Българска рапсодия в кафяво

Днес стана ясно кой филм ще бъде българският претендент за Оскар. Вие научихте ли вече? Може би, ако сте попаднали на редицата материали в последните дни, които цитираха авторитетния американски сайт за кино IndieWire, сте останали с впечатление, че най-логичните претенденти са „Виктория" на Майя Виткова и „Отчуждение" на Милко Лазаров?

Може би, защото Лентата на Виткова беше най-отличавания филм по редица престижни фестивали, беше първото конкурсно участие в основната програма на фестивала Сънданс World Cinema Dramatic Competition. Ласкави думи за филма чухме от Джон Найн, старши програматор на същия фестивал, който сподели, че счита Майя Виткова за част от едно ново поколение режисьори в Източна Европа? Дори само това стига като информация, без да споменаваме останалите отличия на филма и участия по фестивали...

Или защото „Отчуждение" беше филмът на годината според Българската филмова академия. А освен това беше първият български филм, участвал на кинофестивала във Венеция, откъдето се върна с две отличия.

Може би очаквахте това, защото и в двата случая става дума за млади режисьори от ново поколение, които успешно представят страната ни пред чуждата публика, а бъдещето е пред тях и им предстоят редица нови ленти?

Но, моля ви се, естествено, че не! В година, в която НФЦ вече успя да се забърка в няколко скандала, между които безсмислен спор с абсолютна дебютантка, открила нередности в процедурата по кандидатстване, хората от тази институция показаха за пореден път, че те съществуват в един паралелен свят, който се движи по собствени закони. Един свят, приличащ болезнено на соца. Свят, в който най-важни са приятелските връзки и това, което се случва в затворената им среда, а не това, което се случва извън нея. С други думи, извинявам се за грубия израз, НФЦ се осраха. И то след като вече го бяха направили неколкократно и би трябвало да се чувстват поне малко неудобно.

Защото българският филм, който ще се състезава за Оскар се нарича „Българска рапсодия". Доста симптоматично заглавие, нали?

Досега не бяхме чували почти нищо за лентата на 74-годишния титан на българското кино Иван Ничев. Освен че съществува. А ако си направите труда да погледнете някой кадър от филма и разбирате поне една хилядна от кино, то той най-вероятно ще ви заприлича на нещо снимано като някой не толкова добър български сериал от 90-те, който отдавна е забравен. Или ще откриете прилика между видяното и телевизионен театър?

Нищо чудно. Е, това е филм, който аз лично никога няма да изгледам. Защото ми омръзна да се подиграват с мен. И защото за мен няма никакво значение, че режисьорът на филма преподава в НАТФИЗ и е бивш декан на факултета по „Екранни изкуства". Или защото до момента има над 15 игрални филма, които може би са имали някакви награди. А защото сега, в този момент, има по-добри филми от неговия и щом едно от най-авторитните електронни списания в Щатите ти го казва, ти трябва да си пълен дебил, за да не послушаш мнението му. Е, хората в НФЦ определено се държат като такива.

Може би традиционно по български, като в една истинска българска рапсодия в кафяво, фактът, че Иван Ничев е член на Националния съвет по кино, който гласува номинациите, най-вероятно е оказал влияние за 23-те гласа, с които филмът му е избран гласа, докато „Виктория" е останал с 12, а „Отчуждение" е взел третото място.

Така за Оскар най-вероятно ще се състезава поредната блудкава боза, която никой нормален зрител няма да гледа. И то защото е на „нашия" човек, великият кинодеец.

Честно казано единственото, на което се надявам, е някой ден НФЦ да бъде закрит и от него да бъдат изритани всички посредствени кинодейци, които продължават да живеят в соца и които отдавна би трябвало да са отстъпили място на младото поколение. Или поне да му дават малко въздух. Но най-вероятно те просто ще си отгледат наследници, както често се случва. За късмет живеем в 21-ви век и когато някоя институция не ни хареса, ние сме в правото си да й покажем среден пръст, дори да трябва да си понесем последствията от това.

Да, те ще се опитат да ни убедят, че така си затваряме пътя напред и ако някой ден искаме да вземем една от субсидиите им, трябва да се държим като примерни хора и лицемерно да се усмихваме, докато те продължават да потъват в лайната, които създават ден след ден. Но ние сме в пълното си право да им отговорим, че предпочитаме да снимаме филми с фотоапарати и както намерим за добре, а после да се опитваме да ги предлагаме сами по фестивали, защото спокойно можем да го направим. А те могат да продължат да отглеждат посредствеността около себе си, докато тя напълно не ги задуши.

Така че да вдигнем тост за „Българска рапсодия": вие постигнахте своето, но не очаквайте, че ще мълчим. Напротив. Ако трябва ще говорим, дори да трябва да повдигаме тон. А ако продължавате по този начин, ще трябва и да се хапем. Защото най-смелото и най-достойното, което един човек може да направи, е да признае чуждия успех, а не да му пречи и да се опитва да го задушава ден след ден.

Новините

Най-четените