Това е историята на едно телевизионно интервю, за което днес се смята, че променя посоката на германския футбол.
В последната събота преди Коледа през 1998 г., издигащ се треньор от втория ешелон развива напредничавата си концепция за играта в късния спортен ефир на ZDF.
И успява не само да повлияе сериозно на футболните тенденции в страната и на целия континент, но и да даде ход на собствената си кариера, за да достигне до треньорския пост в Манчестър Юнайтед 23 г. по-късно.
Интервюто с Ралф Рангник е реализирано от Михаел Щайнбрехер, един от водещите на ZDF Sportstudio, който прекарва над 20 години в предаването със стремежа да го превърне в нещо повече от обзор на изиграните в Германия мачове.
"Идеята беше да има много спорт, но да имаме и гости - спортисти и треньори - и да водим дълги разговори с тях за спорта и за живота им", обяснява Щайнбрехер.
Самият журналист е някогашен футболен талант, преминал през школите на Борусия Дортмунд и Борусия Мьонхенгладбах и състезавал се в германската трета дивизия. Когато навлиза в спортната журналистика, той е наясно, че стандартите за футболен анализ по телевизията могат драстично да се повишат.
"Разговорите за футбол в Германия в края на 90-те бяха на тема мотивация, форма на отделните футболисти, колко агресивно са играли, колко добре играят с глава. Но никога в детайли за футболни тактики. Не разбирах това, знаех от треньорите си колко важно е да имаш идеи".
Тогава обаче футболните идеи не са много - особено новаторските. В онези години все още съществува закостеняло разбиране в немския футбол за схема, базирана на защита от петима, с либеро и халф-бекове.
Системата се е доказала във времето и е донесла на Германия световна и европейска титла през десетилетието, както и европейски трофеи на клубно ниво.
Ралф Рангник обаче се опълчва на тази традиция. Той е 40-годишен треньор на скромния ШШФ Улм 1846, който изненадващо се намира на върха в класирането на Втора Бундеслига.
Улм стартира кампанията като един от фаворитите за изпадане обратно в третото ниво, но в първите си 18 мача записва само една загуба и прави впечатление, че играе с четирима в защита, като използва зоново вместо персонално покритие на съперниците.
"Направих предварително проучване, говорих с хора в Улм и с екипа осъзнахме, че Ралф Рангник има различна идея за футбола в сравнение с треньорите, които познавахме", разказва Щайнбрехер.
"Затова си помислихме: Защо да не представим един треньор от втора дивизия с новаторска идея? Защо да няма разговор за тактика в популярно спортно предаване?"
Рангник приема поканата и скоро се озовава на живо по телевизията с тактическа дъска зад себе си.
Водещият го представя и го моли да обясни как работи схемата с четирима в защита.
"Чак по-късно забелязах, че обяснението на Ралф в това предаване си беше един вид революция".
През следващите няколко минути треньорът обяснява защо предпочита защита от четирима и зоново покритие - в контекста на така наречената от него "изключително изразена преса".
"Искаме винаги да атакуваме играча на противника, който владее топката и да имаме числено предимство с поне един човек повече. Също е важно играчите да спазват една базова структура, при която знаят, че всеки от тях е подсигурен и има кой да му пази гърба" - така Ралф Рангник описва футболната си философия.
Подобен разговор по начало не е считан за нещо увлекателно за телевизионен ефир в събота вечер.
"Преди да започнем някои ни питаха "Мислите ли, че е добра идея?", спомня си Щайнбрехер. Но Рангник развива толкова убедително концепцията си за модерна система, подчинена на пресата, че когато премества и последната пионка по дъската, публиката избухва в аплодисменти.
Тактическата лекция прави голямо впечатление, но не е приета толкова добре извън студиото на ZDF.
Запитан защо и други отбори не играят в този стил, Рангник дава негативна оценка на целия германски футбол.
"Смятам, че в Германия имаме проблем и затова може да отнеме малко повече време да предадем този тип футбол на даден състав. Много от играчите са били обучавани по съвсем различен начин, предимно да пазят персонално".
Следва мигновена обратна реакция от по-консервативните треньорски кръгове, намесва се самият национален селекционер Ерих Рибек.
"Разочарован съм от тази твърде раздувана дискусия за тактически системи. Мой колега изреждаше едни баналности по ZDF Sportstudio и го изкара все едно треньорите в Бундеслигата са пълни идиоти", възмущава се Рибек (който по една случайност е най-възрастният селекционер, назначаван някога в Бундестима).
С него се съгласява една от най-големите фигури в германския и световния футбол Франц Бекенбауер.
Кайзер Франц е човекът, сочен за изобретател на ролята на модерния либеро във футбола и очевидно е твърде привързан към традициите, защото не оценява високо идеите на Рангник.
"Всички тези приказки за система са глупости. Просто други играчи могат да правят повече с топката, нашите не могат. Дали четирима отзад със зоново покритие или с либеро, няма значение. Четирима в защита може да е фатално".
Нито Ралф Рангник, нито водещият Щайнбрехер очакват такава реакция и са изненадани.
"Струва ми се, че именно полемиката превърна появата на Рангник по телевизията в нещо специално, имаше сблъсък на футболни култури", отчита Щайнбрехер. "Старият начин на мислене се сблъскваше с новия".
Особено дразнеща за традиционалистите е скромната биография на Рангник до онзи момент.
Като футболист той не успява да направи никакво впечатление и кариерата му е на едно ниво с тази на водещия, интервюиращ го в предаването.
Но изведнъж такъв човек се появява на екран и твърди, че знае отговорите за назряващата криза на идентичността в немския футбол - това няма как да бъде прието без съпротива.
"Хората казваха: "Не може той да излиза и да говори така", но всъщност имаха предвид "Не искам този футбол да бъде моят футбол". Смяташе се, че печелиш мачове със своята нагласа и биткаджийски дух, не с тактика: такъв беше консервативният начин на мислене", обяснява Щайнбрехер.
"Това си беше вярно и все още е вярно. Същото обяснява Рой Кийн всеки път като го видя по телевизията и е прав! Нуждаеш се от характери на терена. Но ти трябва и идея как да играеш футбол, трябва ти система, философия на твоя клуб".
Участието в предаването създава доста по-голяма репутация на Рангник, макар и не изцяло позитивна.
Започват да го наричат иронично "Професора" и всъщност имиджът му до известна степен подкопава работата му в Щутгарт, където е назначен едва няколко месеца след интервюто.
Над две десетилетия по-късно, Ралф Рангник отдавна се е отървал от това прозвище и, по-важното, отдавна изглежда спечелил спора за футболните ценности и тенденции.
"В наши дни такова интервю вече не е впечатляващо. В Германия вече всеки говори така за футбол, с модерни графики, модерни данни, но тогава просто все още не беше прието", категоричен е Михаел Щайнбрехер.
Самият Рангник веднъж описва участието си в Sportstudio като грешка, защото то води до отхвърлянето му от мнозина и нарочването му просто за "теоретик".
Той обаче се завръща в предаването през 2005 г., малко след като е завоювал второ място в Бундеслигата с Шалке. Оттогава е редовен участник и е натрупал още 11 гостувания.
Щайнбрехер от години вече не е водещ на Sportstudio. Журналистът разкрива, че с Рангник неведнъж са говорили за прочутото интервю и не биха променили нищо сторено.
"Не можеш да спреш иновациите чрез силни крясъци", подхвърля Щайнбрехер относно традиционалистите в немския футбол и допълва: "За други треньори Рангник беше вдъхновение и именно те възприеха промяната и модерния футбол. А кой диктува модата във футбола днес? Затова и говорим за него".
