Човек колкото и да има динамичен, увлекателен и интересен живот, все му се случва да седне пред синия екран.
А там на свой ред се случват куп интересни неща - ерген търси жена, жени питат мъжете си дали трябва да са по-красиви, или по-умни (те, жените), хора коват пирони в дъски... и не на последно място, вървят български сериали.
Хубави-лоши - това няма да бъде предмет на този текст, предупреждаваме отсега.
Че има проблем с тези сериали и по-точно - с актьорите им - осъзнах една банална делнична вечер.
Въоръжена с чаша вино и хубаво мезе се настаних на дивана, загледах се в поредната българска продукция и... след 10 минути установих, че гледам изцяло нова поредица, а не онази, която следя от миналата седмица. Като капак въпросните два сериала вървят по два различни канала и в различни дни!
Причината за объркването ми беше, че насреща бяха предимно лица, които за пореден телевизионен сезон гледам/е до втръсване.
Те сами по себе си са талантливи (в по-голямата си част) и често отнасят критики съвсем незаслужено, защото на режисьори и продуценти не им се рискува с нови лица и предпочитат да наемат неподходящи, но добре познатите имена, които евентуално "да дръпнат" зрители и заклети фенове на този или онзи актьор.
Разбираме, друго си е да работиш с обигран артист, но така се стига до куп абсурди, които дори и турските сапунки не допускат.
В реалния живот актьорите Ивайло Захариев и Марияна Миланова имат едва 16 години разлика, но в "Пътят на честта" те са майка и син със съвсем нормално отстояние в годините.
Страхът да се наемат свежи и непознати лица води до феномена мъже над 30 и дори над 40 да влизат в ролите на млади, тепърва прохождащи бизнесмени. Иначе прекрасният Орлин Павлов например е на почти 43 години, но новият му образ в "Лъжите в нас" намеква за по-млад персонаж.
Многоликата Йоанна Буковска пък заслужава специална награда, че толкова години вече успява да пресъздаде жени в диапазона между 30 и 50, при това с такава лекота.
Оттук следва и друг проблем на родните продукции - рядко децата приличат на родителите си и братята - на сестрите си. Все пак целта на кастът е била да се съберат популярни лица, на които всеки вече знае името наизуст, какво като майката и бащата са смугли, а децата - руси, синеоки ангелчета?
Истината е, че ако скоро браншът не вложи повече смелост и изобретателност, такива недомислици ще зачестяват, а ние все по-често ще се питаме "Абе, аз кой филм гледам?!".
И ако не знаем как, то нека погледнем към Холивуд, където не се плашат от нови лица, млади или стари. Ако се плашеха, Зендая сигурно още щеше да е в продукциите на Disney, а Леонардо ди Каприо като нищо още щяха да го помнят със "Защо тъгува Гилбърт Грейп".
И за сме още по-изчерпателни, ще припомним, че Браян Кранстън до 2008 г., когато излиза Breaking Bad, за повечето хора е "бащата на Малкълм", а Кристофър Валц е на 51 години, когато Тарантино му поверява ролята на Ханс Ланда в "Гадни копилета".
В родния ефир не липсва пример в лицето на Галя Александрова, чиято дарба блясва, когато е избрана да играе злата свекърва Бонка, отново във вече споменатия "Пътят на честта".
Зад всяко от тези режисьорски и продуцентски решения стои хъсът към различното и жаждата за експеримент, който ще извади непознатия ни доскоро талант.
За съжаление тази липса на кураж и решимост, комбинирана със страстта "да играем на сигурно с познати актьори", води до все по-еднотипни продукции. Сценарият уж е различен, само че и това вече не ни прави впечатление...
