Организационният комитет на Световното първенство през 1974 г. решава да проведе квалификациите в странен формат. Така победителят от девета европейска група (СССР, Франция, Ирландия) трябва да срещне този от трета южноамериканска (Чили, Перу, Венецуела), за да определят кой ще играе на финалите. Двубоят е СССР срещу Чили.
Първият бараж трябва да се проведе в Москва на 26 септември 1973 г. Но на 11-и е извършен държавен преврат в Чили. Президентът социалист Салвадор Алиенде е свален и в страната е въведено военно положение. На власт идва генерал Аугусто Пиночет.
Кремъл следи ситуацията с притеснение, а съветската власт взима решение за пълно информационно затъмнение около мача. "Никакви вълнения около двубоя, все едно няма да има такъв", нареждат партийците на ръководството на Футболната федерация на СССР.
"Нито един афиш не беше залепен в града и ни беше забранено да говорим на тази тема. Не допускаха дори кореспондентите да припарят около нас. Това със сигурност е най-странният мач в живота ми", спомня си капитанът на Сборная отпреди близо половин век отбор Владимир Капличний.
Но как се крие такъв мач дори и в онези години? Невъзможно е. И 100-хилядният "Лужники" се запълва наполовина.
"Беше ни много трудно да оставим семействата си у дома в такъв момент - разказва бившият капитан на националния отбор на Чили Франсиско Валдес. - Все пак поехме към Европа само седмица след добре познатите събития. На 17 септември кацнахме в Буенос Айрес, а оттам - в Мексико, където изиграха приятелски мач с домакините. След това заминахме за Швейцария, където също имахме контрола. И на 24 септември пристигнахме в Москва. През цялото това време нямахме никакъв контакт с нашите близки. Всички бяхме много притеснени. Притеснявахме се и за приема, който ще ни устроят в Москва. Преди Пиночет да дойде на власт, СССР и Чили бяха в много добри отношения, но превратът бе променил всичко."
Сборная е абсолютният фаворит в този мач и въпросът не е дали, а с колко ще надиграе гостите.
Но те се окопават в собствената си половина, бранят се задружно и не допускат попадение във вратата си, въпреки че през първото полувреме Блохин излиза един на един с вратаря, а след това в друга ситуация нацелва и гредата.
"В тази студена вечер играхме много добре, а нашият вратар Оливарес беше просто брилянтен. Националният отбор на СССР има много добри нападатели, но ние създадохме страхотна организация. Мисля, че с подобна тактика можем да издържим срещу всеки отбор", радва се чилийският защитник Елиас Фигероа.
"В съблекалнята след мача атмосферата беше спокойна. Бяхме разстроени, разбира се, но нямаше трагедии. Надявахме се на победа в Сантяго. Знаехме, че сме по-силни. На техния стадион щяха да играят по-открито и щяхме да имаме повече пространства и възможности да вкараме", спомня си резервният вратар на СССР Владимир Пилгуи.
Но реваншът, насрочен за 21 ноември, се превръща във фарс.
Ръководството на съветската федерация предлага вторият мач да се играе на неутрален терен от съображения за сигурност. И опасенията на гостите са оправдани. Новото чилийско правителство арестува хиляди хора и ги задържа на националния стадион, където много от тях са убити. Следват брутални репресии по време на режима на Пиночет, в хода на които са убити около 3000 души, а хиляди изчезват безследно.
ФИФА изпраща в Сантяго двама свои високопоставени служители, които да проверят ситуацията на място. А те, за изненада на съветската страна, дават зелена светлина за провеждането на баража и уверяват гостите, че няма от какво да се страхуват, и ще им бъде осигурена пълна безопасност.
"Руснаците отказаха да играят на националния стадион в Сантяго с аргумента, че той е превърнат в затвор. Но ФИФА изпрати специална комисия, която посети съоръжението и одобри провеждането на срещата", казва Франсиско Флукса, президент на Чилийската футболна федерация.
ФИФА и организационният комитет на Мондиал 1974 се ръководят единствено от принципа за равнопоставеност. Щом първият двубой е бил в СССР, вторият трябва да бъде в Чили. Такъв е регламентът и го спазват стриктно.
От Москва реагират гневно:
"Футболната федерация на СССР протестира остро и заявява, че в настоящата ситуация, в която ФИФА подкрепя Чили противно на здравия разум, е принудена да се откаже да участва в квалификационния мач за Световното първенство на територията на тази страна, и прехвърля цялата отговорност за това върху лидерите на международната централа."
В същото време от съветска страна потвърждават готовността си да се явят на неутрален терен, ако ФИФА преразгледа решението си. Но това не се случва. СССР не се явява за реванша и на националния отбор на страната е присъдена служебна загуба.
Аксел Вартанян, един от изтъкнатите летописци на съветския и руския футбол, смята, че в цялата тази история Москва допуска огромна грешка.
"Защо партийните лидери, ако след военния преврат не са възнамерявали да пуснат нашите в Чили, непосредствено преди мача в Москва не предлагат и двете срещи да се играят на неутрален терен: едната в Европа, другата в Южна Америка? Имало е достатъчно време за преговори - цели две седмици между преврата на 11-и и първия двубоя в Москва на 26-и. Очевидно са били уверени в благоприятния изход на първия мача. Уви, не се получи. Те се страхуваха не да не загубят спортен мач, а политически: управляващата партия щеше да приеме поражението от фашисткия (така го наричаха) режим на Пиночет като тежък удар по престижа на съветската държава."
21 ноември. Сантяго. Стадион "Насионал". Трибуните са наелектризирани. Реферът дава началния сигнал, а четирима южноамериканци политат към вратата на съперника, който в този момент отсъства. Цялата тази феерия завършва с гол. 1:0! След това бързо е сложен край на един от най-кратките мачове в историята на футбола.
Чили ликува, а СССР гледа световното по телевизията.
