Преди 20-тина години 20-годишните се оказаха с един крак в старото време и с един - в демокрацията. Бяха много екзалтирани, леко объркани, но с пророческа точност знаеха какво ще им донесе бъдещето.
И понеже си мислеха, че ето сега им се е паднало да се развихрят и че вратите на света ще се отворят пред тях, за да станат каквито си пожелаят като пораснат, те се втурнаха да учат всякакви модерни специалности в университетите.
Много от тях наистина постигнаха мечтите си. Перспективата да се провалят оценяваха с ирония, присъща на безгрижната им младост и свирепата амбиция. Казваха: “Е, ако не ми се получи в Америка/маГермания/Белгия, ще се върна в България и ще стана оператор на биологична единица. Така де, овчар”.
Тогава беше смешно.
Новото време изискваше сериозно преразглеждане на речника на българите и адаптирането на задръстения от русизми език към езика, на който говореха по-цивилизованите и по-напреднали нации.
И ето ни вече в развития капитализъм, когато думите на героя на Тодор Колев от “Опасен чар” не могат да звучат по-актуално: “Никой вече не казва “Ще скова кочина”, а “Ще реализирам кочина.”
В един момент се оказа, че вече няма кой един пирон да ти закове, понеже всички са мениджъри, главни консултанти, експерти и координатори.
За първи път се замислих върху празнословието на саморекламата (пардон, на селф едвъртайзинга) в най-голямата социална мрежа за търсене и установяване на делови контакти LinkedIn след като на тазгодишния Прайд в Копенхаген се запознах с една лесбийска двойка. Пихме бири, хвърляхме по едно око към сцената, където един младеж правеше шпагати в стила на Мадона от най-диско периода й, и си приказвахме.
Едното момиче беше бъбриво, чаровно кривогледо и работеше в бар. На въпроса ми с какво се занимава, половинката й отговори: “Дизайнерка на лампи съм”.
Брей, викам, и къде мога да ги видя тия твоите лампи? "Ами в главата ми. Понеже все още не съм продала нито една", отвърна тя..
Ясно. Мадамата беше дизайнерка, ама друг път.
Макар че така пишеше и в профила й в LinkedIn, извън филма, в който, изглежда, сполучливо си живееше, девойката беше дизайнер единствено на външния си, така модерен в момента, хипстърски вид.
Обаче освен от дизайнери на лампи, LinkedIn и подобни сайтове изобилстват от профилите на десетки хиляди други хора, определили се като дизайнери, сред които има такива странни птици като “дизайнер на потребителски опит” и “осветителен дизайнер” (последният май не се занимава с лампи).
Ето още някои от измислените професии, с които днешните млади хора искат да изтъкнат професионалната си значимост (или по-скоро да прикрият липсата на такава):
- Leader in UPS (лидер в UPS) - вероятно това е лейбълът, с който се окичва пичът във фирмата, който пръв дава инициативата да се пият шотове след работа;
- Logistic Manager (мениджър по логистиката) - служителят поръчва такси на гостите на фирмата от летището до хотела;
- Professional (професионалист) - Понеже не се споменава коя е областта на професионална изява, се предполага, че тя се мени в зависимост от настроението и нуждите на юзъра и потребителя;
- Information Literacy Manager (мениджър в областта на информационната грамотност) - Иначе казано, библиотекар;
- Inspire and support people in unleashing their potential (Вдъхновител и насърчител на хората в стремежа им да разгърнат потенциала си) - Тази “професионална” формулировка даже не желая да я коментирам.
Но може би най-красноречивият пример за целите на настоящия текст е описанието, с което един мой познат от Копенхаген, да го наречем Цанко, е украсил профила си в LinkedIn така, че да прилича на булка от село Рибново.
Цанко (завършил Българска филология в СУ) живее вече от пет-шест години в Дания. През цялото това време е преживявал изключително и само от социални помощи, макар че може да работи всичко, понеже е здрав и прав и ходи по-редовно да помпа мускули във фитнеса. Почти не говори езика и основното му занимание е да открива черквите и супермаркетите в града, които предлагат безплатно кафе и сладки.
Мечтата на Цанко е да се върне в София и да почне да изкарва по четири бона месечно като работи в кол център с датски (?!).
А ако това не стане: “Ох, тогава поне временно ще трябва да почна като учител по БЕЛ в някое училище”.
И това го казва човек, който смята, че моловете са най-добре функциониращите културни средища в градовете, “МакДоналдс” предлага най-вкусната храна на света, а латиницата трябва да стане официална писмена норма в България.
Този 30-годишен мъж, който прави правописни грешки в три от десет думи и твърди, че му е “през оная работа” какво се е случило по времето на Цар Борис I, се подвизава със следната професионална характеристика в LinkedIn:
“Customer service agent, service manager, event organizer, business comminicator, linguist, humaniarian, volunteer” (агент обслужване на клиенти, агент в сферата на услугите, организатор на събития, бизнес комуникатор, лингвист, хуманитарист, доброволец).
Да, добре, а аз съм Снежанка.
