Кризата в Арсенал продължава да се задълбочава, а провалът в Лига Европа тази седмица означава, че за пръв път от 26 години отборът не успява да се класира за евротурнирите.
Играчите на Микел Артета стигнаха само до 0:0 в реванша срещу Виляреал от Лига Европа и до края на сезона ще се състезават единствено във Висшата лига.
Там обаче отборът е едва девети при четири оставащи кръга до края и на практика няма никакви шансове да спаси честта си в тази кошмарна кампания.
Последния път, когато Арсенал остана извън местата, даващи право на участие в Европа, футболът беше твърде различен.
Става въпрос за сезон 1994/95 и днес си припомняме какво се случи тогава и как кризата се оказа началото на златен период в историята на клуба.
През 1994/95 Арсенал завърши едва 12-ти, а в турнира за КНК загуби финала от Реал Сарагоса с 1:2. Фаталният гол дойде в последните секунди на продълженията с далечен прехвърлящ удар над вратаря Дейвид Сиймън.
Това беше кошмарен момент за привържениците в края на един тежък сезон, в който мениджърът Джордж Греъм беше уволнен още през февруари заради взет подкуп за осъществяване на два входящи трансфера на "Хайбъри".
Греъм беше извел Арсенал до шест трофея за осем сезона и беше сложил край на 18-годишната суша откъм титли на Англия по най-драматичния начин срещу конкурента Ливърпул през 1989 г.
Уволнението му постави Арсенал в сложна ситуация. Първоначално Греъм беше заменен от временния мениджър Стюарт Хюстън до края на сезона, а после пристигна Брус Риък с цел да отърве отбора от негативната слава, която скучният футбол на Греъм беше създал.
Риък беше назначен, след като беше извел Болтън до две последователни промоции в по-горна дивизия, но едногодишният му престой в Северен Лондон не беше оценен високо (което от днешна гледна точка изглежда несправедливо).
Предвид лошите му отношения с вицепрезидента Дейвид Дийн и с някои от звездите като Иън Райт, Риък нямаше как да се задържи дълго - но заслужава да се изтъкне приносът му за началото на възхода на "артилеристите".
На първо място, Риък убеди Денис Бергкамп да осъществи трансфер от Интер за 7.5 млн. паунда. Нидерландецът беше понесъл голям удар по самочувствието си през проблемните две години в Италия и се нуждаеше от известно време с новия отбор, за да покаже потенциала си.
В първите си пет мача за Арсенал той не успя да се разпише, но в шестия срещу Саутхемптън откри головата си сметка и останалото е легендарна история - 11 години с екипа на "топчиите", 423 мача и 120 гола във всички турнири, плюс 10 трофея, включително три титли от Висшата лига.
През лятото на 1995 г. Брус Риък успя и да отмъкне от Сампдория английската звезда Дейвид Плат. От полузащитника определено се очакваше повече и в Арсенал нещата не протекоха точно по план за него, но тогава лятната селекция обнадежди привържениците.
Попълненията подсказваха, че мениджърът е решен да играе по-нападателен футбол.
И предвид ужасния предходен сезон, кампания 1995/96 беше положителна за отбора в доста отношения.
Брус Риък вече имаше на разположение легендарната петорка в задни позиции: Сиймън на вратата и бранителите пред него Тони Адамс, Лий Диксън, Стив Боулд и Найджъл Уинтърбърн. Възрастта им вече напредваше, но класата им си беше налице и те помогнаха на Арсенал да завърши с най-малко допуснати голове във Висшата лига (32).
Риък успя да въведе и по-приятен за окото стил на игра, точно според първоначалната му заявка при пристигането му на "Хайбъри": "Искам да оставя ерата на дългите топки в миналото и да накарам защитата да прекарва топката през халфовете, вместо просто да я изпраща напред".
Дори само това изречение демонстрира колко се е променил футболът оттогава досега, доказва и че Риък имаше правилните идеи.
Стартът на кампанията беше успешен за него и първата загуба беше записана едва в осмия кръг от Челси. Поражението в дербито с Тотнъм през ноември обаче постави началото на ужасна серия със само три победи в следващите 12 мача от шампионата и с ранно отпадане от ФА Къп срещу Шефилд Юнайтед.
Оттам нататък шотландецът и неговият състав стабилизираха представянето си и във финалните 13 срещи от Премиър лийг загубиха само два пъти. Така беше постигнато пето място в крайното класиране, с което и завръщане в евротурнирите през Купата на УЕФА.
Под ръководството на шотландеца подобрението беше очевидно и скокът от 12-то място през миналия сезон до 5-то през новия беше достатъчно ясна индикация.
Но сянка върху резултатите хвърляше конфликтът на Риък с Иън Райт.
Голмайсторът, превърнал се в същински символ на отбора, даже беше поискал да бъде продаден заради кавга с мениджъра след отпадането от Купата на Англия.
Райт беше свикнал да гони дълги топки при предишния стил на игра, но се чувстваше изолиран при налаганата от Риък стратегия и когато се оплака на вицепрезидента Дийн, съдбата на наставника беше решена.
И без това Брус Риък имаше пререкания с ръководството относно трансферите през лятото на 1996-а и в началото на новия сезон беше уволнен. Стигна се до още едно временно назначаване на Стюарт Хюстън и после на Пат Райс, докато бордът търсеше постоянен човек за треньорския пост.
Изборът падна върху слабо познат французин на име Арсен Венгер, пристигнал от японския Нагоя Грампус.
Всъщност, ако планът на Дейвид Дийн се беше осъществил, Брус Риък изобщо нямаше да води тима през 1995/96. Дийн беше преследвал Венгер от известно време и беше предложил той да замени Джордж Греъм, но тогава бордът все още не беше склонен да назначи чуждестранен мениджър.
Всички знаем какво се случи, когато най-сетне се стигна до ангажирането на Венгер - ера на доминация в Англия и на велико съперничество с Манчестър Юнайтед.
В първия си сезон французинът класира Арсенал на трето място и изпусна Шампионската лига за сметка на Нюкасъл единствено поради головата разлика. Но положителната тенденция вече се виждаше.
Цели 22 години Венгер водеше Арсенал и така стана най-дълго задържалият се мениджър в историята на клуба.
А цели 26 поредни сезона "артилеристите" неизменно участваха в евротурнирите, за да стигнем до сегашната ситуация - провалът на Микел Артета и неговия тим обаче всъщност е следствие от дългогодишен спад в клуба на всички нива.
През 1995 г. раненият Арсенал успя веднага да намери път обратно до Европа, но въпросът е дали и сега отборът ще се вдигне толкова бързо.
И дали също като преди 26 г. ще е необходим нов мениджър, който да изпълни задачата.
