Гори за милион(ер)и

Концепцията за многофункционално използване на горите в същността си е много проста. Гората следва да се разглежда като нещо цяло, частите в което са трайно и дълбоко взаимосвързани. Екосистемният възглед трябва да се отрази също и върху начините за стопанисване на горските ресурси. Гората е нещо повече от сумата на дърветата в нея.

Тази ясна и обещаваща концепция в момента не се прилага в България. Въпреки че тематиката е позната на горските специалисти и отдавна присъства в програмите на държавните чиновници, цифрите недвусмислено показват, че в България гората на първо място се ползва като източник на дървесина.

В БГ - път на дървосекача

Според отчета на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за 2009 г., приходите на държавните горски и ловни стопанства възлизат на приблизително 240 млн. лв. От това число 71% представляват приходи от ползване на дървесина, 18% - държавно финансиране, 2.5% - приходи от ловностопанска дейност и т.н. След приспадане на разходите по добива, приходите от дървесина възлизат на близо 111 млн. лева, докато приходите от използване на недървесни горски продукти и услуги са 2.26 млн. лв., или едва 2% спрямо приходите от дърводобива.  

В същото време, изследвания на глобални научни екипи показват, че в определени страни приходите от комплексно използване на горските ресурси могат трикратно да превишат тези от дърводобива. В Средиземноморската растителна зона, към която все по-често се причисляват и българските гори, този процент наистина е по-малък, но например изчисления за Хърватия и Турция показват възможност за 50% увеличаване на приходите чрез многофункционално използване на горите.

Единственото възможно заключение според мен е, че настоящата форма на стопанисване на българските гори е неустойчива. Някои експерти твърдят, че добивът на дървесина напоследък бил наполовина по-малък от годишния прираст. Въпреки това стопанисването на горите остава неустойчиво поне по следните две причини: първо, нереализираните приходи от многофункционално използване най-често представляват пропилени ресурси; второ, обобщаващата статистика не отчита характера, качеството на гората.

По най-груби сметки, ако годишните приходи от държавните горски и ловни стопанства сега възлизат на около 200 (светли) милиона, поне още 100 млн. лева стоят в очакване.

Какво чакат тези милиони?

В идеалния случай те чакат да се организираме, за да можем да си ги вземем. В тази насока страната ни разполага със специалисти и активисти, с теоретично познание, а дори и с възможност за първоначално финансиране, за да се осъществи на практика и в достатъчен мащаб тази концепция. За съжаление в настоящия момент по-актуалният въпрос е не какво, а КОГО чакат тези милиони. Много нови  и стари милионери вече са си наточили зъбите за тях.

Надявам се да не бъда обвинен в комунизъм като заявя, че държавният горски фонд, в който влизат три четвърти от българските гори,  не бива да се приватизира. Това би било най-голямото престъпление към нацията, пред което и Междусъюзническата война ще бледнее. Но също така е вярно, че запазването на съществуващия модел е неизгодно за българското общество. Нуждаем се от нови форми на стопанисване на горите. Най-перспективни изглеждат публично частните партньорства, а също и по-широките форми на управление, включващи местните общности и заинтересуваните нестопански организации (т. нар. stakeholders).

Това е бъдещето: неслучайно Нобеловата възпоминателна награда за 2009 г. бе връчена за изследване на местната самоорганизация при ползване на общи ресурси. У нас редица неправителствени организации, следвайки примера на WWF, вече са предложили на държавните органи една или друга форма на партньорство за по-доброто, многофункционално управление на горите, включително и процедури за сертифициране на устойчивото горско ползване. Засега реакцията на държавната администрация е многозначителна, като крайното й решение остава непредсказуемо.

Безценните услуги...

За мен в пасивното и противоречиво чиновническо отношение проличава преди всичко дълбокото неразбиране на концепцията за екосистемните услуги. Освен дървен материал и подслон за ловните обекти, гората осигурява безценни услуги на самото човешко съществуване. Гората регулира водния и въглеродния цикъл в природата. Ако няма гори, няма дъжд. Няма почви, няма храна. Също и в България. Но за да се осъзнае този проблем, трябва да се погледне по-надалеч от доклада на бюрото.

Относно регулацията на въглерода, който напоследък е популярна тема заради пазара на квоти за въглеродни емисии, горите са далеч по-важни от пречиствателните станции на предприятията или катализаторите на автомобилите. Отдавна е известно, че целият човешки транспортен отрасъл (автомобили, кораби, самолети и т.н.) годишно отделя по-малко въглероден диоксид, отколкото се освобождава в атмосферата поради обезлесяване.

Нещо още по-конкретно: европейско изследване от 2010 г. определи паричната полза от задържането на въглерод (carbon sequestration) на хектар българска гора в порядъка на 900 - 1000 евро годишно. Тоест българската гора оказва на човешкото общество услуга на стойност близо 8 млрд. лева годишно - единствено като задържа и трансформира въглерода.

Голи бърда ли ще оставим в наследство

А ако добавим водозадържащата, антиерозионната, лекарствената, туристическата, естетическата и духовната стойност на гората - ще се стреснем, ако се опитаме да изчислим пълната алтернативна стойност на дърводобива. Но сегашното изкривяване на ползването на горите като сечища е заложено в самата дефиниция на гора според наредбата за оценката им: „гората е земя, заета от горскодървесна растителност ..." При подобен тесен хоризонт деформациите не са чудни.

Предстои приемането на нов Закон за горите. Точно в този момент много и големи интереси се разместват и наместват около българските гори. И въпреки това, надявам се на най-доброто за българската гора. От опазването на горите зависи оцеляването ни като нация. Ако оставим след себе си голи бърда и доведем суховеите отново в равнините, ландшафтът ни най-вероятно ще бъде федериран в новата Велика Албания.

Тази смътна заплаха съществува действително, макар и в дългосрочен план. Народът, който не може да се грижи за земята си, заслужава да изчезне от нея. А в краткосрочен нещата изглеждат много по-прости. Публичната собственост не е срамна болест, тя е общо благо. Тя може и трябва да се управлява ефективно, с помощта на заинтересованите групи по места. Ефективно в случая с горите днес означава многофункционално стопанисване. Не вярвайте на никой, който обяснява как ще започне да сади млади фиданки веднага щом изсече старите пречещи дървета.