Също както любовта на мъжа към жената минава през стомаха, така и любовта на патриота към Родината до известна степен е обвързана с изобилието на нейното кулинарно изящество.
Освен това родолюбието и храната си приличат по това, че никога не достигат - винаги може и повече!
Затова събрах 10-те най-патриотични ястия, вкусът на които може да топли сетивата на всеки български юнак. Но внимание!
Бъдете винимателни, тъй като злоупотребата с традиционните български ястия понякога има и неблагоприятни странични ефекти. Най-значимият проблем на родната кухня е това, че след седмица отново огладняваш.
Ето ги и самите патриотични гозби:
10. Сутляш
Сутляшът (познат още просто като мляко с ориз) е традиционен турски десерт. Но масовото му приложение в българското домакинство го превръща в мил спомен от детството за поколения българи.
Нима "отрочеството" може да бъде щастлив миг от житейския ни път, ако му липсва аромат на канела?! Разбира се, че не!
Нещо повече - сутляшът е един от малкото десерти, които хем задоволяват вкусовите рецептори, хем насищат зажаднелия за сложни въглехидрати тумбак, осигурявайки нови сили на покорояващия връх след връх безстрашен патриот!
9. Туршията
От далечни времена - смутни или добри - българският патриот знае, че наближи ли есента, идва моментът за два велики подвига: варене на люта ракия и затваряне в буркани на царска туршия!
Докато родолюбивият съпруг бърка джибрите, грижовната му булка мие заразавата за зимнината. Докато тя се бори със затварянето на капачките, той се грижи за подпалките под казана.
А докато на двора се вършат тези традиционни приготовления, децата вътре вършат чутовни провинения.
Зимата се чувства къде-къде по-мека с домашна-гроздова под сърдитото небе и с пиперлива туршийка за мезе!
8. Баница
Баницата е част от всяка празнична трапеза, незаивисмо дали пиршеството е национално или религиозно. Ако се чудите какво означава веселието и доброто настроение да се носят във въздуха, то това обезателно означава той да е наситен с аромат на току-що извадена от "Раховец"-а баница.
Но така. Нека да се разберем: който не е опитвал от витата баница със спанак и сирене на моята баба, той не може да претендира, че е бил в казарма, че е някога е бил на връх Шипка или че знае химна наизуст.
Но макар и не толкова съвършена като баницата на баба ми Вълчана, все пак и обикновената българска баница си е същинско кулинарно бижу, способно да засити и най-гладния средногорски юнак!
Няма никакво съмнение, че ако наистина има световен заговор срещу България, то той до голяма степен е провокиран от факта, че банкерите и чиновниците от Международния валутен фонд ни завиждат заради факта, че на закуска си похапваме баница с боза, айрян или живо закваселно кисело мляко, а те трябва да се задоволяват с някакви блудкави фуражни трици или с безвкусен бекон.
Освен това трябва да отбележим и неоспоримия факт, че българите сме яли баница на парче много преди американците да изобретят така наречената от тях "junk food", което също си е достатъчно глождещ щатската душа повод за завист.
Без баницата никой български празник не би бил това, което е.
7. Яйца на очи
Всеки истински български патриот трябва да може да си сготви сам яйца на очи. Но пък и всеки себеуважаващ се родолюбец не бива да умее да си приготви сам нищо друго освен именно яйца на очи.
Когато арабинът от кварталната дюнерджийница вече е смъкнал кепенците, а мама, баба или жената отсъстват от дома поради гроздобер, екскурзия до Ниш или поради други непредвидими обстоятелства, тежката съдба на патриота не му предоставя друг шанс освен да си припомни поуката от приказката за неволята, да бръкне в хладилника, да извади 3 яйца, да намери тигана и олиото, да включи котлона и да си приготви универсалния национален аламинут.
Именно фактът, че яйцата на очи представляват най-мъжественото родно ястие, ги нарежда на седмо място в тази изключително престижна и зареждаща националния дух с патриотизъм родна класация.
6. Мусака
Ако Митьо-Пищова някой ден фалира и спре да храни народа с кебапчета и телешки джолани, то той обезателно би заместил тази лукозна мръвка с мусака, тъй като в нея има хем самоковски картоф, хем и каймица!
Най-патриотичното свойство на мусаката, освен че е вкусна, е и това, че обикновено трае повече от седмица. А това я превръща в идеалното кулинарно чудо за съвременната борбена българка, която, освен красива и добра домакиня, трябва и да работи къртовски в името на семейния бюджет.
5. Шопска салата
Гостилница без шопска салата е нещо толкова химерично, колкото би било и Софийското поле без Витоша. С нея се преяжда лесно и бързо може да ти стане тежко, каквато е и същината на шопската душа.
Ако не сте яли шопска салата, докато над нея фолкпевица е въртяла кючек; ако когато седнете в заведение не поръчате една шопска салата и една сливова ракия още преди да сте получили менюто от симпатичната сервитьорка - независимо дали се намирате в родопско ханче или в интерконтинентален ресторант; ако никога не сте изпадали в екстаз при вида на снежната корона от рендосано сирене, поръсено върху розов домат, краставица, яйце, печена чушка и още куп зеленчукови сладости, значи или никога не сте били на кръчма, или просто не сте никакъв патриот.
Но бъдете внимателни, защото, макар и да представлява предимно микс от сурови зеленчуци, с шопска салата човек лесно може да преяде. Затова, уважаеми родолюбци, следвайте стриктно завета за тънка талия на Мис Пиги, особено по отношение на шопската салата: "Никога не яж повече, отколкото можеш да повдигнеш сам".
4. Бобена чорба
Не сте ли яли гореща бобена чорба, просто излишен сте на света! По една топла купичка боб - това е вечерята дори и на Бог!
Светът е пълен с различни сортове, но като българската рецепта за бобена чорба просто няма друга на света! Зрял боб, вода, моркови, лук, чушлета, чубрица, пипер, джоджен, олио и домат - ето на това му се вика рахат!
Патриотичен боб зиме ако си приготвяте, излишни ще ви бъдат всякакви доктори. Е, от време на време ще имате метеоризъм, но това е полезно за човешкия организъм. Бобът е супер храна - това се знае от древни времена и ще остане така чак във вечността.
Всяка любяща съпруга приготвя боба на своя любим със силен аромат на дафинов лист, малко сол и щипка любов. Няма ли на масата бобена чорба - от очите на стопанина ще се изрони патриотична сълза...
"Затова ли ни освободиха руснаците", ще попита с възмущение той и ще върне булката на родителите ѝ в ж.к. "Толстой".
3. Дроб-сарма
Дроб-сармата присъства в тетрадката на всяка баба. А самата дроб-сарма е най-патриотична, когато е агнешка. Ако не сте яли дроб-сарма като малки, значи баба ви не ви обича и никога не сте били на детски лагер. Ако не сте попадали на хиляди рецепти за дроб-сарма дори и по неволя в някой сайт за майки, значи никога не сте ползвали интернет.
Ако пък някой не е вкусвал дроб сарма на Гергьовден, той залужава завинаги да бъде пропъден от Родината, без право да получи където и да било бежански статут.
2. Циганска баница
Няма никакво съмнение - детството е много по-вълшебно с вкуса на циганска баница в 4 следобед! Съчетанието от попит с олио бял хляб, поръсен отгоре с червен пипер и сол е първият патриотичен залък за поколения родолюбци!
Риташ топка с тайфата пред блока или преследваш вражеските единици в игра на стражари и апаши. Баба Цанка - на Любчо баба му, живееща на партера, предизвиква извънредна "стоп-игра". Привиква цялата тайфа и с блага усмивка подава на всяко чаве филия от чудния и екпресно зареждащ с енергия аламинут, доказващ с името си отличния мултикултурен живот в най-райското кътче на Земята.
После баба Цанка продължава да пече своите чушки пред входа, обсъждайки с бабите Трепка и Стаматка последния обир на мазетата, а кварталните дечурлига се втурват в нови щури и приказни приключения, изграждащи характера и реализиращи осъвършенстването на качествата у всяко едно патриотче!
1. Шкембе чорба
Ситно нарязано свинско шкембе, начукан чесън, оцет, люти чушлета, лют червен пипер (може и малко черен, за разкош) - и цялото това разточителство в горещ, ароматен и повдигащ духа бульон! Без съмнение, това е най-патриотичното кулинарно съчетание в традиционната българска кухня, на което всеки един истински родолюбец не би могъл да устои.
Кръчмар, който не предлага горещо шкембе в своето меню, не може да твърди, че държи реномирана гостилница. Мъж, който не обича шкембе, не може да претендира, че е бил с жена. Булка, която не готви шкембе, заслужава да бъде върната.
Всеки образцов дом може да стане и образцово уютен, ако в него - освен приличен брой чифтове вълнени чорапи - се носи и неустоимият аромат на прясно сварено шкембе.
След всяко вкусване и сръбване човек се чувства по-нов, по-жив, по-благ и по-щастлива. Спа процедура за душата! Същинска психотерапия!
По-скоро балкански, а не патриотични. Пропуснал си култови ястия - боб с наденица, топла пача, гергьовско ягне и свинско със зеле. Да не споменавам и свински сърми с булгур, че устата ми не напълва със слюнка.
Не си закусвал в Петък сутринта боб чорба в алуминиево канче и парче шпеков салам!? Значи не си бил в казармата и не си истински ПатрЕот! Чорбата с телешко шкембе е по-плътна, мазна и вкусна! Дафинов лист в боб чорба!? Прекалено ВИП Брадърско ми звучи.
Какъв дафинов лист бре, хашлаци? У бобец - само джодженче. В краен случай - девесилец. И като бонус - пушени ребърца.
От изброените ястия единствено шопската салата може да претендира за някакъв национален произход, останалото е както посочи първият коментиращ по-скоро балканско отколкото българско особено любимата на всички мусака която си е била винаги гръцка. И между другото смрадливото шкембе се яде не само тук но и в някои райони на Шотландия а съм сигурен че и в други части на света така че заглавието по-скоро трябва да е нещо от рода на "10-те най-набедени за патриотични български ястия". Изобщо ако се порови човек достатъчно може и да откирие че такова нещо като "българска национална кухня" де факто не съществува а да поръсиш хляб с малко чубрица и оливийка защото няма друго го може всеки беден човечец на планетата без да се удря в гърдите че го прави щото е патриот. Да не си спомням за жалко-смешните опити да си присвоим като само наш гроздомицина който се прави и в Италия и чието качество в повечето случаи удря в земята нашите джиброви главоцепини.
Сланина
Който търси - намира. Имал е желание човекът да докаже че има такова животно като българска кухня, поразровил се е, написал е книга браво на него а аз ще я намеря да видя какви са тези ястия дето само той и евентуално тези които са чели книгата са ги опитвали. Благодарско за присъдата но аз обичам и сливова не само гроздова и понеже не ме тресе излишна патриотарщина обичам и тръпчиво шотландско уиски така че е малко прекалена. Лека вечер.
Който търси - намира. Имал е желание човекът да докаже че има такова животно като българска кухня, поразровил се е, написал е книга браво на него а аз ще я намеря да видя какви са тези ястия дето само той и евентуално тези които са чели книгата са ги опитвали. Благодарско за присъдата но аз обичам и сливова не само гроздова и понеже не ме тресе излишна патриотарщина обичам и тръпчиво шотландско уиски така че е малко прекалена. Лека вечер.
"Абе, що така винаги като се заговори за ядене, и темата плавно преминава за пиене... Смее се" Ми тъй е то, Мануела! Прогресивното човечество тъй прави. Седне ли на маса, покрай манджата има и пийване. А после..... с изконсумирането на първото, хапването плавни /или не съвсем/ преминава в запой /понякога/. Та така....
В Испания съм пил агуардиенте, което го докарваше на нашенската гроздова. За съжаление не записах марката и оттогава безуспешно го търся. В Италия се произвежда грапа "джулия", която е почти като поморийска гроздова. Поръчвам си във всеки по-добре снабден шипчандлер. Пета може би е права за произхода на ракията. Чел съм една теория, че мохамед, като забранил на мюсюлманите да пият вино, те започнали да го варят на ракия. А запазването на търговската марка на ракията си е точно това - търговска марка. Иначе някой друг ще я запази и ще иска да му плащаме лиценз за марката.Докъм края на 60-те в България се продаваше коняк Екстра и коняк Плиска. После ги прекръстиха на бренди, да не нарушават търговската марка на франкофонците. А руснаци, арменци и грузинци си произвеждат коняк и не им пука, че Коняк било село във Франция.
Здравейте, в момента съм в Лима, Перу. Понеже никога не съм бил патриот, а няма и да стана, някак си гледам на нещата не от патриотарска, а от чисто прагматична и неутрална гледна точка. Малко по-надолу peta_wawa е написала едно интересно нещо за перуанската ракия - писко. Само ще ви кажа, че за мен е в пъти по-добра от всяка българска ракия. МНого по-мека, блага, ароматна и вкусна е за мен. И е 45 градуса, срещу купешките 40 или домашнярките дето са по 60. А писко със себиче (сурова бяла риба, нарезана на кубчета, кисната два дена в сок от лайм, с много червен лук отгоре, пържена царевица и сладък картоф) е едно от най-невероятните и велики неща които изобщо съм опитвал. А съм обиколил цяла Европа, сега съм и в Латинска Америка. А относно темата, за мен като типично български приемам следните храни: кебапчета, таратор, яйца по панагюрски, шкембе, солена сланина с чесън.
Бичкия, понеже се подвизаваш из Канадска околия, не видя ли, че корифеите от уебкайвето тия дни вкараха друг лаф - "Нерде Враца, нерде Монреал"? А пък аромата на хубавата мускатова верно не могат го докара с разни изкуствени ароматизатори...
Както сме се разписали за манджи, чудя се как никой не каза дума и за гювеча А какъв гювеч мога да правя - ум да ти зайде.Само ще кажа, че освен познатите неща, които се слагат, аз за мръвки слагам пушени свински ребра, с повечко месце по тях.Гледам да остане и по-воден така, да има сосче да си топне човек Не знам разбира се, дали гювеча може да мине за нацинално ястие, но знам че маса народ го прави от много време.
Павуре, Напълно солидарен с теб! Горният текст е писан от поредния, срамуващ се от произхода си безродник, пардон..... космополит, гражданин на света /каквото и да означава това/. Пасквилът, като такъв, е изпълнен с множество иронични, злобно-подигравателни и напълно измислени изрази, само и само Теодор Спасов /безкрайно съжалявам, че го назовавам по име, а не с нещо друго/ да се хареса някому. Е, а дано да са го харесали! Нека видим някои от тях. Оставям настрана заглавието – не знам до сега за българин, който да гради патриотизма си върху ястия. И слава Богу! Това е „творение” на „автора” и в това няма нищо странно – той най-вероятно не е или не се чувства българин. И така: „патриотични ястия” – Някой срещал ли е до сега такъв безкрайно тъп израз? „покорояващия връх след връх безстрашен патриот” – Такива за сега не знам да има, но ако има – лошо ли е? „родолюбивият съпруг” – Това пречи ли да бъде съпруг, „авторе”? „току-що извадена от "Раховец"-а баница....” – Да – именно от Раховец. От съвременните свръх-модерни печки просто не става или става с триста зора, ако, разбира се, „авторът” знае какво е това – баница. „А този, който не умее да се весели, той не може да претендира, че е патриот.” – Какво ли разбира от патриотизъм един гражданин на света? „...екскурзия до Ниш...” – Ау-у-у, колко неевропейско и нецивилизовано! Каква екскурзия, Бога ми, ако не е до Ню Йорк, Вашингтон или Брюксел?!?! „Най-патриотичното свойство на мусаката” – Още по-тъп израз и от първия. „...бързо може да ти стане тежко, каквато е и същината на шопската душа.” – Лекомислена претенция за титлата „познавач” на шопската душа. „Патриотичен боб зиме ако си приготвяте......” – Още един безкрайно тъп израз! "Затова ли ни освободиха руснаците..." – Знаете ли, „авторе”, на този въпрос ние сме си дали отговор. А Вие? „А самата дроб-сарма е най-патриотична.....” – Още един безкрайно тъп израз. „Съчетанието от попит с олио бял хляб, поръсен отгоре с червен пипер и сол е първият патриотичен залък за поколения родолюбци!” – Това съчетание, „авторе”, не е патриотичен залък, а резултат от години на глад и недоимък. Дано не ви се налага да разберете какво означава това! Знаете ли, цинизмът ви тук се откроява особено ярко. А, а случайно да знаете как и защо се е появила пицата? „осъвършенстването на качествата у всяко едно патриотче!” – Първо, би следвало да се напише „усъвършенстването”, но като чужденец, пардон – гражданин на света, „авторът” не е успял да научи добре български, а и за какво му е. И, „авторе”, у нас малките деца са просто малки деца, а не „патриотчета”. „Докато в студените зимни вечери печката "Чудо" бунтовнически шуми...” – Вероятно шуми бунтовнически единствено в главата на „автора”. „Целият патриотичен организъм се отпуска...” – Ура-а-а! Последният безкрайно тъп израз.
Dear Ivan, а ти как го правиш гювеча, да обменим опит Има ли нещо дето слагаш повече, и какви подправки ползваш.Аз лично от ползвам готова зеленчукова смес от консерва най-често (има няколко добри марки български), но го "подсилвам" със малка консервичка грах, също и от този зелен фасул дето е по-къгъл така и бамя слагам допълнително.Подправки - сол, черен пипер, малко чубрица, вегета.Повечко мазнина слагам и вода, и бам в печката на макс градуси
54 Dear Ivan | 23.10.201610:51 споделям някои тънкости за вратна пържола: слагаш подправки по вкус( пипер,кимион,сол,индийски орех и т.н.) и най-важното нарязан стар лук.покриваш наръсената пържола с парче найлон,за да не пръска и начукваш с чук за месо.така лукът се пресова върху самата пържола.поливаш с малко зехтин и ги редиш в съд с капак,поставяш в хладилник да поемат.аз ги приготвям вечер,готвя на следващата вечер.стават невероятно вкусни и крехки. за готвене на пържили,кюфтета,кебапчета на скара препоръчвам ел.скара.скара на въглища ползвам за риба,пилешко,зеленчуци,не и за пържола-става суха. за готвене в тиган,препоръчвам чугунен тиган и на газ.с малко олио в добре нагрят тиган,слагаш вече втасалата пържола.по 3-4 мин.от едната и от другата страна.веднага докато е топла я прехвърляш в тавичка,като слагаш отгоре бучка масло и в предварително загряна фурна(200-220градуса) печеш 15-20 мин,в зависимост как се предпочита. ..вкусотията се млящи с червено вино