Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От лев към евро: Предимствата и недостатъците на присъединяването към еврозоната

Какво можем да очакваме, след като България влезе в "чакалнята на еврозоната" Снимка: iStock
Какво можем да очакваме, след като България влезе в "чакалнята на еврозоната"

На фона на протестите, искащи оставката на правителството и главния прокурор, и новините за разпространението на коронавируса, едно събитие с потенцала да определя икономическото и външнополитическото положение на България за десетилетия напред, остана сякаш подминато и пренебрегнато.

На 10 юли, две години след като министърът на финансите и управителят на БНБ представиха своето писмо с намерения за присъединяване към еврозоната пред европейските ни партньори, българският лев влезе в механизма на валутните курсове (ERM II).

В момента БНБ вече е в тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ), тоест никога досега не сме били толкова близо до приемането на еврото като национална валута - България официално е в "чакалнята на еврозоната".

"България е вече член на Банковия съюз, левът е част от валутния механизъм. Това е исторически акт, който ще има значение за бъдещето на България, акт, който трябва да ни обединява. Знам, че това няма да стане днес, но рано или късно ще се получи", заяви тогава Димитър Радев, управител на Българската народна банка.

Е, трябва ли да се откажем от лева, за да се наредим и ние с изпъчени гърди до другите модерни европейски държави? Този въпрос има много сложен отговор, както всъщност всеки въпрос, свързан с икономиката. Тази сложна наука има своите неотменни закони, при които, подобно верижна реакция, всяка промяна носи редица трайни ефекти върху почти всеки един аспект на държавата.

Преди обаче да стигаме до какъвто и да било отговор, нека първо се запознаем с важни понятия около еврото.

Какво представлява еврозоната?

Еврозона е колективното название на всички държави от Европейския съюз, които са приели еврото като собствена официална валута. Към момента в еврозоната членуват 19 страни. Благодарение на своя обхват, както и на икономическия продукт, който се създава на територията на Евросъюза, еврозоната е сред най-значимите стопански региони в света.

Какви са условията за присъединяване към еврозоната?

Страната-членка трябва да има ценова стабилност. Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5% размера на инфлацията на трите държави-членки с най-добри показатели. Трябва да са налице стабилни и устойчиви финанси, както и да няма прекомерен дефицит.

Третото условие е стабилност на валутните курсове. Държавата трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на най-малко две години без сериозни отклонения от централния курс. Освен това, дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-висок от 2% над размера в трите държави с най-добри показатели.

Какво е валутният механизъм (ERM II)?

Този механизъм е създаден на 1 януари 1999 г. Целта му е да покаже, че икономиката на дадена държава може да функционира безпроблемно и без прекомерни валутни колебания. Когато страна извън еврозоната влиза в ERM II, нейната национална валута се обвързава с еврото на централен курс, който бива договорен.

След това валутата има право да варира в рамките на стандартното ограничение от 15% над или под договорения обменен курс.

Какво означава една държава да е "в чакалнята на еврозоната"?

Така държавата официално става част от валутния механизъм (ERM II). Тя ще остане там поне две години, а след това започва подготовка за влизане в еврозоната, която е още една година.

България кандидатства за въпросната "чакалня" през 2018 г. и може официално да стане част от еврозоната най-рано през 2023 г.

България се присъедини към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд без допълнителни изисквания към ЕЦБ. Тоест курсът на лева остава фиксиран на 1,95583 лв. за евро.

След като уточнихме всичко това, можем да започнем с:

ПРЕДИМСТВАТА

Понижаване на транзакционни и административни разходи

Ще бъдат спестени пари за обмяна на левове в евро, както и част от разходите за водене на отчетност в евро.

По-ниски лихви

Може да се очаква постепенно понижение на лихвите по кредити, депозити и доходността по държавен дълг. Въпреки това лихвените проценти няма да достигнат нивата на държави като Германия например. Финансовите пазари са различни и няма как да очакваме един и същ ефект във всяка страна, присъединила се към еврозоната.

Надзор върху българските банки и по-добра интеграция на европейския единен пазар

Присъединяването на България към Банковия съюз и изграждането на капиталови пазари ще заздравят българския финансов сектор и ще го интегрират на международната сцена. България ще може да стане част от общата система за гарантиране на влоговете, което е важно на фона на изчерпването на Фонда за гарантиране на влоговете при фалита на КТБ.

Участие и решения

В момента България е пасивна относно паричната политика и други решения на ЕЦБ. Такъв пример е решението за налагане на отрицателни лихви върху свръхдепозитите на банките. Управителят на БНБ ще участва във вземането на решения, служители на централната банка ще участват в различни формати, министърът на финансите ще бъде представен на заседанията на Еврогрупата.

По-добър имидж пред ЕС и инвеститорите

Участието в еврозоната на практика слага печат "Одобрено" на икономиката и политиката в страната. Като резултат от понижения риск, по-малки транзакционни разходи и по-ниски лихви, може да има ръст на кредитния рейтинг.

Това би довело до повече чуждестранни инвестиции, разширяване на външната търговия и по-висок икономически растеж. И все пак трябва да се има предвид, че приемането на единната европейска валута няма да е панацея.

"Еврото не е манна небесна и не можем да мислим, че когато влезем в еврозоната, ще се промени нещо кой знае какво в нашето битие в положителна посока. Еврозоната също си има проблеми. Много от страните в нея не могат бързо да излязат от различните кризи, каквато беше глобалната криза например", коментира бившия министър на финансите Петър Чобанов.

НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Инфлация

Изследвания по темата сочат повишение на цените след въвеждане на еврото от 0,2 до 0,3%. Най-високата оценка е за 0,6% ръст на цените преди и след влизането на Италия в еврозоната.

Това важи за познатото "закръгляне" на цените, което обикновено засяга по-евтините стоки, които всеки човек ползва. Дали ще се покачат двойно цените, което е едно от опасенията на българите, зависи от т.нар. "реална конвергенция" - догонването на доходи и цени, както синхронизирането на бизнеса в страната. Но това "догонване" води до повишаване на инфлацията неизбежно. Подобни прогнози могат да се правят само на база опита на други страни.

Икономистите от ING Research също предупреждават за риск от инфлация. "В средносрочен и дългосрочен план дългият процес на наваксване на България според нас несъмнено ще предизвика натиск върху цените, който трудно ще се овладее в рамките на маастрихтските критерии", смятат анализаторите.

Асиметрични шокове

Това е основен риск, свързан с присъединяване към еврозоната. Асиметричните шокове се получават, когато икономиката в дадена страна, регион или промишлен сектор се изкриви, предизвикана от някакво събитие.

В резултат на това са налице конфликти с преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона. Тези форми на изкривявания могат да са ръст на безработицата, спекулативен приток на капитали, инфлация, бюджетни проблеми, загуба на конкурентноспособност. Всичко това се дължи на различните икономически модели, различното влияние на някакъв вид криза и различните предизвикателства.

Трудно може да се води парична политика, която едновременно овладява рисковете и дефлационните процеси във всички страни в групата.

Колкото по-изостанала е една страна по нивото на доходи, толкова по-голям е рискът от асинхронно развитие.

Разходи от финансовия сектор

Българските банки ще трябва да плащат такси за надзора от ЕЦБ. Освен това, БНБ ще трябва да направи вноска в Европейския механизъм за стабилност, чийто размер не е малък.

Еднократни разходи на икономиката

Заради намалените транзакционни разходи, ще трябва да има еднократни плащания от държавата, свързани с прехода към еврото - разходи за логистика, сигурност, информационна кампания, промяна на договори, промяна на информационни системи и други.

Известният американски икономист и нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц смята, че има две ключови предизвикателства, за да може една едновалутна зона да проработи - да се гарантира, че всички страни могат да поддържат пълна заетост и никоя от страните няма системен търговски дисбаланс (вносът да превишава износа всяка година).

"В такъв едновалутен режим проблемът с общата лихва и общия обменен курс е, че ако различните държави са в различно положение, в иделания случай те ще имат нужда от различни лихвени проценти, за да могат да поддържат макроикономическия баланс, както и различни обменни курсове", посочва доц. Юлия Добрева, преподавател в бизнес университета ВУЗФ.

На този етап членството ни в ERM II не води със себе си почти нищо съществено - промените, предимствата и недостатъците могат да се очакват най-рано през 2023 г.

Всичко това обаче не зависи от никого другиго освен от самите нас. Европейският съюз отвори вратите си и ни покани да влезем. Ако изиграем картите си правилно, там ще ни хареса. Ако ли не... ще го мислим.

Най-четените