Американската мечта на Олег Дерипаска

В продължение на две десетилетия Олег Дерипаска се стреми към едно от малкото неща, които не може да си купи - признание в САЩ. Преследва тази своя цел с цялата упоритост, която може да се очаква от бившия No.9 в световната класация на богатството.

Руският милиардер нае адвокати и лобисти от Уол Стрийт, купи си имение във Вашингтон в квартала на дипломатическите резиденции, дори предложи на САЩ да помогне с откриването на американски шпионин, изчезнал безследно в Иран.

Всеки негов опит да получи проста виза за пътуване в САЩ обаче се сблъскваше с отказ, а причината е свързана с подозренията за бруталността в натрупването на богатството му - това, което му отваря всички останали врати.

Преди дни САЩ официално включи Дерипаска в черния си списък, като наложи най-скъпоструващите санкции на частен бизнесмен и публично търгувани компании. След толкова много молби за американска виза - вероятно няма друг руски магнат, който да е проверяван толкова внимателно от американските власти.

Мерките, които бяха наложени от Министерството на финансите, могат да се сравнят с ядрен удар срещу Дерипаска.

Изолирането на компаниите му от доларовата икономика съкрати наполовина пазарната капитализация на алуминиевия гигант "Русал". Формалната причина за санкциите са "зловредната активност" на руското правителство и конкретни подозрения срещу Дерипаска за извършени престъпления.

Връзките на милиардера с Путин и сделките му с бившия началник на предизборния щаб на Тръмп - Пол Манафорт (обвинен в пране на пари) само сгъстява тъмните облаци над главата на Олег Дерипаска.

Опасността от включването му в черния списък на САЩ датира още от 2014 г., когато бяха въведени първите санкции срещу руски граждани и фирми заради агресията в Украйна. Администрацията на Обама все пак се въздържа, като се фокусира върху лица, които са по-пряко свързани с Кремъл или с Путин. Сега президентът Доналд Тръмп, чиито връзки с Русия се проверяват от специалния прокурор Робърт Мълър, намери политически причини за атака срещу Дерипаска.

Санкциите върху "Русал" на практика забраняват вноса на алуминий от Русия, което представлява 14% от потреблението на метала в САЩ. Този ход съвпадна с протекциониското въвеждане на по-високи мита върху алуминия и стоманата от Китай и няколко други страни.

В известен смисъл, администрацията на Тръмп уцели два заека с един удар.

Със сигурност в Министерството на финансите са си давали сметка, че санкциите ще ударят "Русал", които държат 7% от световното производство на алуминий.

Макар че в списъка бяха включени още шестима т.нар. олигарси, най-тежките обвинения бяха запазени за Дерипаска. Бившият старши сержант от ракетните войски на СССР, завършил физика в Московския държавен университет, започва бизнеса си като изкупува работнически бонове в сибирските металургични предприятия през 90-те години. Печели със сила и кръв гангстерските войни за контрола върху алуминия.

Дерипаска е разследван за пране на пари, обвиняван е в заплаха за живота на бизнес-конкуренти, в нелегално подслушване на държавни служители, в изнудване и рекет. Според Министерството на финансите на САЩ има данни, че Дерипаска е подкупил правителствен служител, наредил е убийството на бизнесмен и има връзки с руска организирана престъпна група.

Разбира се, той отрича всички обвинения като "смешни и абсурдни".

Гордее се с централизирането на по-голямата част от бившия съветски алуминиев сектор в "Русал". За него това не е просто компания. Това е цяла индустрия.

Рядко се случва в списъка със санкции на САЩ да попаднат две публични компании - "Русал" е листната в Хонконг, а акциите на EN+ се търгуват в Лондон. Това е ескалация на наказателната политика, която заслужава да се отбележи.

Интерес будят и имената на олигарсите, които не са включени в списъка със санкции - например Алишер Усманов, който е много близък до Путин и контролира най-големия производител на желязна руда, и Роман Абрамович, най-големият акционер в стоманения завод "Евраз".

През 2009 г. ФБР предизвика гнева на Държавния департамент, след като разреши на Дерипаска да влезе в САЩ два пъти срещу предложението му да помогне с откриването на бившия агент Робърт Левисън в Иран. ФБР прекрати специалното споразумение, когато прецени, че Дерипаска блъфира. Това окончателно съсипа връзките му с американските власти.

Самият външен министър на Русия Сергей Лавров поиска лично САЩ да прояви толеранс към Дерипаска през 2010 г. - отново напразно. Въпреки отказите за виза магнатът е посещавал Америка десетина пъти с руски дипломатически паспорт.

Крайната цел на САЩ е да ударят империята на Дерипаска, но и да изпратят сигнал до всички останали олигарси: вие може да сте следващите. Това би създало и риск за Кремъл - когато най-богатите руснаци нямат свободни ходове, ще започнат да търсят отговорност от властта.