Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дудек: Един зъл глас ми шептеше да фрасна Рафа Бенитес в носа

Дудек бе сред големите герои на Ливърпул през 205-а в Истанбул. Снимка: Getty Images
Дудек бе сред големите герои на Ливърпул през 205-а в Истанбул.

Йежи Дудек разкри как веднъж бил толкова ядосан на мениджъра на Ливърпул Рафаел Бенитес, че едва не ударил испанеца.

Полякът се превърна в герой за мърсисайдци на финала на Шампионската лига срещу Милан през 2005 г., а в летния брой на списание FourFourTwo разказва как е щял да напусне, когато Бенитес е привлякъл Пепе Рейна на "Анфийлд".

"Пепе беше страхотно момче, но Рафа подписа с нов вратар в момент, в който чувствах, че съм в пика на кариерата си - заявява Дудек пред FFT. - Казах на Рафа, че на хоризонта се задава Световното първенство и трябва да играя редовно. Кьолн имаше интерес, но няколко дни преди прозорецът да се затвори, германците се обадиха и попитаха: "Защо Рафа дори не ни отговори?" Бях много изненадан - мислех си, че всичко е договорено. На следващия ден му налетях след тренировката, а той ми каза: "Те предложиха само сделка за наем, а ти си твърде важен за нас. Искат да ни дадат 800 000 паунда, но какво ще стане, ако Рейна получи контузия? Не мога да сложи 800 000 паунда в куфар и да го поставя на вратата." Тогава ме връхлетя налудничавата мисъл да го фрасна в лицето. Този зъл шепот в главата ми казваше, че ако ударя Рафа, ще ме пуснат в Кьолн."

В крайна сметка Дудек получи своя шанс в състава на "червените". Пепе Рейна бе изгонен срещу Челси, което му предостави възможност да запише поредица от силни изяви във важни двубои.

Полският вратар напусна "Анфийлд" след шест години в клуба, за да се присъедини към Реал Мадрид през 2007 г. и твърди, че и до днес все още е огромен фен на клуба.

"Когато погледна през рамо, оценявам още повече това, че играх за клуб с историята на Ливърпул. Миналата година отидох в Мадрид със сина си и двамата видяхме как Ливърпул отново печели Шампионската лига. Като играч никога не съм разбирал защо привържениците плачат след големите победи, но когато видях футболистите да тичат по терена с купата в ръце, сълзите напираха в очите ми. И до днес се радвам на любовта, която все още получавам от феновете на "червените".

Най-коментирани

Най-четените