Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спомен за великия отбор на Валенсия с Мендиета и Аймар, който завладя Испания и плени Европа

Това беше един страхотен отбор! Снимка: Getty Images
Това беше един страхотен отбор!

Няма много фенове във футболния свят, които биха изгорили чучело на треньор, извел тима им до два последователни финала на Шампионската лига. Но точно това направиха привържениците на Валенсия.

В Испания "Местая" има репутацията на не особено лесно за задоволяване място. Може би това се дължи на успехите им в годините назад. Валенсия се къпе в европейска слава, когато печели два поредни пъти Купата на панаирните градове през 1962 и 1963 г., преди да загуби финала през 1964-та от Сарагоса.

Валенсия си изгражда репутацията на атакуващ отбор, който практикува приятен за окото футбол. И резултатите го доказват. През сезон 1961.62 за Купата на панаирните градове "прилепите" смазват поред Нотингам Форест със 7:1, унгарския гигант МТК с 10:3, след което разбиват и Барселона на финала със 7:3.

Великите подвизи в миналото обаче създават и трудна връзка с треньорите. Дори легендарният Алфредо Ди Стефано не може да задоволи тълпата на "Местая", въпреки че донася първа титла на клуба от 24 години.

В книгата си "Morbo: The Story of Spanish Football" Фил Бол пише следното: "Това, че Валенсия спечели титлата през 1971-ва под ръководството на Ди Стефано не успя да скрие факта, че тимът загуби романтичния си дух... Той се оказа изключително дефанзивен треньор... Едва ли някой ще си спомня с носталгия за периода му начело."

Пристигането на Раниери

Това ни отвежда до Клаудио Раниери. Когато италианецът поема Валенсия, тимът тъкмо е завършил на катастрофалното десето място през 1996/97, след като предишния сезон се окичва със сребърните медали. Новата кампания също започва трудно под ръководството на Хорхе Валдано.

Но Раниери успява да стабилизира нещата, практикувайки любимата си схема 4-4-2, с която толкова успешно успява да примами съперника и да го наказва на контраатака. Италианецът съвзема тима, който при пристигането му се намира в зоната на изпадащите и въпреки че регистрира разгромна загуба с 0:6 от Саламанка през април, извежда отбора до деветото място.

Валенсия пренесе тази си форма и в сезон 1998/99. По подобие на Рияд Марез и Джейми Варди в Лестър години по-късно, 23-годишните Гайска Мендиета и Клаудио Лопес заформиха страховито партньорство в единствения пълен сезон на италианеца на "Местая".

Мендиета вече бе във Валенсия от четири години и си бе изградил репутацията на доверен, въпреки не и бляскав, талант. Благодарение на системата на Раниери обаче, той се превърна в един от най-резултатните полузащитници в Испания, отбелязвайки 10 попадения в 30 мача в Ла Лига през 1997/98.

В предишните си 119 мача за Валенсия бе успял да се разпише едва четири пъти, но продължи на същата скорост, отбелязвайки още 30 гола в последните си три кампании в клуба.

Междувременно, Лопес, който имаше едва три попадения в 32 мача през 1996/97, наниза цели 21 отново в 32 мача година по-късно. Единствено Ривалдо и Раул успяха да вкарат повече.

Головете на Лопес не само осигуриха на Валенсия участие в Шампионската лига, финиширайки четвърти, но с невероятните девет попадения в шест мача, включително два на финала, Лопес помогна на "прилепите" да вдигнат и Купата на краля.

Да влезе Ектор Купер

Раниери си тръгна и пое победения Атлетико Мадрид във финала на Купата на краля. Заместникът му щеше да бъде човекът, извел Майорка до едно място по-нагоре от Валенсия в класирането - Ектор Купер.

Както Ди Стефано по-рано, приоритетът на Купер падаше върху защитата. Едно от първите му попълнения бе Маурисио Пелегрино, а централният защитник заформи невероятно партньорство в отбраната с Мирослав Дукич, Жослен Англома и Амедео Карбони.

Така Купер изгради стена пред вратата си. Валенсия завърши втори, само на пет точки зад шампиона Депортиво Ла Коруня, допускайки едва 39 гола в 38 мача. Единствено Алавес инкасира по-малко.

Още по-впечатляващото бе, че Валенсия успя да достигне до финала в Шампионската лига. Тогава турнирът се състоеше от две групови фази преди директните елиминации, а Валенсия на два пъти попадна в групата на смъртта. В първата се падна с Рейнджърс, ПСВ и финалиста от 1999-а Байерн Мюнхен, а във втората - с Бордо, Фиорентина и защитаващия трофея си Манчестър Юнайтед.

Валенсия успя да се справи с тези 12 мача в групите, след което премина на четвъртфиналите през Лацио, който мианлия сезон победи Майорка на Купер на финала на последното издание на Купата на носителите на купи. Така аржентинецът си отмъсти за загубата с впечатляващо 5:3 в общия резултат, а Жерар Лопес наниза хеттрик при победата с 5:2 в първия мач.

"Прилепите" не сведоха глава и пред местния враг Барселона на полуфиналите, а Валенсия спечели с 4:1 двубоя на "Местая". За съжаление, на финала тимът на Купер нямаше шанс срещу могъщия Реал Мадрид и загуби с 0:3 в първия финал в турнира между два отбора от една и съща държава.

Първи признаци на недоволство

Въпреки страхотното представяне в Европа, феновете на Валенсия започнаха да показват неодобрението си от защитния стил, изповядван от Купер. Специалистът не си помогна много, когато продаде любимеца на публиката Клаудио Лопес на Лацио през лятото на 2000 година, а Жерар Лопес замина за Барселона.

На мястото на Жерар пристигна нисичкия Пабло Аймар, а от Розенборг бе доведен високият 1,95 м Джон Карю, който да покрива дупката, оставена от Клаудио Лопес.

Въпреки недоволството на феновете Валенсия отново превзе Шампионската лига, преминавайки през три английски противника: Манчестър Юнайтед, Арсенал и Лийдс, по пътя към финала срещу Байерн Мюнхен. Ужасяващата статистика на Купер в големи финали обаче продължи и на "Сан Сиро", когато Оливер Кан спаси решаващата дузпа на Пелегрино.

"Късметът" на Купер не се ограничи само до това. Валенсия пропусна да се класира за Шампионската лига, след като загуби в последния кръг от Барселона, което изпрати "прилепите" на третото място, след като Ривалдо оформи хеттрика си в 89-ата минута за успеха с 3:2 на "Камп Ноу".

Европейските успехи не успяха да спасят Купер. Времето му бе изтекло. Да допуснеш само 34 гола в 38 мача в лигата е страхотно, но да отбележиш едва 55 е непростимо за феновете на Валенсия. все пак дори изпадналият Овиедо бе успял да вкара 51.

Очевидно нежелан, въпреки успехите си, Купер замина за Интер. Година по-късно чучело на Купер бе едно от няколкото подобни фигури, изгорени на традиционен фестивал в града. Не е изненадващо, че и самият той се чувстваше недооценен. Но не можем да виним и феновете на Валенсия. Все пак Купер успя да ги раздразни още веднъж, отстранявайки "прилепите" за Купата на УЕФА с Интер.

Нов възход

Човекът, избран да наследи Купер, бе едно доста изненадваща фигура: провален като футболист на Реал Мадрид, уволнен от Валядолид и Осасуна, извел Екстремадура до елита, след което изпаднал отново в Сегунда и който току-що бе завършил трети във второто ниво на Испания с Тенерифе.

Името му бе Рафаел Бенитес. Но под негово ръководство Валенсия щеше да загуби едва пет мача в Ла Лига, за да станат шампиони на Испания за първи път от 1971 година.

Според някои Бенитес просто обра плодовете от труда на Купер. Въпреки че Мендиета последва Клаудио Лопес към Лацио, единственият футболист, за когото Бенитес похарчи пари, бе нападателят Салва Балеста.

Януарското попълнение Карлос Марчена, който пристигна като свободен агент от Бенфика, само подсили вече достатъчно впечатляващата защита. Сантяго Канисарес допусна едва 29 гола, а Валенсия отбеляза само 51. Тайната на успеха бе иновативната схема 4-2-3-1, която до края на десетилетието щеше да се превърне в най-използваната в цяла Европа.

Използвайки един-единствен нападател помогна на Валенсия да има числено предимство в халфовата линия срещу противниците, които разчитаха на традиционната полузащита с четирима играчи в нея. Рубен Бараха и Давид Албелда бяха покриваха перфектно защитната четворка, докато Аймар осигуряваше креативността в предни позиции.

Дойдоха и головете

След шампионския сезон Валенсия завърши на незавидното пето място, но Бенитес получи кредит на доверие не само да върне "прилепите" на победния път, но и да задоволи феновете с по-атакуващ футбол. Това се случи през 2003/04, когато Валенсия спечели втора титла в рамките на три години, а тимът на Бенитес подобри рекорда си отпреди две години и допусна едва 27 гола във вратата си.

Валенсия започна да вкарва и голове. Основният нападател - Миста, наниза 19. Почти липсваха минималните резултати от по 1:0. "Прилепите" биха Атлетико Мадрид с 3:0 у дома и като гост, смазаха Майорка с 5:0 като гост и с 5:1 на "Местая", разбивайки и Малага с 6:1 далеч от дома.

Бенитес щеше да напусне през лятото, но поднесе още един подарък на клуба на изпращане, извеждайки Валенсия до победа с 2:0 над Марсилия във финала за Купата на УЕФА. Това бе първи европейски трофей за клуба от победата с дузпи над Арсенал за Купата на носителите на купи през 1980-а.

Напускането му беляза не само края на златната ера на Валенсия, но и края на гениалните ходове на клуба на трансферния пазар. Клаудио Лопес, Жерар Лопес, Канисарес, Марчена и Миста - всички бяха пристигнали като свободни агенти, след което се превърнаха в успешни и обичани фигури на "Местая".

Валенсия започна да харчи за недоказани имена, а треньорите се сменяха като носни кърпички. След напускането на Бенитес през 2004-та в клуба се изредиха цели 18 специалисти: някои добри - Раниери (за втори път), Кике Флорес, Роналд Куман и Унай Емери, но и някои, които се превърнаха в тотален кошмар - Мирослав Дукич, Гари Невил, Сесар Прандели и бившият асистенц на Бенитес - Пако Айестеран.

Успехът е пристрастяващ, но поддържането им сезон след сзеон понякога се оказва непосилно дори най-големите клубове. Както Валенсия не успя да задържи формата и спечелените трофеи след Купер и Бенитес.

Въпреки трудностите след това, които продължават и до днес, феновете още помнят великите години между 2000 и 2004 г., когато Валенсия не само на два пъти покори върха в Испания, но и бе сред най-силните отбор на Стария континент.

Най-четените