В началото бе телевизията... След нея дойде царството на компютрите и видеоигрите, а те, от своя страна, подадоха щафетата на таблетите и телефоните - по-малки екрани, но със същата висока интернет скорост и риск от пристрастяване, които ангажират най-малко една трета от времето ни.
Отдавна не е трудно да посочим човек, който е забил нос в телефона си, дори и докато пресича улицата или се храни. Всички го правим понякога.
Но когато малки деца не отделят поглед от телефоните и таблетите, неизменно изплува въпросът доколко е опасно да прекараш детството пред екраните.
И нещо повече - може ли това детство, вторачено в някой дисплей, да увреди непоправимо детското здраве и психика, и колко часа пред телефона вече са в графата "прекалено много".
Когато почти тригодишната дъщеря на Станислава Спасова (на 31 г.) среща проблеми с говора и произнасянето на ясни, членоразделни думи, младата майка започва да си задава същите въпроси.
За да успокои малката Рая, когато не е наоколо, и за да може да извади спокойно дрехите от пералнята, Станислава научава тогава 6-месечното си бебе да гледа видеа в Youtube. Те са ярки, шарени и силно пристрастяващи, като последното майката установява впоследствие, след като Рая започва сама да дърпа телефона от ръката ѝ и да търси клипчета.
"Всички използваме интернет, за да разсеем децата си за няколко минути и да ги успокоим. Наистина ни улеснява в някаква степен. Понякога сме толкова уморени и обсебени от ежедневните трудности и проблеми, че търсим минутка спокойствие - да останем насаме със себе си. В такива моменти сме склонни да връчим телефона или таблета на детето. Когато разберем, че този трик работи, все по-често го използваме, докато не осъзнаем, че детето е обсебено", казва Станислава.
По съвет на логопеда на Рая - Бойка Миладинова, майката спира телефона на дъщеря си.
Специалистът вижда връзка между нарушените ѝ говорни способности и фактът, че тя прекарва часове онлайн, дори добавя, че през последните години, пикът на дигиталната ера, все повече родители пристигат в кабинета ѝ с едни и същи оплаквания - децата им не говорят, имат проблеми с вниманието и са по-избухливи.
Свързващата нишка между случаите винаги е включеният телефон/таблет.
"Детство мое, виртуално и вълшебно"
Настя е на 6 г., руса, живее в Москва и печели повече от двамата си родители взети заедно. Тя има Youtube канал със 75 милиона последователи и е сред най-популярните невръстни инфлуенсъри онлайн.
В един от клиповете Настя 20 минути разопакова яйца от Kinder Surprise, в друг подрежда конструктори Lego, а в трети хвърля топки по баща си и това се гледа от между 30 и 50 милиона деца по света. Без социално взаимодействие, без да си разменят и дума, милиони деца следят как едно от тях се забавлява.
Докато се взират в екраните обаче, мозъкът им работи и то не по най-добрия начин, казват от Американската педиатрична асоциация, които са забелязали, че децата, прекарващи дълго време пред телефона, са по-агресивно настроени, трудно общуват с околните, имат занижен интерес към игрите, а когато се опитате да им вземете мобилния телефон, минават през фази на крещене, ред и опити да си вземат устройството обратно.
Това се случва, защото, забили нос в екраните, мозъкът им освобождава допамин - хормонът на удоволствието, който ги кара да се чувстват добре, гледайки клипчетата на Настя или който и да е друг от инфлуенсърите във виртуалното пространство. Този хормон ги пристрастява към Youtube, точно както наркоман се пристрастява към дрогата, а пушач - към цигарите.
"Ако децата нямат нещо друго, освен телефоните си, тогава те могат да бъдат пристрастяващи и да се явяват като стратегия за справяне с празнотата", казва фамилният терапевт д-р Валентина Димитрова.
По нейни наблюдения риск от пристрастяване към телефоните и таблетите съществува, когато децата нямат добра връзка със своите родители. Не се чувстват обичани, приети и ценени, а устройствата се явяват заместител на комуникацията с другите.
Наред с психологическите и ментални последствия, детството, прекарано пред екраните, представлява опасност и за зрението, добавя офталмологът д-р Галя Димитрова. Окото няма естествена защита срещу "синята светлина" на дисплеите и с времето тя нанася щети.
"Най-често се наблюдава синдромът на "сухото око". Когато децата са фокусирани върху екрана на телефона, лаптопа или таблета, честотата на мигане намалява, слъзният филм се изпарява, а очите стават "по-сухи", обяснява офталмологът.
С течение на годините състоянието може да увреди ретината и да се наложи деца, които не са прекрачили прага на училище, да носят очила.
Но колкото и да са вредни дигиталните устройства, нереалистично е да мислим, че можем напълно да се лишим от тях. Живеем във времена, в които е почти немислимо да съществуваме без технологиите.
Телефоните са необходимото зло и затова специалистите препоръчват не изцяло да забравите за достъпа онлайн, а да въведете ограничения, като се съобразите, че "здравословното" време пред екраните е не повече от 2 часа, а ако детето ви е под 2-годишна възраст - най-добре го дръжте далеч от телефоните и таблетите.
Каквито родителите, такива и децата
Да се създават правила вкъщи, но родителите да не ги спазват, е както удобно и лесно, така и крайно неефективно. Децата са умели имитатори и ако постоянно ви виждат с телефон или таблет в ръка, не очаквайте да се държат по-различно.
В този смисъл, ако възрастните ограничават времето в интернет на своите наследници, трябва да им дават личен пример, а не да демонизират устройствата с продължителни лекции за вредите от тях или да налагат наказания, а след това да грабнат телефона и да отворят Facebook.
"Колкото по-чувствителни са родителите към нуждите на детето и колкото повече се интересуват от неговия вътрешен свят, толкова по-лесно ще се ориентират и ще знаят какво да направят за него, какво преживява то, от какво има нужда и как могат да му го дадат. Тогава няма да има нужда от привличането на вниманието и от успокояване с временни решения", казва фамилният терапевт д-р Димитрова.
Поколението на малките екрани
За голяма част от днешните деца реалният и онлайн животът им вървят паралелно и това до голяма степен се дължи точно на родителите им. С постване на сонограма от бременната им майка до снимки на първите стъпки и първата разходка навън в количка, всяко първо нещо за детето им попада в социалните мрежи.
И малцина от родителите се замислят дали децата им нямат право на лично пространство, същото каквото те са имали, когато са растели.
Свръхсподелянето на снимки и видеа с децата е новата концепция за нормално, като самите деца няма какво да кажат по въпроса. Остава им да изкачат да пораснат, да се потърсят в Google и да открият онлайн отпечатъка, който родителите им са оставили за тях. Дали намереното им ще им хареса? Това не може да се каже отсега.
Но според изследването на д-р Никълъс Кардарас, автор на книгата Glow Kids: How Screen Addiction is Hijaking Our Kids, свръхсподелянето може да измени ценностите на следващото поколение и да постави славата и търсенето на внимание на първо място, а мнението на познати и непознати във виртуалния свят да има по-голяма тежест за младите, отколкото е сега.
Интернет и социалните мрежи имат силата никога да не забравят, а публичното детство може да хвърли сериозна сянка върху подрастващите поколения, смята още д-р Кардарас.
За фамилния терапевт д-р Валентина Димитрова обаче е твърде рано да се правят заключения за днешните деца и връзката им с онлайн пространство. За науката са необходими поне 20 години, за да наблюдава един феномен и да направи изводи.
"Тепърва ще видим как ще израсте това поколение, но истината е, че зависи върху какво се акцентира. За някои това е възможност да развият себе си и да изследват света с едно натискане на копчето, а за други действа ограничаващо - могат да заживеят в телефона си, изпускайки реалността", казва д-р Димитрова.
Смартфоните се появиха преди около 10-12 години, така че ефектите от използването им са нови както за родителите и децата, така и за специалистите. Но е важно да се знае, че заедно с негативите, мобилните приложения могат да имат и доста ползи - те предлагат изобилие от нови знания и са средство за развиване на логическата мисъл например.
И ако възрастните вземат всичко това предвид, ще могат много по-успешно да възпитават и предпазват децата си, както онлайн, така и в реалния живот.
