Майският вятър издуха оградата от границата с Турция. Граничарите я подпряха с колчета, натамъниха я с тел и продължиха да оказват първа помощ на нелегалните емигранти.
Но проблемите не свършиха. Вятърът бе вкарал на територията бацил, който очевидно се разпространява светкавично по въздушно-капков път...
Кметът на Нова Загора започна да ръси захар по пътя, за да тури край на злите сили, които предизвикват ПТП-тата. Говори се, че като ви спре КАТ, униформеният ще ви плюе в пазвата - за всеки случай.
А на годишния преглед ще ви връзват червен конец на антената.
След Нова Загора, вятърът удари и Стара Загора, където мургави майстори получиха официално нареждане да вадят новите плочки по тротоара на централния старозагорски булевард "Цар Симеон Велики", за да правят с тях велоалея. Такова решения без вятър не се взема, нали?
След Загорите вятърът се стовари върху магистрала "Марица", която бе ремонтирана сериозно няколко дни, преди да бъде открита.
Това е гениално. Това развързва много ръце за творческа дейност - вече може да се вземат пари за изграждането на нещо, а докато го градим ще искаме европари и за ремонта на нещото.
В този смисъл май е добре освен да се снимаме с нова магистрала, да започнем да се снимаме и с ремонтирана магистрала. Вече не се знае на каква ще попаднеш.
За съжаление, бръснещият вятър премина и през Пловдив. В резултат на това няколко пловдивчани изпочупиха с колове и камъни празничните букви на главната улица. Разказаха играта и на пеещите фонтани, възобновени заради новопоявилата се културна столица на Европа. Ами, като не са турили захар в шадравана - така ще е.
После вятърът обхвана все повече и повече общински центрове на Татковината, в резултат на което по улиците се появиха крещящи младежи и полуголи девойки, които празнували нещо.
Една абитуриентка от еврейското училище се появила на бала си с мерцедеса на Ева Браун.
Което може би не е чак толкова странно - все пак не се е появила с колата на приятеля на г-жа Браун, нали? Можеше още по-лошо да е. Можеше да маха с хитлеристки флаг по улиците на града.
Въздушната вълна мина и над Гоце Делчев - там първо настана масов бой около неасфалтираната махала "Кремиковци", а после дойде и решението да се асфалтира Папаз Чаир.
Да може виладжиите да не си цапат маратонките като си ходят на гости.
Не знаех, че тези хора правят така. Всъщност, като се сетя за местната песен: "Дуйни ми дуйни ветре, отвори пътя за Драма..." и корените на злото веднага се виждат.
И тогава вятърът, прераснал в ураганна стихия, удари столицата.
Дотук - всичко е прекрасно, но лошото е, че загадъчният вятър на промяната удари и министерствата - тези домове на разума и градивната мисъл.
Министерството на туризма, прекръстено от неразбиращи зевзеци на Министерство на едрия космат дивеч и скандинавските аквакултури, започна да ръси диплянки, с които кани чуждоземни ловци да трепят у нас американски елени, игрива сьомги и мечки гризли.
Някакви умници казват, че у нас няма такива, но това плоско мислене - все пак може да изкараме няколко животни от тези видове от зоопарковете и да ги пуснем на ловците за отстрел срещу някой долар.
Или да внесем евтино гризли от Македония - там има всичко. Ама не съм ли прав?
Външно министерство намери някакви пъдари, облече им дрехи с нестандартни размери и ги прати да се снимат за обществена поръчка, крайният резултат от която трябва да бъде - стилно облекло за дипломатическия ни корпус.
После печатниците ни отказаха да печатат бюлетини, понеже печатането на бюлетини е много сложно нещо.
ГЕРБ обвиниха за това и за всичко останало Мая Манолова, тя обвини ланския сняг, а Реформаторите моментално родиха най-блестящата идея, която не може да се появи в ничия глава без помощта на вятъра - да си печатаме бюлетините в Румъния.
Твърде е възможно ДПС да предложи да си изнесем знамето в Турция, а герба - в Оман. Парите и децата вече си изнесохме.
На фона на тази здравно-епидемиологична обстановка, трябва да се отбележи, че "техническата грешка", която преоформила преференциалните високолихвени депозити на КТБ в редовни, не е далавера.
Това е проява на висш разум от една далечна галактика.
