Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

По-велик футболен филм от този никога няма да бъде направен!

По-велик футболен филм от този никога няма да бъде направен!

Това е библията за феновете на Арсенал!

Може и да изминаха 30 години от първото публикуване на "Fever Pitch", но книгата все още заема специално място в сърцата на привържениците на "топчиите" по целия свят. И не само в техните!

Класиката на Ник Хорнби се счита от мнозина за произведението, което предефинира жанра на футболното писане след публикуването ѝ през 1992 г.

А най-удивителното е, че книгата е все толкова популярна, колкото и преди три десетилетия, когато за първи път се появява на рафтовете и разказва историята за манията на Хорнби по Арсенал, растейки на трибуните на "Хайбъри".

"Надявах се, че футболните фенове ще разпознаят самите себе си. Но не го очаквах непременно. Така че беше много приятно да видя как беше приета творбата. Мисля, че ако разбереш правилно чувствата и посланията, тогава хората се идентифицират с това, независимо кой отбор подкрепят."

Освен че печели награди и се продава в милиони копия по целия свят, "Fever Pitch" е един от редките примери за футболна книга, която жъне още по-шеметен успех на големия екран.

Филмът, с участието на Колин Фърт в главната роля, излиза през 1997 г. и се базира на мемоарите на Хорнби.

Авторът участва активно в процеса на създаването на лентата, която е фокусирана върху историческата титла на Арсенал през пролетта на 1989 година.

Кулминацията на сезона е победата с 2:0 над Ливърпул на "Анфийлд" в последния кръг, когато попадение на Майкъл Томас в добавеното време носи на "артилеристите" първо злато в шампионата от 1971-ва.

Точно като книгата, филмът тотално поразява публиката.

Той разказва историята на героя Пол Ашуърт и неговата битка да балансира между лудостта по любимия отбор и любовта си с жена, която изобщо не се интересува от футбол.

"Когато написах книгата, знаех, че първите три изключително важни за мен личности, които ще я прочетат, ще бъдат жени - обяснява Хорнби. - Първата ми съпруга, моят агент и моят редактор. Мисля, че това вероятно ми помогна да възприема книгата като обяснение на мисленето на фена. Това беше едно от нещата, които се опитвах да направя. Опитвах се да кажа: "Знам, че си мислите, че сме идиоти, но точно така се случват нещата." И тогава мъжката част застана зад мен и заяви: "Да, точно така се чувстваме!". Така че някак си проработи и за двата пола. Получи се и за хора, които харесват футбола, и за такива, които не го обичат. И наистина исках да запазя това за филма. Защото манията ни е някак забулена."

Идеята за филма "Fever Pitch" се появява почти веднага след издаването на книгата.

Хорнби е поканен в "The Late Show" по BBC2 и водещият констатира, че шедьовърът трябва да бъде екранизиран.

"Засмях се и казах: "Да бъде!", спомня си Хорнби.

Бързо започва да пише сценарий и след като се намира продуцент, идеята е представена на компанията "Film Four".

"Моята нагласа беше, че просто ще продължа да пиша сценарии-чернови, докато не ме спрат и не ми кажат, че няма да стане нищо - спомня си авторът. - Но на четвъртия сценарий ми казаха, че нещата ще станат. Помогна ми и това, че двамата служители на "Film Four", с които контактувах, бяха притежатели на сезонни билети за мачовете на Арсенал. Те наистина бяха погълнати от идеята.

Правех и други неща по това време - написах "High Fidelity". Така че вършех работата малко между другите си ангажименти, без да очаквам нещо наистина толкова голямо. И тогава изведнъж намерихме бюджет, направихме кастинга и започнахме да снимаме през 1996 г."

Когато излиза "Fever Pitch", Арсенал е драстично променен от времето, върху което се фокусира книгата.

Джордж Греъм, който извежда "топчиите" до титлата през 1989 г., а и после до още една, е заменен за кратко от Брус Риок.

Той изкарва само година, след което заместник-председателят Дейвид Дийн убеждава борда на директорите да привлече Арсен Венгер.

А когато филмът се появява на големия екран, френският маестро вече е подел революцията си в Северен Лондон.

"Двете значими години за "Fever Pitch" бяха 1992-ра и 1997-а. Книгата беше публикувана три седмици след сформирането на Висшата лига. Когато я пишех, знаех, че се случва, но нямах реалната представа какво ще означава това за футбола. А след това 1997 г., която беше паметна година в британската културна история. И така, по съвпадение на обстоятелствата, и книгата, и филмът излязоха в моменти, когато първо футболът, а след това и страната се променяха.

Забавното е, че периодът 1992-1996-а, въпреки спечелването на някоя и друга купа, беше ужасен за Арсенал. Наистина се носехме по течението. В последния сезон на Джордж, а след това в годината на Риок, изглеждахме на космически години от истината.

Спомням си, когато загубихме в Париж през 1995 г. финала за Купата на носителите на купи срещу Реал Сарагоса, как си седяхме в един бар и обсъждахме, че до края на века няма как да стигнем до друг европейски финал. Със сигурност не мислехме, че ще дойдат дубълът и всички онези невероятни играчи. Просто се променихме толкова бързо, след като дойде Арсен. Толкова се радвам, че Дейвид Дийн постъпи толкова смело. Денис Бергкамп вече беше при нас, а след него дойдоха Виейра, Анелка, Пти, Овермарс... И това просто промени всичко.

Възходът на Арсенал на терена изиграва роля и за успеха на "Fever Pitch", когато тръгва по кината.

След няколкото трудни години на "Хайбъри" отново еуфорията е голяма, а Висшата лига вече е абсолютно явление по целия свят.

Но все пак филм, базиран на футбола, винаги крие опасност, което е доказано многократно през годините. Липсата на автентичност винаги е била проблем за претенциозните запалянковци и Хорнби отделя голямо внимание на това още от началото на снимките.

"Започнахме да снимаме на "Хайбъри" веднага след мача с Болтън от последния кръг на сезона - разказва той. - Бях на трибуните с продуцента и при излизането от тунела, отборите бяха водени от двамата вратари. "Освен ако и двамата не са капитани, това не е ОК", казах аз. Повториха го, след което направиха нещо друго грешно. Продължих да изтъквам грешките и наистина бях изключително ангажиран в опитите си да направя нещата възможно най-точни и истински."

Упоритата работа със сигурност се отплаща на Хорнби и всички въвлечени в продукцията. И въпреки че следва събитията от книгата, филмът завладява въображението на публиката.

От драмата около спечелването на титлата до емоциите около любовната история - в лентата има за всекиго по нещо.

А на Хорнби, който влага толкова много страст в написването на оригинала, точно това му носи най-голямото удовлетворение.

"Опитвах се да избегна фалша. Исках да се чувства, че Колин Фърт е истински фен, за да се усети тази изпепеляваща страст. Освен това трябваше да е и нещо малко по-различно от книгата и това беше една от причините да искам да го направя аз. Оттогава никога не съм адаптирал нито една от моите книги. Но тази е моята история, моето семейство... И не исках някой друг да прави свободни интерпретации. Стремях се да се придържам максимално към творбата, като същевременно знаех, че ще излезе нещо съвсем различно."

 

Най-четените