Той е достоен да бъде наречен Мистър Байер Леверкузен.
Редица легендарни футболисти, треньори и директори са олицетворявали германския клуб и неговите червено-черни цветове през годините, но никой не познава Байер както Рюдигер Фолборн.
Макар че е роден и израснал в Берлин, той е свързан с клуба от Леверкузен още от 1981 г. и сякаш е правил всичко на "Бай Арена".
Достатъчно е да изредим основните неща. Минал през Б-отбора на Байер? Да. Пазил на вратата на първия отбор? Да. Играл при спечелването на единствените два големи трофея в историята? Да.
Работил като треньор в юношеската школа? Да. Одобрил бъдещия титулярен вратар в ролята си на скаут? Да. Треньор на вратарите в първия тим? Да. Анализатор в клубното радио? Да. Отговорник за клубните архиви? Да. А кара ли двуетажния автобус на клуба из града? Още веднъж да!
Историята започва в германската столица, където Фолборн е роден в територията на Западна Германия през 1963 г. Като дете обича да чете исторически книги и притежава почти фотографска памет. Разполага и с бързи ръце, с които си печели име на обещаващ вратар.
Впечатлява с играта си в няколко берлински тима и в юношеските национални гарнитури на ФРГ. Едва 17-годишен дава едно интервю, което ще промени завинаги не само неговия живот, но и съдбата на Байер Леверкузен.
Запитан от "Кикер" в който отбор от Бундеслигата най-много би искал да заиграе, Рюдигер Фолборн отговаря мъдро: любимият му отбор винаги е бил Борусия Мьонхенгладбах, но той би искал да отиде в Байер Леверкузен.
Защо отговаря така? Защото предварително е проучил нещата и е наясно, че "аспирините" разполагат с двама вратари на 35 и 37 години.
И логично, скоро може да се отвори място за ново попълнение.
Не че на практика се оказва толкова просто за Фолборн да осъществи желанието си и да застане на вратата на първия тим. Отговорът му пред "Кикер" му печели трансфер в клуба, но Байер привлича и Уве Грайнер за по-близкото бъдеще.
Всъщност след години Франк Люсем, журналистът, взел въпросното интервю за "Кикер", признава, че тогава искал да отиде до Берлин просто за да се види с приятелката си, а не за да разпитва младия талант.
Дипломатичният Фолборн обаче се сближава с репортера, който тогава има добри връзки в Байер Леверкузен. В крайна сметка вратарят получава възможността да отиде на проби в Байер, но те не преминават особено успешно. Трудно е за обяснение защо клубът все пак го привлича - нещо в него убеждава треньорите и шефовете, макар че той допуска базови вратарски грешки на терена.
Идва времето Рюдигер да си събере багажа и да напусне Берлин. Предстои му да се влюби в един клуб, борещ се за утвърждаването си в Бундеслигата.
В началото Фолборн играе за втория отбор. Все още е доста млад, но бързо се установява и развива добри взаимоотношения с всички. Даже за малко работи във фармацевтичната компания "Байер" (която притежава клуба) като асистент по бизнес администрация. От сезон 1983/84 печели място в първия отбор, а дебютът му е срещу Байерн Мюнхен. "Аспирините" завършват седми в класирането, което тогава е най-високата позиция в историята им.
Самият Рюдигер Фолборн обаче не прави кой знае какво впечатление и всъщност се налага да приеме намаление на заплатата, за да остане, когато договорът му изтича през 1985-а.
Новият треньор Ерих Рибек се застъпва за Фолборн, но държи стражът и всички останали футболисти да отслабнат. На никого не е позволено да тежи над 80 кг. Подобрената физическа форма дава изключителни резултати и Байер Леверкузен стига до своя първи и единствен досега европейски триумф.
Това се случва в края на сезон 1987/88, когато германците достигат финала за Купата на УЕФА срещу Еспаньол. Рюдигер Фолборн вече е утвърденият №1 между гредите и е започнал да става герой в очите на феновете.
"За мен моментът, в който връзката ми с публиката се промени беше реваншът от полуфиналите срещу Вердер Бремен, когато завършихме 0:0 и успяхме да се класираме", смята той. Скоро след това Фолборн циментира статута си на легенда във втория мач от финалия сблъсък. Леверкузен успява да навакса и от 0:3 прави резултата 3:3, за да стигне до дузпи.
Там Фолборн спасява с крак удара на Мануел Сунига в центъра на вратата и с бясно ръкомахане разсейва Себастиан Лосада, който стреля над вратата.
Така Байер печели първия си голям трофей, а пет години по-късно идва часът на втория най-забележителен успех в историята на отбора - спечелената Купа на Германия. В тогавашния финал, взет с 1:0 над втория отбор на Херта, Рюдигер Фолборн отново е на вратата и всъщност е единственият оцелял от състава, грабнал Купата на УЕФА.
Това означава, че няма друг футболист в историята на Байер Леверкузен, допринесъл и за двата най-славни момента за клуба.
In honor of Rüdiger #Vollborn's 55th birthday, here are some of his top moments in ⚫🔴!#StärkeBayer pic.twitter.com/JIlsmq36qV
— Bayer 04 Leverkusen (@bayer04_en) February 12, 2018
Но като почти всички на своя пост от онова поколение, Фолборн страда много от промененото правило за пасовете към вратаря.
Промяната е въведена през 1992 г. и забранява на вратарите да ловят топката, когато тя им е върната с крак от техен съотборник. Това променя изискванията към вратарите на етап, в който кариерата на Фолборн така или иначе вече е тръгнала надолу.
Той продължава да бъде лидер и неофициален капитан на Байер Леверкузен, дори когато става резерва. На 29 май 1999 г. Фолборн записва последния си мач за единствения отбор в своята професионална кариера.
Двубоят отново е срещу Байерн Мюнхен, съперникът, срещу когото играчът е дебютирал 16 години по-рано. Рюдигер е пуснат в игра за последните 10 минути, за да обере овациите от трибуните.
Феновете са признателни за целия принос на Фолборн на терена, но тогава няма как да подозират колко още неща му предстоят да направи за Байер Леверкузен.
Да, той окачва ръкавиците и прекратява кариерата си, но първо става треньор на вратарите в школата. Заема се да работи като треньор на деца и за германската футболна федерация и тогава за пръв път забелязва невероятния талант на Рене Адлер, 14-годишно момче от Лайпциг.
"Един ден той ще бъде вратар на Бундестима", прогнозира Фолборн и се оказва прав. Наставникът става причина за трансфера на Адлер в Леверкузен и момчето дори отсяда в дома му, когато за пръв път пристига в града. "Положих големи усилия за Рене, каквито не съм полагал и за собствените си синове", шегува се треньорът по-късно.
Всъщност един от синовете му, Фабрис, стига до Б-отбора на Байер, но така и не успява да се изкачи на елитно ниво. Адлер обаче наистина изминава целия път и между 2007 и 2011 г. пази като титуляр за първия тим на Байер. В тези години Рюдигер Фолборн също вече е в представителния тим като треньор на вратарите и има основен принос за цялото първо десетилетие от кариерата на Адлер.
Рене Адлер си тръгва от "Бай Арена" през 2012 г., когато и Фолборн напуска поста си на треньор. Човекът-клуб обаче остава в Байер.
Естествено, че остава - и този път започва да отговаря за работата на клуба с феновете.
"Начинаещ съм в областта, но винаги съм бил близък с феновете и ще внеса своите идеи относно работата с тях", обяснява той. Обещава и че няма да е просто чичкото, който поздравява публиката, а реално ще работи по цял ден от 9 сутринта. И това не са празни приказки.
Рюдигер Фолборн спазва обещанието си и стартира серия от проекти, които отличават Байер Леверкузен именно откъм организирани заедно с феновете инициативи. През годините, откакто изпълнява тази длъжност, бившият страж се появява като анализатор в медийните канали на клуба, успява да свърши много работа и за детайлизацията на клубните архиви.
Най-колоритната му роля несъмнено е тази на автобусен шофьор. Става въпрос за проекта с т. нар. "Швадбус" - двуетажен автобус от лондонски тип с цветовете и логото на клуба. Швадбусът е по малко от всичко - отчасти музей на колела, отчасти място за срещи, сцена за събития и туристически бус.
Our #WerkselfWednesday Stefan #Kießling takes a ride around Leverkusen in the new Schwadbus!
— Bayer 04 Leverkusen (@bayer04_en) October 12, 2016
Have a look! pic.twitter.com/7BOqbGgo2H
Той може да бъде наеман за сватби, рождени дни и други събития, дори за момински партита.
Най-често се ползва за исторически обиколки, наречени "По стъпките на миналото".
Като човека, който познава клуба по-добре от всеки, Рюдигер Фолборн шофира автобуса и води тези обиколки и до ден днешен.
Независимо дали ръцете му са уловили топката или държат волана, Фолборн показва какво означава да отдадеш живота си на своя отбор.
Днес той е на 57 години, като 39 от тях са преминали на "Бай Арена" - и едва ли ще намерим друга футболна личност, която да отговаря повече на определението "човека-клуб".
