупането на богатство много повече от тези, които са отдадени на семействата си или на търсенето на щастие", коментира "Форбс".
Движението е участвало и в редица акции - като призиви за бойкот на Черния петък до масово пращане на фалшиви молби за работа в компанията Kellogg, след като фирмата реши да уволни 1400 стачкуващи през миналата година. Дали под натиска от anti-work или по друга причина, компанията все пак сключи сделка с протестиращите.
И все пак движението не получава чак толкова широка подкрепа, че да започне сериозна промяна и да се превърне във фактор на пазара на труда. Най-малкото защото прекалено много хора се страхуват да не загубят сигурността, която работата им им носи.
А и, макар и много плахо и основно в Европа, започват опити за облекчаване на работещите. Това са например актуалните промени за легализиране на възможността за изключване след края на работния ден и опитите за по-гъвкава или дори намалена работна седмица. Може пък част от тях да са плод и на влиянието, което anti-work оказва в глобалната информационна среда.
