Това е историята на един от най-неразумните трансфери, които Висшата лига познава.
Нелепата ситуация има своите възможни обяснения, но 10 г. по-късно продължава да се търси отговор на въпроса как Ливърпул превърна Анди Керъл в най-скъпия британски футболист.
И в осмия най-скъп в цялата дотогавашна футболна история.
Сагата се разви през януари 2011 г.
Юношата на Нюкасъл беше в добра форма и стана голмайстор на отбора в Чемпиъншип, за да помогне на "свраките" да се завърнат в елита. После наниза 11 попадения за един полусезон в Премиър лийг и това беше достатъчно, за да се стигне до бомбастичната сделка.
В последния ден на януарския трансферен прозорец Ливърпул хвърли прословутите 35 млн. паунда и взе Керъл за заместник на напускащата звезда Фернандо Торес.
Англичанинът взе №9 на Торес със заявката да бъде новата водеща фигура в атаката на мениджъра Кени Далглиш заедно с Луис Суарес. Освен това беше само на 22 г. и създаваше впечатление за инвестиция в бъдещето.
Фактът, че по времето на трансфера беше контузен, тогава изглеждаше само малка и незначителна подробност, макар че се оказа знакова за бъдещето.
Травмите продължиха да преследват Керъл през 18-месечния му престой на "Анфийлд", а от ден на ден вложената в него сума все повече създаваше впечатление, че някой е забравил да постави десетичната запетая в числото 35.
Години по-късно повече подробности за трансфера разкри тогавашният отговорник по футболните въпроси в клуба Деймиън Комоли.
Комоли беше спортен директор на Ливърпул за кратък период от ноември 2010 до освобождаването му през април 2012 г.
Собствениците от FSG не бяха доволни от неуспешната и скъпа селекция и е излишно даже да се уточнява, че привличането на Керъл беше сред основните грешки на Комоли.
Миналата година той разкри неизвестни дотогава подробности за трансфера и разказа, че "свраките" най-нахално са вдигнали цената на играча си, когато са разбрали колко тлъста сума ще получи Ливърпул за Торес.
В същата последна вечер на трансферния прозорец испанецът премина в Челси срещу 50 млн. паунда (и на свой ред се превърна в огромна трансферна издънка).
"В нощта преди последния ден на трансферния пазар получих обаждане от човек, който не се занимаваше с трансфери и който ми каза, че президентът на Нюкасъл ще одобри продажбата на Анди Керъл", обясни Комоли.
"Бяхме в безизходица в онзи период, защото Фернандо си тръгваше и не знаехме с кого да го заменим. Аз общо взето договорих сделката с Нюкасъл в онази вечер, но на следващия ден те са прочели в пресата колко ще получим за Торес, затова вдигнаха цената с още 5 млн., което направо ме подлуди".
"Все пак решихме да го направим и чакахме собствениците от Америка да се събудят. Помня как в един момент отидох в офиса на Кени Далглиш и около час и половина умувахме дали да вземем Керъл или не".
"Пратих имейл на собствениците и им казах, че искам да направим конферентен разговор. Собствениците, Кени, изпълнителният директор и аз обсъдихме ситуацията и казахме ето това е сделката, ето това е рискът".
"Гласувахме и знаехме, че плащаме повече от реалната цена за Анди, но той беше млад, беше англичанин и им казах, че ако нещата не се получат, ще го продадем за 20 млн. на Уест Хем, обратно в Нюкасъл или на Астън Вила".
"Сценарият, който имах в главата си, беше, че той ще стане или голям хит, или няма да се получи, но все пак ще изкараме пари от него", допълни Комоли. "Знаехме, че плащаме повече, но също получавахме невероятни пари за Торес и Челси също плащаше много над истинската цена".
След конферентния разговор клубната йерархия решава да процедира с трансфера, което означава, че Керъл трябва да бъде доведен с хеликоптер, за да подпише навреме.
Съществува още една пречка и това са появилите се претенции на агента на футболиста.
"Мисля че към 5 следобед гласувахме и се обадих на агента на Анди, той обаче започна да ми обяснява, че иска това и онова. Каза, че не може така, щом ние ще платим 35 млн., значи и той иска повече пари".
"Казах му "Виж сега, всичко е много просто. Ето го предложението ми, часът е 5, прозорецът затваря след 6 часа, или се съгласяваш, или не. Няма да играя игрички". Той ми се обади отново и се разбрахме".
В онзи момент за самия Анди Керъл положението също беше сложно, тъй като той напускаше Нюкасъл с тотално нежелание.
По-късно нападателят сподели преживяното в личен план и призна, че даже е искал да се провали на медицинските тестове, само и само трансферът да не се случи. В Нюкасъл обаче са осъзнавали, че офертата е твърде добра и никога повече никой няма да плати такива пари за него.
"Знаете ли, тогава бях контузен и си мислех само "Ох, дано се проваля на прегледа".
"Помня как си тръгнах от базата на Нюкасъл в колата на съотборника си Кевин Нолан, защото отпред беше пълно с хора. Отидохме у тях и гледахме по телевизията какво се случва. И аз казах "Не, няма да ходя". Точно предния ден си бях купил нова къща и котка!".
"Но после ми казаха "Няма не, отиваш и това е". И толкова".
"Вижте, тогава ми се искаше да остана и по пътя към хеликоптера си мислех "Какво се случва? Какво правя?" Но като се върна назад и видя как това ме оформи като играч и като личност, отново бих го направил. Може би имах нужда да напусна града, за да израсна".
Високият и снажен таран притежаваше осанката на класически №9 и от него се очакваше да стане голяма звезда във Висшата лига.
Малко преди да се присъедини към Ливърпул, той беше дебютирал и за националния отбор. Оттам обаче кариерата му тръгна рязко надолу.
В същото време, Ливърпул направи и един супертрансфер през януари 2011 г. и купи Луис Суарес от Аякс.
Докато уругваецът се превръщаше в герой за феновете, англичанинът беше мъчен от контузии и макар че успя да вкара общо 11 гола и имаше епизодични проблясъци, в началото на сезон 2012/13 беше преотстъпен на Уест Хем.
Година по-късно "чуковете" го откупиха за около 15 млн., за да сложат край на периода му на Мърсисайд.
Днес новините за Анди Керъл съвсем не предизвикват такъв интерес, както преди 10 години.
В последните дни стана окончателно ясно, че той ще напусне Нюкасъл и ще си търси нов отбор след изтичането на договора му.
През 2019 г. нападателят се върна в родния си клуб, но успя да вкара всичко на всичко един гол във Висшата лига за 37 мача.
На фона на цялата му кариера, скъпоструващата ливърпулска афера беше същинска аномалия, която остава завинаги във фолклора на английския футбол.
Но футболът неизменно ражда подобни куриози и в тях се крие голяма част от красотата му.
