Знаете, в България е пълно с лелки, работили едно и също нещо 40+ години, които обикновено седят зад гише, на регистратура или не дай си Боже - помагат в някое родилно.
Тъй като през социализма, когато тези жени са се учили на професията, селяндурът е бил над професора, а нещата като цяло - над човека, те си нямат и грам представа как се работи с клиенти в 21 век, какво остава за разбирането, че клиентът винаги бил прав.
Няма такова нещо.
Да си представим един частен медицински център, в който на регистратурата работят жени, съхранили себе си в реалността още от времето социализма.
Човекът, който им дава заплата, навярно не знае какъв таралеж в гащите си е сложил. Те с шефовете се държат повече от превъзходно, а ако са си и набори, на младини със сигурност е имало пощипвания и джиджи-биджи по ъглите на коридорите и по банкети.
Не се къса така с младините.
Та, седи една жена от социализма на регистратурата в този здравен център по цял ден. И ето какво се случва:
Влизате през вратата.
- Добър ден, имам час при доктор Владинов от 16:30ч.
- Сядай!
- Тук ли?
- Не ходи по мокрото, ееееееееййййй, тъкмо измих, мама му стара! Как не се научихте, беее.
- Но, моля ви, аз...
В този момент телефонът звъни, жената от социализма ви игнорира и отговаря.
- Ало.
Кратка пауза. Човекът отсреща задава въпрос. Жената от социализма му отвръща:
- Вижте, госпожА, няма такова нещо. Таксата се плаща отделно от сумата за изследвания. Освен това сте ползвали стерилен спекулум при прегледа, който струва 3.50 лв. Плюс 20, плюс 50... Аааа, това че сте към фонд да го бяхте казали по-рано, аз не мога да гадая всеки тука по каква линия е дошъл, айде, моля ви се...
Разговорът приключва. Жената изсъсква нещо сама под носа си, докато си пили ноктите с метална пила от социализма.
На стената до нея виси календар от миналата година с момиче по гърди, което рекламира вафли. До него са наредени снимки на щастливи бебета, явно израждани в клиниката. До тях е закачена рисунка на медицинска сестра в секси униформа с текст "ще ви оправя"...
Чувствате се на правилното място.
През вратата влиза човек в бяла престилка. Жената от регистратурата:
- Здравейте, доктор Владинов! Ама много ви е хубава дъщеричката! Пу-пу, вчера я видях, красавица! На вас се е метнала! От бонбоните опитахте ли, Верето има рожден ден, вземете си, вземете си....
Лекарят влиза в кабинета си. Жената от социализма, към вас:
- Ела тука.
- Аз ли?
- Не, на стената говоря. Ела да те регистрирам. ЕГН.
- 900719....
Телефонът пак звъни
- Тц тц тц тц тц тц тц тц... Еййййййй...Не спряхте бе, не се спряхте, ейййййй, простоооооо... АЛОООО! Да. Да. Сега ще проверя резултатите и ще ви ги кажа. Кристина Йорданова нали така? 821103.... Момент. Имате гъбична инфекция, госпожа Йорданова. Елате за рецепта в петък.
Стоите, вече сте наясно с единния граждански номер и вагиналната флора на тотално непозната жена. Чудите се дали бихте могли да регистрирате фирма на нейно име, ако поискате. Може би все пак ще са ви нужни и други данни от личната й карта... Или пък не... Както и да е...
Поглеждате към екрана пред длъжностното лице срещу вас и виждате, че данните ви са записани погрешно. Чудите се да се радвате ли от този факт, да се ядосвате ли.
Мацката от рекламата на вафли ви гледа страстно, но и някак съжалително от стената.
Никой друг не е до вас в този момент. Само две млади бременни ромки чакат нещо пред друг кабинет и ядат банички.
Парче извара пада върху мития под. Жената от социализма не забелязва това, още е на телефона. Обръщате се, правите няколко крачки, излизате от вратата и поемате глътка въздух. После си тръгвате. Майната им на всички. Това не е държава.
Поемате към метрото с идеята, че прегледът ви може да почака и нямате нерви за това. Спонтанно обаче разбирате, че картата ви за градски транспорт е изтекла и ще трябва да я заредите за още един месец.
Ей там, на онова гише с опашката.
оти е свинарник-ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ!!! и НИКОГА няма да стане друго да ви прислонят турците отново,че да рахатясате най-сетне
За съжаление е така на много места - особено в държавната администрация - това е масово. Като съдим по коментарите тук някои хора трябва да прочетат статията ви поне още един път. Живея в Белгия / Англия от 16 години и съм си мислил често за тази балканска грубост и сепнатост. Това е въпрос на възпитание и добри маниери според мен. Но! Ако ме хаванат в неподходящо настроение в София - подобни лелки си ги поставям на мястото им отраз!
ММ: "Същото отношение съм го виждал и от страна на рецепционистки и магазинерки с ЕГН започващо с деветка. Те не са от социализма, оти тогаз са тъй?" ЗАЩОТО това виждат в семействата си - когато родителите им постянно мрънкат и са недоволни и целия свят им е крив (особено хората които работят и видимо могат да си позволят добър стандарт) - това е! Този негативизъм се прехвърля и върху децата им. Аз също познавам доста с ЕГН 96+ и мога да кажа че тяхното поколение е по-позитивно и по-космополитно. Е винаги ще се намери някой хейтър...
Нормално - това е на много места и е дълбоко в народопсихологията на българина... социализма е помогнал, но и сега нещата не са се променили... забелязали ли сте например, че в българският език има една дума за услуги, която се ползва както за лични услуги, така и сферата на услугите като цяло... докато например в английския има голяма разлика между 'service' и 'favour'... при това положение е нормално много хора да приемат услугите за лично благоволение, не за работа... качваш се в такси и шофжора си излива душата и болките, все едно е на психолог... и не вижда нищо лошо, та нали ти прави услуга да те метне до някъде, па макар и платена... Другата разлика в езика, която е свързана с проблема е 'печеленето на пари'... рядко някой казва 'изкарвам пари'... ми докато човек гледа на заплатата като на шанс, а не като на нещо, което има пряка връзка със старанието и положените усилия, нормално е да се държи сякаш си му длъжен, а не той на теб... това е много видно в държавната администрация - гишето си е там, заплатата си върви, другото е бонус според настроението... Съветът ми - търсете си правата и не се оставяйте - като се заядат 20 човека с нея за един ден, по-читавите ще преосмислят нещата... по-калпавите трудно, но не е нежъзможно...
Спонтанно обаче разбирате, че картата ви за градски транспорт е изтекла и ще трябва да я заредите за още един месец. Ей там, на онова гише с опашката. Да де, ама за тази работа ще трябва да се бръкнете с цели 60 лв... Ами ако ги нямате в момента?
Пикси-живея на Рая на земята и слава Богу тук комунизЪм не е имало
Честно казано скоро не съм попадала на някоя от тези кривите лелки, а преди няколко месеца уреждах един имотен въпрос и извъртях няколко обиколки през всевъзможни гишета в общината, плюс агенция по кадастъра. Ами навсякъде бяха учитиви и любезни, явно съм извадила късмет Но пък в квартала има един павилион за сандвичи с най-кривата соц лелка, която съм срещала някога. Сандвичите са достатъчно вкусни, че да се прежаля да изтърпя сблъсъка с нея поне веднъж на седмица - две. Общо взето - същото като лелката на Антония, тотално те игнорира и те оставя да чакаш, докато най-накрая не благоволи да ти вземе поръчката и винаги ще намери за какво да ти се озъби или да те изгледа лошо. Ама вече съм ѝ хванала цаката - независимо дали ме отразява или не, аз си поръчвам, усмихвам ѝ се и винаги ѝ пожелавам лек ден и това чудо след няколко посещения почна да се държи човешки, че даже и тя ми се усмихва и ми пожелава лек ден. Като някой е крив, не значи и ти да му се зъбиш, нормално отношение и усмивка обикновено вършат работа. Пък ако не свършат, винаги мога и да се озъбя.
Доле рацете от соцеалистическата менталност!
Колкото и да планираш- всичко зависи от въздушните потоци-като попаднеш на някой неочакван- дотам си...