Здравните експерти казват, че пикът на грипната вълна тази година щял да бъде в края на януари. Моят организъм обаче реши да избърза и да избегне голямата блъсканица, та се оказа, че в слънчевия делничен следобед чакам на опашка пред кабинета на личния ми лекар за преглед.
И това изживяване ме кара да се замисля - от края на COVID пандемията минаха само няколко години, а сякаш всички уроци са забравени безвъзвратно.
На вратата на доктора има голям плакат, който призовава да носим маски, за да пазим здравето на околните, но въпреки това сред осемте души в малката и задушна чакалня само аз съм си сложил маска. Сред чакащите има една бременна жена и трима пенсионери.
Почти всички кашляме на кратки и неравни интервали, половината от хората кихат и подсмърчат, но въпреки това цари атмосфера на свобода. "Маските са, за да мълчите" - нали така беше популярният рефрен?
Ясно е, че въпросът с предпазните средства към края вече беше придобил някаква неясна политическа окраска, но все пак за здравето става дума.
Трябва ли да носим маска пред лекарския кабинет по време на грипния сезон?
Не говорим всички да носим маски на обществени места и в градския транспорт, а за онези пространства, където има най-голям риск от зараза - болници, аптеки, пред кабинета на личния лекар...
Или положението е: "Всички споделяме един и същ грип - какво толкова може да стане..."? Само дето не съм сигурен, че вирусите работят по този начин. Аз съм болен и осъзнавам, че в конкретния момент съм яко заразен. Затова и съм сложил маската - да не ръся бацили, които околните да вдишват.
---
И докато си говорим за малко повече лична отговорност в обществото, ето малко размисли по темата с пушенето на спирки и обществени места:
---
Все пак не знам за какво са се наредили останалите да чакат пред вратата на личния лекар, особено пенсионерите и бременната. Трябва ли допълнително да застрашавам тяхното здраве?
Някой ще каже, че опазването на собственото здраве е лична грижа, и все пак не трябваше ли точно това да е един от уроците на отминалата пандемия - че като общество трябва да пазим околните така, както пазим и себе си.
Че всички тези изисквания да си мием ръцете, да спазваме дистанция, когато върлува болест, и да не кашляме в лицата на околните, ще останат като едно по-общо познание и някаква форма на обществено приемливо поведение.
Не говорим за чутовно усилие. Ако знаеш, че си болен и заразен и си на място с други хора, проява на елементарна отговорност е да се опиташ да ги предпазиш. Да им спестиш половин до една седмица да се чувстват като парцал, да кихат, подсмърчат и кашлят.
Или искаме твърде много от хората?
