За повечето хора настоящата пандемия означава по-малко възможности за пътуване. Не така стоят нещата обаче за супер богатите семейства, които все по-често използват парите си, за да преминат граници, които иначе биха останали затворени за тях.
Как? Чрез програмите "гражданство срещу инвестиции" (citizen-by-investment programs - CIP), които особено напоследък се развиват с бързи темпове, както и с разрешителните за пребиваване в страната или т. нар. "златни визи".
Най-общо те дават възможност за гражданство или пребиваване на хора от трети страни срещу значителни инвестиции в икономиката на страната, обикновено под формата на недвижими имоти, създаване на работни места, развитие на инфраструктура или държавни облигации.
Целта е да се привлекат чужди инвестиции в съответната страна. Това дава възможност на богатите хора не само да разнообразят набора си от инвестиции, влагайки парите си в друга държава, но и да получат ползи от съответното гражданство.
За пръв път подобна програма се въвежда през 1984 г. в карибската държава Сейнт Китс и Невис. Оттогава десетки страни са създали свои собствени, включително Австрия, Кипър, Малта, Молдова, Сейнт Лусия, Турция, Антигуа и Барбуда, Доминика, Гърция, Черна гора и много други.
Някои изискват кандидатите да създават организации с нестопанска цел или компании, които да осигуряват работни места за местните. Други дават възможност на кандидатите да инвестират в държавни облигации, в недвижими имоти и проекти за развитие от разстояние.
В зависимост от страната тези програми могат да струват от 100 000 долара в Антигуа и Барбуда до 250 000 долара в Сейнт Китс и Невис, 280 000 долара в Гърция, 380 000 долара в Португалия, 1,1 милиона долара в Малта и 2,4 милиона долара в Кипър.
Пандемията променя търсенето
През 2017 г. около 5000 души годишно придобиват гражданство в чужбина чрез CIP, докато през 2020 г. са близо 25 000 души по изчисления на консултантската фирма Henley & Partners.
През последните 5-10 години основните мотиви сред участниците в тях са свободата на движение, данъчните облекчения и условията за живот, като например по-добро образование или граждански свободи.
Откакто COVID-19 драматично прекрои 2020 г., някои супер богати семейства вече гледат и здравеопазването, реакцията при пандемия и потенциално сигурни убежища, за да си гарантират, че имат резервен план за бъдещето.
Алтернативното гражданство за тях е вид застраховка, защото това може и да не е последната пандемия, обяснява експертът Доминик Волек от Henley & Partners. По думите му заможните хора не планират само 5-10 години напред, а мислят над 100 г. напред, що се касае до богатството и благополучието им.
В консултантската фирма се шегуват, че повишеният интерес към тези програми се дължи и на "прогнозите за апокалипсис".
Специално Henley & Partners имат 49% годишно увеличение на запитванията между януари и юни 2020 г. Увеличил се е и броят на хората, подали заявление за паспорт след консултация с компанията - с 42% повече са през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение с последното на 2019 г.
Предпочитаните страни
Най-популярни страни, що се касае до програмите за гражданство, са Черна гора и Кипър. През първото тримесечие на 2020 г. новите заявления там са нараснали съответно със 142% и 75%, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. В Малта се запазва значителният и постоянен интерес.
Интересът към Малта и Кипър специално е заради опцията, която дават програмите на кандидатите и техните семейства - за пребиваване и заселване в целия Европейски съюз, обяснява експертът от Henley & Partners. А тези страни дават не само по-голяма свобода на движение, но и по-добро образование и здравеопазване, отколкото в родината на кандидатите.
Страна като Португалия също е сред привлекателните, тъй като изискваната инвестиция от 350-500 000 евро е постижима за лица с високи доходи, а след това получават безвизов достъп до европейското Шенгенско пространство и има ясен законен път за получаване на гражданство - след пет години пребиваване, стига да е усвоен говорим португалски език.
Търсят се много и програмите за пребиваване в Австралия и Нова Зеландия, но по друга причина - управлението на кризи. Нова Зеландия се справи добре с пандемията в сравнение с някои от другите обичайно по-предпочитани дестинации като Великобритания или САЩ.
За да участваш обаче в програмата за пребиваване на Австралия например трябват и меко казано солидни средства, защото тя струва между 1 и 3,5 милиона долара, докато тази на Нова Зеландия е между 1,9 и 6,5 милиона долара.
Програмата на Нова Зеландия обаче е доста гъвкава по отношение на това, в което се инвестира, стига да не е за лична употреба на кандидатстващия. Например някои богати влагат милиони за създаване на самоустойчива ферма, независима от доставка на електроенергия например. Това дава една опция на кандидатстващия къде да отиде, докато лошите времена отминат.
Променят се и клиентите на програмите за гражданство срещу инвестиции.
През последните девет месеца се наблюдава най-голям скок в търсенето им сред американци, индийци, нигерийци и ливанци.
Заявленията от американци са скочили със 700% през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение с последното тримесечие на 2019 г. Тези богати семейства се присъединяват към постоянния поток инвеститори от Китай и Близкия изток.
Някои от тях просто търсят безопасно, отдалечено място, където да се скрият със семействата си в случай на ново избухване на COVID-19. Дори сега да нямат незабавен достъп до него, те искат да бъдат подготвени за следваща пандемия.
Битува и схващането, че по-малките държави се справят по-добре и управляват пандемията по-лесно, за разлика от САЩ, където нещата са "извън контрол", обяснява Нури Кац, който е основател на международна финансова консултантска фирма - Apex Capital Partners. Той дава пример с карибски страни като Доминика, Антигуа и Барбуда или Сейнт Китс и Невис, където има много малко случаи на коронавирус, с което будят интерес към здравеопазването си и начина на живот там.
Друга тенденция е стремежът на богатите да инвестират в паспорт, за да избегнат забрани за пътуване в бъдеще. Например американец не може да посети Европа сега, но притежателят на паспорт от Кипър може да пътува в ЕС при отворени граници.
Има и негативи
И все пак макар по-заможните хора да се обръщат към CIP като резервен план, реалността е, че тези програми отнемат време. В зависимост от страната процесът на проверка отнема от няколко месеца до няколко години. Проверките целят да установят законността на доходите, криминалния статус и др. преди да се даде право на пребиваване или гражданство на даден човек.
Тези програми са печеливши и за самите страни, но през 2018 г. Transparency International разкритикува Малта, Кипър, Португалия и Испания, защото чрез тях "продавали безвизов достъп до Шенген и дори гражданство в ЕС" и то при занижен контрол. А някои правителства не разкриват как точно протичат проверките, уточняват експерти.
Друго опасение е, че тези програми предоставят "специални привилегии на вече привилегированите", а онези, които имат по-отчайваща нужда да мигрират, не могат да се възползват от тях. Според експертите програмите не водят до социално неравенство, но го засилват.
Така или иначе търсенето е факт и изглежда, че това е начин богатите да се доближат до по-нормален начин на живот в ерата на COVID-19, за който никой не знае кога ще си тръгне.
