Преди около две години родителите на годеницата ми пристигаха на гости да се запознаем.
Цяла седмица любимата лъска апартамента, въпреки че беше чист, а ние с котката Ивелина трябваше да стоим на едно място като бухали.
Денят настъпи. Нора ми стана по тъмно да приготвя салати, пържоли и други ястия. Снощи ненадейно отстъпи продълговатото си тяло за нечистите ми мъжки желания и сега очакваше от мен пълна подкрепа.
Бяха ми забранени редица думи (отиде ми половината речник), говорът на диалект (трябваше да приказвам като тв водещ), а опипването беше доведено до анатема.
Облечен в бял спортен панталон, светла патриотична тениска, красиви сандали, вчесан, без косми по лицето и крака, намазани с крем за след бръснене. Приличах на английски футболист, практикуващ конен спорт и тенис.
Последна прахосмукачка, последни строги заповеди - как да се държа, колко малко да пия, какво да кажа, ако ме питат за татуировките... два часа списък.
Тази среща беше излкючително важна за нея и го разбирах. Трябваше да бъда рицар - човекът който ще закриля детето им.
Нервна до пръсване, Нора отиде да ги посрещне на жп гарата.
Притеснен, си викам да изпуша една цигара на терасата - яко опъвам. Изяждам три дъвки - да не смърдя. Мога ли аз от тука да уцеля мивката с тая дъвка - великолепна парабола... и хоп... върху котката.
Бягам бързо. Но тя вече се валя по земята, мъчейки се да премахне лепкавата субстанция от кожухчето си. Взимам я и почвам припряно да я чопля - не става. Ще стрижа с машинката - образува се едно голямо "Х" на лявата й страна. Гледа ме, гледа себе си - няма проблеми, покатерва се (бая е тежичка) на любимото си място върху раменете ми (в предния си живот е била папагал).
Исусе, не съм си измил чашата от кафето.
Пускам чешмата. Чува се къркорене... водата идва... изведнъж... бомба - целият съм в утайка. Бъркам отдолу за парцали, търкам, чистя, попивам, всеки момент ще влязат...
Нещо странно се лее връз десния ми крак... виждам, че съм обърнал бутилката с олио от шкафа - течността спокойно се лее по пода.
Изобщо не мога да повярвам, че това се случва на мен. Изправям почти празната бутилка. Естествено че няма да се хлъзна...
Крачка.
Така се пързулнах, че всичките ми крака заеха поза "компас" във въздуха.
Мислите си, че човек може да разсъждава за какво да се хване в такава ситуация, че има избор и регистър на подходящите предмети за задържане на повърхността.
Е... аз се хванах за йенското стъкло, пълно догоре с шопска салата.
Чутовен трясък - кълбо от котка, човек и зеленчуци - не се разбира, кое какво е. Тече ми кръв от главата.
Ивка търти да бяга, но въпреки очевидните й усилия, крачетата й правят празни обороти върху хлъзгавите плочки. Накрая се умори и легна примирена върху олиото като сюнгер.
Ставам на четири лапи (прав не рискувам), отърсвам се от сиренето и мятам на гърба си изнемощялото животно.
Влача се в коридора към банята. Целият съм на точки от кафяво кафе, кървя, ноздрите ми са пълни с печена чушка, а отзад нося мазна клеясала котка.
Ключалката превъртя...
*Tекстът е публикуван в личната страница на Никола Крумов във Facebook
