Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

БДЖ да подобри качеството с новите цени? Май би трябвало

"От години се чудя как чужденец се оправя по нашите гари", пише Лора Младенова в коментара си. Снимка: iStock
"От години се чудя как чужденец се оправя по нашите гари", пише Лора Младенова в коментара си.

Преди около седмица пътувам с БДЖ на обичайното за мен дълго разстояние София - Варна. На сменената поради ремонтни дейности гара чакат три еднакви и на вид, и на години влакове със завъртени на всички възможни посоки табели, произволно редуващи нещо от поредицата "София - Горна Оряховица - Варна - Русе - Бургас - Велико Търново".

На въпроса ми служител на железниците отговаря: "Mай би трябвало влакът да е този". Качвам се, макар и "май би трябвало" да не ми върши работа. Впрочем от години се чудя как чужденец се оправя по нашите гари и не на намирам отговор.

В "май би трябвало" влака цари обичайната за железопътния превозвач картинка. Прозорецът не се затваря, вратата не се отваря. Контактите в купето не функционират. Климатизация липсва, което всъщност е добра новина - при предишното ми пътуване в края на април бумти парно, с каквото БДЖ невинаги може да се похвали в зимни условия.

Вагоните са същите, с които пътувах да гостувам на баба и дядо като дете преди три десетилетия, когато все така не бяха нови. Ако трябва да сме точни, вече бяха архаични.

Вагон-ресторанти няма от години. Едната тоалетна във вагона зее отворена, пред другата е скупчена камара багажи. Както обикновено, липсата на адекватен контрол позволява наличието на видимо нетрезви, опасни или хулигански държащи се пътуващи, каквито не биха били толерирани в самолет или автобус.

А горещата тема между пътниците в купето ми, предимно пенсионери, се подразбира - новите цени на билетите за влак. Някои от пътниците са искрено притеснени от тях. Аз съм по-скоро подразнена.

За незапознатите може би е нужна малко предистория. От 7 май тази година влязоха в сила увеличения в стойността на пътуването. БДЖ оправдава решението си с няколко фактора. По данни на националния железопътен превозвач разходите на дружеството са се увеличили с 23,2% от края на 2021 г. до момента.

Наред с това индексът на инфлацията за периода според Националния статистически институт се равнява на 31,9%, докато цените в БДЖ от своя страна не са актуализирани повече от десетилетие. За последно това се е случило през 2012 г., с изключение на индексиране с 1,8% през 2020 г. Според превозвача средното повишение в цените на билета следва да е около 20%. Май би трябвало математиката да излиза така.

Да, но не точно. Моят билет например вече струва 36 лева при предишна цена 24 лева. Една от спътничките ми, която се е качила за далеч по-кратко разстояние, вече плаща девет вместо досегашните шест лева. Подобни са амплитудите и при останалите хора, които споделят финансовите ти терзания.

Ако по математиката на БДЖ актуализацията на цените възлиза на 20%, по моята, а и по старата класическа математика, която ни преподаваха в училище, делът на увеличението си представлява живи 50%. Плюс-минус някаква евентуална стохастична грешка.

Благодарение на тези нови пропорции, билетът за неклиматизиран, неелектрифициран, дискусионен откъм хигиена, стар влак втора класа без възможности за закупуване на храни и напитки, а често и за отваряне и затваряне на врати и прозорци или посещение на санитарен възел, вече е малко по-скъп от билета за най-високия клас автобуси за същата дестинация, както и от стандартната сума за същото разстояние в групите за споделено пътуване.

Дори няма да навлизам в други форми на сравнение - например с италианските железници, където усмихнат човек ти поднася вода и бисквитки по време на пътуването, или с японския влак-стрела Шинкансен, който изминава около три пъти по-дълго от София - Варна разстояние за час по-кратко време.

И това в случай че нашият влак пристигне навреме, което в никакъв случай не може да се нарече догма.

Като (засега) единствен за страната железопътен превозвач, БДЖ може да си позволи да не се интересува от сравнения и да възприеме стратегията "на когото не му понася, да се изнася". Или досущ като една политичка от много близкото минало просто да изпрати на пътниците си посланието "ами ходи пеш, бе, ходи пеш".

В крайна сметка на теория никой не спира никого да пътува с автобус или със споделено пътуване. Нито пък да си закупи поредния автомобил, в който да си се вози съвсем сам с каквато скорост и на каквато температура му душа иска.

Само дето железопътният транспорт носи плюсове, които не са за пренебрегване. И като такъв май би трябвало да не отблъсква пътниците, нито да прави пътуването им неатрактивно, неприятно и за някои непосилно.

Влакът отделя значително по-малко въглеродни емисии в сравнение с всяка друга форма на придвижване извън велосипеда и ходенето пеш.

По-високата му енергийна ефективност допринася за това да бъде най-екологичната форма на транспорт. Има капацитета и да разтовари пътищата чрез превозване на големи количества товари и много на брой пътници едновременно, като така намалява нуждата от употреба на многобройни превозни средства.

По-малката податливост на метеорологични условия и на фактори като задръствания и натоварвания го прави по-надежден. На теория следва да е и по-достъпен ценово.

Статистически, железопътният транспорт има и драстично по-нисък процент на инциденти в сравнение с автомобилния транспорт, което го прави по-безопасен и за пътници, и за превоз на товари. В страна като България, където е малко вероятно да видим завършена магистрала "Хемус" или качествено ремонтирана магистрала "Тракия" в течение на жизнения си път, това е от особена важност.

Поправете ме, ако греша, но ако дадена форма на транспорт носи потенциала да допринесе за овладяване на войната по пътищата, редуциране на задръстванията, икономия на енергия, ограничаване на замърсяването на въздуха, а в добавка към това и да осигурява живописно и достъпно за всички пътуване, то нейната атрактивност май би трябвало да се приоритизира активно.

Със сигурност начинът за това не е рязък скок в цените за сметка на консистентна деградация в качеството на предоставяната услуга.

Поетапно увеличение, скрепено с наблюдавани междувременно положителни промени, много повече би отговаряло дори на базовите идеи за функциониране на пазарната икономика. Монополното положение на холдинга обаче му позволява да вменява на потребителите си негативите и на пазарната, и на плановата икономика, без да държи сметка за предлагане на насрещни позитиви от нито едната икономическа система.

Дали основната му аудитория от пенсионери, ученици и студенти все още ще може да го ползва - на кого му пука? Нали няма алтернатива.

Иначе БДЖ твърди, че планира подобрения. И това поне е консистентно, защото планира тези подобрения, откак се помня. Май би трябвало да се случат. Все някога. Евентуално.

Междувременно всички все пак може да си вземем по един личен автомобил и да си продължим с войната по пътищата и с въглеродния отпечатък. След нас и потоп. Хлебарките, Кийт Ричардс и БДЖ така или иначе ще оцелеят. Само за великия музикант не е сигурно.

 

Най-четените