Пропагандата на Кремъл покрай войната в Украйна има множество канали, но ако има един, който да е ясно близък до центъра на властта в Русия, и същевременно с това да дава воля на най-агресивната, заплашителна и на моменти дори истерична реторика за войната, то това е Telegram каналът на бившия руски премиер и президент Дмитрий Медведев.
Сегашният заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация използва социалната медия за да величае руската военна мощ, да хули Запада и Украйна и отправя гръмки заплахи към тях и да сочи към ядрения арсенал на страната си.
Неговите пространни слова за войната в Украйна повтарят дословно общите опорни точки на Кремъл, но си позволяват да отиват и отвъд тях, громейки и обиждайки.
Тези свръхемоционални, раздути до гротеска, гръмки и шумни послания сега се превърнаха в запазена марка за човека, който едно време беше възприеман от Запада като умерена, разумна и компромисна фигура в кръга около Владимир Путин.
От технократ и радетел за сближаване с Европа той сякаш изведнъж се превърна във великоруски фанатик, дрънчащ с ядрени оръжия, което провокира мнозина да се запитат какво всъщност е станало с него.
И ако някои спекулират, че тези огнени публикации са по-скоро плод на системно прекаляване с алкохола, то те върнаха Медведев от мрачния ъгъл на забвение, в който беше попаднал след отстраняването му от премиерския пост, обратно във фокуса на общественото внимание.
В последните години човекът, за когото се смяташе, че е втори след Путин, негов най-близък приятел и дори възможен наследник, остана изолиран от руската политика. Проблемите със стандарта на живот в Русия, нуждата от вдигане на възрастта за пенсиониране в страната, предизвикали сериозни протести, както и цялостната липса на реформи се оказаха причина той да бъде махнат като министър-председател на Руската федерация и заменен от Михаил Мишустин.
Разбира се, беше му даден официален пост, който обаче изглежда много по-символично и протоколно, отколкото да носи някаква реална власт в себе си - заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация.
И така минаха около две години, в които Медведев стоеше в сянка.
Докато войната в Украйна не му даде възможност да се опита да се върне в близкия кръг на президента Путин, превръщайки се във войнолюбив ястреб, който се зарича, че докато е жив, ще прави всичко по силите си, за да унищожи враговете на Русия.
Така например докато официално "Газпром" си държеше на тезата, че спиранията на газа за Западна Европа са причинени от аварии и други независещи от тях условия, Медведев категорично заяви, че на враговете на Русия газът ще им бъде спиран, потвърждавайки само тезата че всъщност Кремъл се опитва да оказва натиск върху Европа.
В друг случай директно заявява, че ако "Украйна изчезне от картата", Русия нямало да бъде виновна. Той обижда украинския президент Володимир Зеленски на "наркоман", подиграва се на държавни лидери като Джо Байдън и Олаф Шолц и злорадства срещу "горките европейци", които щели да стоят тази зима на студено.
Дълбоко съмнително е обаче доколко това му ново амплоа ще го доближи обратно до старите му позиции.
Защото макар и да се завърна шумно в общественото внимание в родината си (и на Запад, където бурните му послания в Telegram получават широко отразяване), Медведев има вече съвсем различна роля.
Някогашният най-близък приятел на президента в момента е сведен до положението на пореден канал за пропаганда. Неговият профил в Telegram залага на най-сигурния начин за защита на действията на Кремъл - да напомня на руснаците за омразата им към Запада.
Да акцентира на всичко това, заради което в Русия се дразнят на САЩ, Европейския съюз и Украйна. Да громи "враговете" и да напомня славата на руската армия.
Днес Дмитрий е царският шут на Путин - изхабен и почти опозорен политик, натоварен със задачата да се подиграва на тези, които благодетелят му посочи, да бъде гръмък, шумен и привличащ вниманието.
Трол с висш държавен пост, който отчаяно се надява един ден да си върне благоволението на Путин.
