Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сделано в СССР: Трикратният олимпийски шампион, който стана разносвач на пици

"Тогава като нищо можеха да ме застрелят", спомня си Виктор Санеев събитията от ужасното утро на 5 септември 1972 г. Ден преди това печели второто си олимпийско злато в тройния скок и трябва да е в отлично настроение. Максималистът Санеев обаче не е доволен от представянето си въпреки първото място. Наясно е, че е способен на много повече и съжалява, че не го е показал пред света. Не успява да мигне цяла нощ, връщайки един след друг моментите от финалите в главата си.

А и до днес връща лентата към онази есен на 1972-ра.

На 3 октомври Виктор Санеев навърши 75 години, а споменът го преследва вече 48 от тях...

"Черен септември"

След безсънната нощ Виктор има изключително неприятно предчувствие. Той излиза навън рано сутринта и минава през олимпийското село, когато млад мъж притичва край него и в паниката си само се провиква: "Има терористи!". Санеев не разбира веднага какво се случва. Умът му не побира какво могат да правят терористи в олимпийското село и как изобщо е възможно това. Но от изопнатото лице на човека, който среща, проумява, че работата е сериозна.

Бойците на палестинската организация, наречена "Черен септември", взимат 11 израелски спортисти за заложници. Двама от тях са застреляни при опит за превземане на сградата, а останалите умират през нощта, след като е взривена бомба. Всичко завършва в рамките на 24 часа с кървава баня, в която освен 11-те израелски заложници, са убити един германски полицай и петима палестинци от терористичната организация "Черен септември".

Кариерата на двукратния олимпийски шампион по това време може да приключи още в онзи кървав ден. Но каква ти кариера...? В олимпийското село никой не е сигурен за живота си.

Футболът и баскетболът (и леката атлетика)

Като дете Санеев обожава футбола. И се справя наистина добре в родния Сухуми (област Абхазия, Грузия). От 5-годишна възраст започва да тренира най-популярния спорт. Прогресът му е бърз и на терена с лекота се справя с момчета с няколко години по-големи от него. Висок е за възрастта си, бърз и с отлична техника. Футболните му перспективи са отлични, но в един момент се увлича по баскетбола. И там успява да блесне, което му печели повиквателна за представителния отбор на Абхазия през 1962-ра.

Както във футбола, така и в баскетбола, шансовете му за професионална кариера са големи, но идва ред на леката атлетика.

По-точно ред на треньора Акоп Керселян, който е изумен от отскока на Виктор.

"Керселян ме познаваше от училище. Още на 10 можех да скачам добре и на височина, и на дължина. Но започнах да се занимавам с лека атлетика много по-късно - едва на 16-годишна възраст. По негово настояване", разказва Санеев.

Легендарната победа в Мексико Сити

Само година след началото на сериозните тренировки по лека атлетика Виктор вече е част от националния отбор на СССР и скоро става републикански шампион. След това идва и световната слава след феноменалните три поредни олимпийски титли.

На въпроса кое злато им е най-скъпо, повечето многократни олимпийски шампиони отговарят, че всяка победа е очарователна за тях по свой начин.

Но Санеев винаги изтъква първото си място на игрите в Мексико Сити през 1968 г. И не само защото това е първият му олимпийски успех. Просто въпросните финали в сектора за троен скок са истинска лудост и световният рекорд се актуализира пет пъти от трима различни спортисти само за ден.

Последната дума обаче има Виктор Санеев, който в решителния опит прелита 17 м 39 см.

Олимпиадата в Москва през 1980 г. трябва да бъде четвъртата и последна в кариерата му. Той е наясно, че физическото му състояние може да не му позволи да стане олимпийски първенец за четвърти пореден път, но определено не е готов за предателството, което го очаква на московска земя.

"Мейд ин СССР"

Санеев трябва да изнесе факела и да отбележи началото на Олимпийските игри в Москва. В продължение на седмици си представя как тича на пистата на претъпкания "Лужники" с олимпийски огън и тълпата ентусиазирано го аплодира. Кой друг, ако не единственият трикратен олимпийски шампион в тройния скок в света, е най-достойният да носи факела?

В последния момент обаче сценарият се променя и не той пали пламъка, а баскетболистът Сергей Белов, олимпийски шампион от Мюнхен през 1972-ра.

Причината ли? Ясна е.

"Ръководителят на Московския градски комитет на КПСС Гришин поиска тържествената мисия да се изпълнява от руснак, а не от някой, който е родом от Сухуми. Казаха ми в последния момент", с огорчение си спомня Санеев.

И до днес Виктор нарича случилото се с лаконичното: "Мейд ин Съветския съюз".

Той никак не харесва комунизма, а отнемането на факела от ръцете му го настройва още повече срещу режима. Въпреки това успява да се събере и се представя повече от достойно, печелейки сребъро.

Всъщност трябва да е злато, но разбира за това много години по-късно...

"Всичко миришеше на политика"

След разпадането на СССР Виктор емигрира в Австралия, където работи като разносвач на пици. Години по-късно, когато местните разбират, че доставчикът на храна е олимпийско величие, му е предложена работа като учител по физическо възпитание в колеж.

И тогава един ден попада на стари кадри от игрите в Москва, на които вижда, че скокът на неговия съперник - Яак Уудмяе, спечелил златен медал, е нередовен, тъй като естонецънт застъпва линията.

"Всичко в страната миришеше на политика тогава. Отношенията с Прибалтика бяха обтегнати. Може би и това изигра своята роля. В крайна сметка четвъртото ми олимпийско злато сега е някъде там, в Прибалтика", тъжно отбелязва Санеев.

Най-четените