Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Родом от Ямбол, по душа - от Бизнес парка

В море от неграмотност да се плейтва, поства и да се правят аутдор активитис не е тъпо - смехотворно е Снимка: iStock
В море от неграмотност да се плейтва, поства и да се правят аутдор активитис не е тъпо - смехотворно е

"Сега ще прибавим и малко хейзълнътс!", отривисто заявява със странен ямболско-британски акцент руса шеф-готвачка.

"Лешници...", скромно уточнява Линда Петкова, по фамилия Маккензи. Едната е родена в Пловдив, България, другата - в Отава, Канада. За да сме по-точни, русата водеща на кулинарното предаване е от Пловдив, а Линда идва от страната на кленовите дървета и кленовия сироп.

Какво толкова, казват си по-нечувствителните към родния език и граматика. Та ние сме космополитни хора, не някакви си крепостни селяни, сутрин си казваме "Добро утро!" на български с половинката, след това сме "на кол" с колегите на английски, за вечеря ще има Паста ал помодоро с радичио...

Само че насред целия джинджър, уелнес, шопинг, коучинг, инфлуенсинг и лайкинг започва да се губи финият баланс. Бейлънс, ако искате.

Езикът, разбира се, е нещо динамично и гъвкаво. По изчисления на БАН в българския само за миналата година са официално въведени 2700 нови думи с чуждестранен произход. Повечето от тях - селфи, блокчейн, дрон, смути - са напълно незаменими с български еквиваленти. Така че тук няма какво да роптаем.

Но какво да кажем за всичките "ванила" вместо "ванилия", "джинджър" вместо "джинджифил", "тренд" вместо "насока" и "по дифолт" вместо "по подразбиране" са меко казано излишни. За побългареното "джендър" дори не ни се започва, цяла отделна тема си е.

Тези "енгейджвания", "гайдлайнове" и "роуствания" сериозно роустват събеседника. Обиждат го, с други думи.

Може слушателят да не си признае на висок глас, но е много вероятно този псевдомодерен претенциозен говор да го дразни вдън душа, особено ако е комбиниран с онова щракане с пръсти, с което говорещият подсказва, че не се сеща за думата на български.

Идеята на това поведение е ясна - човекът, който го упражнява, е родом от Ямбол (Стара Загора, Видин, Варна...), но по душа е от Бизнес парка.

В този тренд, извинете, в тази насока се стига и до крайности като говорене с изкуствен западен акцент, било то английски, френски или немски в зависимост от личните предпочитания и с кой западен тийм, извинете, екип работи даденият човек.

А не са застраховани и популярните личности - не една и две знаменитости след не особено дълготраен престой из Европа и САЩ се връщат с тежък акцент, с който късат нервите на водещи и зрители в следващите седмици и понякога месеци. В най-тежките случаи акцентът не си заминава години наред.

Всъщност обаче отдавна не е модерна претенциозната демонстрация на знание на езици и превключването им с лекота. Далеч по-необичайно и модерно напоследък е човек да е грамотен на собствения си български, да знае що е то пълен член и къде се слага, да чете гладко и да говори правилно.

В море от неграмотност и диалектен говор, които се леят отвсякъде, да се плейтва, поства и да се правят аутдор активитис не е тъпо - смехотворно е.

Никой не ни взима за глупави, ако вместо "инспирирам" кажем "вдъхновявам". Няма да ни сочат с пръст, ако кажем на "фейк нюза" фалшиви новини. Няма да ни замерват с камъни, ако вместо да даунлоуднем онази снимка, вземе, че я свалим.

А ако все пак на някого не му хареса - дъ екзит из он дъ лефт, плийз хелп юрселф аут.

   

Най-четените