Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Фенът на Юнайтед, който напусна "Анфийлд" със забита в носа стреличка за дарц

Фенът на Юнайтед, който напусна "Анфийлд" със забита в носа стреличка за дарц

През 70-те и 80-те години на миналия век хулиганските изстъпления бяха ежедневие по английските стадиони. Съботите сякаш бяха запазени за кръвопролития, а властите в страната не успяваха да се справят с хулиганите.

От този период са и някои от най-епичните снимки, но една от тях се откроява. Бобитата извеждат дългокос тип с червен шал на врата и с дълбоко забита стреличка за дарц в носа.

Този инцидент се случва преди повече от 43 години - на 25 февруари 1978-а.

Ливърпул приема на своя "Анфийлд" врага Манчестър Юнайтед и го побеждава с 3:1. От сутринта градът на Бийтълс е бойно поле, а по време на мача ескалацията на напрежението продължава, за да се стигне до тежкия инцидент.

Никой не може да разкаже по-добре за онзи луд ден от пострадалия - тийнейджърът тогава Питър Бруукс:

"Подозирахме какво са ни подготвили феновете на Ливърпул, но все пак тръгнахме. Трибуната, която беше запазена за нас, беше пълна само наполовина. В средата на първото полувреме, когато резултатът все още беше 0:0, взехме решение да се ометем от този шибан стадион. Беше станало непоносимо да се гледа мачът. Още от първите минути към нас полетяха монети, камъни и развалени яйца.

Когато напускахме сектора, почувствах удар по носа. Това беше стрела, която очевидно бяха взели от някой пъб и вкарали на стадиона.

Опитах се да я извадя, но острието беше огромно и много надълбоко, така че не успях да се справя. Отидох до стълбите, където ме видя едно ченге. Той веднага повика лекаря, който ме поведе към линейката. Тогава се появи фотограф, който попита какво ми се е случило, и започна да ме снима. Качиха ме в линейката, а след мен още един. Лицето му беше трудно за рисуване. Най-забавното беше, че той беше фен на Ливърпул.

В болницата лекарите успяха да извадят стрелата - четирима се бореха с лицето ми. След това дойдоха родителите ми и ме закараха обратно в Манчестър.

Мислех, че всичко е приключило, но на следващия ден, когато отидох да си взема вестник, всички минувачи ме гледаха.

На първа страница видях лицето си със стреличката и всичко ми стана ясно. На следващия ден след дербито моята история беше на страниците на пет от големите британски вестници. Ричард Скинър ми посвети цяло радио предаване и дадох интервюта за Gran Manchester и Radio 4. За всяко от тях ми платиха по 12 лири.

Но най-изненадващото за мен беше броят на писмата, които получих. Никога няма да забравя писмото на една възрастна жена от Олдъм. Беше сложила 20 паунда в плика и след това редовно ме поздравяваше за празниците и ми изпращаше коледни картички."

Най-четените