Един от основните аргументи на музикалната индустрия срещу т.нар. пиратство е, че намалелите продажби на албуми водят до по-малко приходи за музикантите и авторите, като по този начин намаляват мотивацията им да правят музика.
Поредното изследване на проблема, което развенчава този мит, идва от Норвегия. То е дело на Ричард Беркьо и Андерс Сьорбо, студенти, които завършват своята магистратура по бизнес и икономика в Норвежкото училище по мениджмънт - най-голямото бизнес учебно заведение в Норвегия и второ по големина в цяла Европа.
Изследването на двамата е стигнало до извода, че от появата на музика онлайн досега приходите на музикантите всъщност са се увеличили - и то с цели 66%.
„Единствените губещи от дигиталната музикална революция са традиционните звукозаписни компании", твърдят те в прес рилийз.
Причината е, че музикантите получават средно едва 15% от продажбите на албуми, докато от концерти вземат средно 50% от постъпленията, а от авторски права получават 80% от приходите.
Дипломната работа на двамата, озаглавена „Норвежката музикална индустрия в ерата на дигитализацията", твърди, че увеличените приходи на музикантите идват от повишени приходи от концерти, авторски права и държавни субсидии през периода 1999-2009г., въпреки че през този период продажбите на дискове са паднали с 50%.
Ето някои от фактите в изследването на Беркьо и Сьорбо:
- Приходите от концерти са се увеличили средно със 136% за периода от 1999 г. до 2009 г.;
- Приходите от местните агенции за авторски и изпълнителски права са се увеличили със 108% за същия период;
- Държавните субсидии за музикантите са се увеличили със 154% за въпросното десетилетие;
- Броят на активните изпълнители е нараснал с 28% за периода;
- Всички посочени цифри са коригирани с процента на инфлацията за последните 10 години.
„В интервютата, които проведохме с определен брой музиканти, те ни казаха, че губят много пари от това, че музиката им се разпространява онлайн. Но цифрите показват съвсем друго - че реално губят не музикантите, а музикалните компании", казват Беркьо и Сьорбо.
„Спадът в продажбите на дискове има две други последици. Той показва, че музикалните компании губят значението си като стартова площадка за млади изпълнители. И че записите на албуми и отделни песни все повече служат като своеобразна бизнес визитка, която рекламира възможностите на артистите и служи за привличане на публиката към концертите им", твърдят двамата студенти.
Тяхната теза индиректно се потвърждава и от онлайн изданието на в-к „Вашингтон Поуст", което преди два месеца пусна проучване по въпроса. Според него от всеки 1000 долара продадена музика средният музикант получава едва 23 долара и 40 цента, а звукозаписната му компания - 630 долара.
Мизерната сума, която артистите получават за продажбите на собствената им музика - сравнена с тази, която получават от същите продажби звукозаписните компании, също води до извода, че загубите от спадналите продажби за музикантите са „пренебрежимо малки", както се твърди в изследването на норвежците, докато истинските губещи са звукозаписните компании.
