Да бъдеш добре приет на работното си място - това е сред най-естествените нужди на съвременния човек.
В света на футбола понякога се оказва твърде трудно да удовлетвориш точно тази базова нужда, най-малкото заради особените предизвикателства, с които се сблъскват професионалните играчи.
В средностатистическия офис например няма да те освиркват масово за всяка грешка, която направиш. От друга страна пък, футболните фенове понякога могат да бъдат мигновено спечелени на твоя страна и после да те боготворят с години.
Даже няма нужда да си най-добрият футболист, който някога са виждали, достатъчно е да покажеш страст, максимално себераздаване и отдаденост на каузата.
Ако не ви се вярва, питайте Фил Невил, един култов герой от Висшата лига, добре познат на феновете на английския футбол.
Настоящият треньор на Интер Маями е едно от Бебетата на Фърги и през 90-те прави скока от школата на Манчестър Юнайтед до първия отбор заедно с брат си Гари, Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Ники Бът и Пол Скоулс.
По-малкият от братята Невил прекарва десетилетие в първия тим на Юнайтед и допринася за легендарните успехи под ръководството на сър Алекс Фъргюсън, шест пъти става шампион на Англия, три пъти вдига ФА Къп, печели и знаменития требъл през 1999 г.
Фил Невил обаче никога не е сред най-бляскавите футболисти на "Олд Трафорд" и изпълнява ролята на надежден второстепенен персонаж, готов да запълва дупки на няколко поста в защитата и в халфовата линия.
През 2005 г. времето му в Юнайтед изтича и за пръв път той стига до етап, в който трябва да смени отбора. След като цял живот е носил екипа на "червените дяволи", Невил облича синята фланелка на Евертън - но в началото му е трудно да спечели на своя страна повечето от хората на "Гудисън Парк".
Мениджърът Дейвид Мойс бързо става голям фен на Невил заради неизчерпаемата енергия на играча и готовността му да се жертва и да бъде еднакво добър на всякакви позиции по терена.
Година след пристигането си в Евертън, Фил става втори капитан, а когато Дейвид Уиър преминава в Рейнджърс през януари 2007-а, лентата окончателно отива на ръката на Невил.
"Не исках да съм капитан, ако трябва да съм честен", признава футболистът години по-късно. "Исках просто да се впиша в състава и да си създам някакви приятелства. Въобще не ми се носеше лентата и в продължение на 18 месеца ми беше много трудно, най-трудният период в кариерата ми".
"Към мен имаше много скептицизъм от останалите играчи. Бях близък с мениджъра и разбирам защо гледаха подозрително на мен. Преди да се присъединя към отбора, те бяха завършили четвърти, бяха се класирали за Шампионската лига. Имаха големи характери в съблекалнята - Алън Стъбс, Лий Карсли, Томас Гравесен, Алесандро Пистоне и много други. А босът беше дал цялото си доверие точно на мен".
"Трябваше да заменя страхотен човек като Дейвид Уиър, той беше брилянтен и трябваше повече време, за да ме приемат останалите. Включително и феновете. Причината беше, че моите пристрастия бяха известни".
"Всички знаеха, че съм фен на Юнайтед. Затова пък публиката на Ливърпул дразнеше тази на Евертън и пееше "Капитанът ви е от Манчестър". Отношението на Гари към Ливърпул също не помагаше".
Идва обаче моментът, когато Фил Невил успява да спечели тълпата на "Гудисън" и това се случва в един дъждовен ден през октомври 2008 г.
Евертън изостава с 0:1 срещу Манчестър Юнайтед у дома, а Невил е като разярен бик на терена и вижда как Кристиано Роналдо е разбалансиран, но все пак се изправя и се готви да подхване контраатака.
Невил тъкмо е прегазил Патрис Евра, но това не му стига и скачайки с двата крака и с бутоните напред, се стоварва с цялата си тежест върху Роналдо.
Apparently it's Phil Neville's birthday today. Here he is sticking one on Ronaldo. pic.twitter.com/SQirtECkzy
— Daniel Harris (@DanielHarris) January 21, 2019
"Знаете ги тези моменти, когато си казвате: Сега си ми паднал, мога да мина през теб и да спечеля топката", спомня си Невил случая. "Помислих си, че е направо все едно вкарвам на празна врата!"
Очевидно това е от онези влизания, които в днешно време вероятно биха донесли не просто червен картон, но и ефективна присъда зад решетките.
Тогава времената са други и последиците се изразяват предимно в скандал на терена между Невил и няколко негови бивши съотборници в Юнайтед като Райън Гигс и Рио Фърдинанд.
Но за капитана на Евертън моментът се оказва повратен, защото целият стадион надава одобрителен рев: Фил вече е в сърцата на запалянковците.
"Евертън е страхотен клуб. Не е просто работно място, трябва да си част от семейството, а дотогава аз просто не бях", дава си сметка футболистът.
"Бях като доведен син. Направих онзи шпагат и станах истински син".
"Домакинът на Евертън винаги използваше този израз - "да бъдеш част от бандата". Казваше го от първия ден, но не го чувствах до онова влизане. Едва тогава станах част от тях".
"И между другото, изобщо не го направих нарочно. Но Гигси, Рио и Дарън Флетчър започнаха да ми викат в лицето. Забавно беше, защото след мача Гигси каза "Аз бих направил същото нещо.". Отговорих му "Аз пък също щях да те преследвам, ако беше спънал така някой от нашите играчи".
"Самият Роналдо реагира брилянтно. Търкаляше се, но после се изправи, когато топката отиде в другия край на терена. Играех десен бек, той беше ляво крило, поздравихме се, а той ми намигна и ми каза "Страхотно влизане. И аз бих го направил по същия начин".
Епизодът променя настроението в мача, подкрепата от трибуните става още по-яростна и "карамелите" измъкват 1:1 от актуалния шампион на Висшата лига и на Европа.
В края на сезона Евертън завършва пети и достига финал за Купата на Англия, загубен с 1:2 от Челси.
Фил Невил изиграва общо 303 мача за клуба и почти достига бройката си мачове за Юнайтед. Осемте му години на "Гудисън" го превръщат в знакова фигура и за Евертън, но той неведнъж се е връщал към бруталното влизане срещу Роналдо и е подчертавал значимостта на този случай.
"Все казваха, че съм човек на Манчестър Юнайтед", разказва Невил за подкаста на "червените дяволи".
"Когато обаче спънах Роналдо, и това наистина беше много тежко влизане, тогава те си промениха мнението за мен - защото бях тръгнал срещу клуба, който те смятаха, че обичам".
Доста добре свършена работа - особено като се има предвид, че след постъпката си Невил се измъква само с някакъв си жълт картон.
