Камерата се насочва към едно младо момче, което гордо сочи гърдите си с емблемата на клуба, на която пише: "Торонто Италия". Франко Спадафина, защото така се казва той, казва за видеозаписа: "Вижте там. Това е Диего Марадона. Тази вечер аз ще играя с него в един отбор. Ще бъда на един терен с Бог!".
Франко не си измисля - на масата за масажи е легнал един ухилен, леко пухкавичък като за футболист мъж. И това наистина е Диего Марадона.
Записът тече от стара VHS касетка, запечатала историческата вечер на 2 септември 1996 г. Единственият случай, в който споменатият футболен Бог слезе от небето и игра на територията на Канада. Всъщност, далеч по-прозаичното обяснение за появата му е, че Диего се появи там между два престоя в клиника за лечение на зависимост към наркотиците в Женева... Но както каза месеци по-късно същият Спадафина - "Ни никого не му пукаше, човече! Ние играхме с Марадона!"
Ето я историята, която съвсем обяснимо вероятно не знаете.
През есента на 1996-а Марадона е далеч от славата, която го направи Бог на футбола. Неговото пропадане е огромно, след като е изкарал много труден сезон в Севиля, след това е минал през Нюелс олд Бойс за няколко мача, успял е да стреля с въздушна пушка по репортери, а после се е завърнал при обожаващата го тълпа от поклонници на Бока в Буенос Айрес. Но дори и там, в неговия духовен храм, нещата се развиват трагично. След пет пропуснати дузпи поред, даже инчасите на Бока не издържат. Дори и щом става дума за Диего.
"Бих простил да ме обиждат и освиркват, но когато някой те ругае и плюе на улицата пред дъщеря ти, това не мога да изтърпя", казва обиден и напуска. Тоест - иска да напусне, но клубът държи правата му. Само малцина в ръководството знаят като факт колко дълбоки са проблемите и колко силна е зависимостта му към кокаина, въпреки че цяла Аржентина и вероятно целият свят подозират за тях.
Един ден през лятото на 1996-а Марадона казва на съпругата си Клаудия: "Искам да умра". Тя е в паника и се съветва с приятели и най-близките хора какво да прави. Намерено е единственото възможно решение. В средата на август швейцарски вестник го снима на летището в Женева, където пристига с тъмни очила и шапка, опитвайки да се дегизира от репортери и фенове.
Е, не успява. Нито пък да скрие къде отива - в клиника край града, където да се бори със зависимостта.
Само 11 дни по-късно обаче отново е на летището и хваща самолета за Канада.
Брат му Лало (истинското име е Раул Марадона) играе в местен отбор от години. Той е сигурен, че няколко дни в Торонто, където животът е спокоен, а никой вероятно няма да разпознава Диего по улиците, ще имат страхотно влияние върху брат му при неговите проблеми.
Марадона не тръгва просто така за Северна Америка, разбира се. Уреден е мач между тима на Лало - Торонто Италия, и сборна формация от звездите в Канадската лига. Диего трябва да играе с брат си, срещу което ще получи хонорар от 60 000 долара. Още 40 000 трябва да бъдат платени на Бока.
"Човече, Господ дойде в града - спомня си Антонио Дзанини, друг играч на италианския тим на Торонто. - Той просто влезе при нас в съблекалнята. Не говореше английски, а само на испански и италиански, като ги смесмаше. Но това бе Марадона, човече! Какво значение имаше какво казва!?"
Диего се появява в хотел "Холивуд Принсес" във Воън, Онтарио, където е настанен първоначално. Никой не го разпознава. Два дни по-късно отива в къщата на Лало в Торонто, разхожда се по улиците със сина на брат си, купува му кифличка, спира да пазарува плодове...
"Никой нямаше идея кой е този - спомня си Раул Марадона. - Ако там мине Грецки, няма да може да направи и 10 метра без тълпа от хора около него. Но в Канада по това време за Диего знаеха само латиносите, италианците... А те не бяха много."
Лигата организира пресконференция, но интересът не е голям. Най-конфузно е, че се появяват хора от CNN, които настояват да питат за проблемите с наркотиците. Все пак две години по-рано именно в Щатите Диего е хванат с кокаин на световното и му е отказана виза за следващото десетилетие. Марадона не се радва да види "янките" на брифинга и изстрелва: "Това е прекрасна страна, бих останал да живея в Канада. Ако си търсите национален треньор, идвам. Виж, при онези на юг от вас няма да стъпя никога!"
В края на пресконференцията водещият обявява - няма проблем за индивидуални интервюта. Струва 15 000 долара, които трябва да бъдат платени до края на деня. Очаквано, нито една медия не се възползва от офертата.
На вечерята в ресторант в града идва целият отбор. Диего е в елегантен костюм, но докато хапва паста с огромен апетит, някой подхвърля топка. Марадона става, жонглира както е със сакото, обувките и панталона. Играчите го гледат като божество, като извънземен. С този ще играят утре на един терен!
В съблекалнята преди мача на 8-хилядния стадион, аржентинецът е в еуфория.
Държи се великолепно с всеки, а някои от футболистите са довели децата си за снимка с него. Играе спаринг, имитирайки бокс с едно от тях, преди да се преоблече за мача. С друго си подават топка. Изобщо - настроение на шест, а всички са в пълен шок от присъствието на Диего там.
10 минути преди загрявката обаче става проблем. Диего спори на висок глас с човек от ръководството на Торонто Италия. Разбрал е, че хонорарът му още не е преведен по сметката. Чува се едно звучно "ще вървиш на майната си", изстреляно на испански с акцента от крайните квартали на Буенос Айрес. След куп уверения, звездата е готов да излезе на игрището. Не и преди да каже на съотборниците: "Никога не се оставяйте да ви измамят за пари негодниците", без да уточни дали това са всички футболни босове по света или само тези тук.
На терена - шоуто на Диего. Оркестрира загрявката, след това нарежда на фотографите къде да застанат за отборната снимка, дава тон на мажоретките и оркестъра, който свири на терена преди двубоя.
Съперниците не показват голям респект и Марадона е подритнат един-два пъти в първите минути, когато опитва да дриблира между тях. Той е пълничък, натежал, но топката все така послушно не се отделя от левия му крак. Един-два паса към брат му Лало изтръгват аплодисменти. "Подаваше само на него", хили се години по-късно Спадафина.
Отборът му губи с 0:1 на полувремето, а Диего е бесен в съблекалнята. "Този мач не може да завърши така! - крещи. - Няма да падаме!"
В първите минути след почивката Джак Дзампарели забива фамозен гол от 30 метра и изравнява, а аржентинският полубог тича след него към тъчлинията. Настига го, целува го по бузата и му казва: "Браво, моето момче!". Все едно той го е научил и му е показал как да прати топката точно там.
Най-доброто предстои. Диего завърта корнер директно във вратата, взривявайки тълпата, като луди типове от първите редове - повечето италианци, нахлуват на терена и го понасят на ръце.
"Никога преди и след това не съм виждал такова нещо - казва Дзампарели. - Къде да го видя в Канада? Той просто подлуди публиката!"
Веднага след това идва смяната. Марадона излиза от терена и е заменен от Луи Фиокола. Това е синът на собственика на Торонто Италия, който е извадил парите за цялото шоу и идването на този гигант в Канада. Преди мача Диего му е казал - "Ако поведем, сменяй ме, но искам Луи да влезе. Момчето и ти го заслужавате."
Така и става. И днес младият член на фамилия Фиокола, успешен бизнесмен в Торонто, разказва историята и пази видеокасетата с мача. Сменил е Марадона!
Това са великолепни дни за Диего, една седмица далеч от проблемите. Лало разказва как е опитал да го убеди да остане за по-дълго, ей така, просто да поживее в Торонто при него и семейството му. Брат му обяснява, че го чакат неотложни задачи в Европа и Буенос Айрес.
И тръгва... След още 14 дни в клиниката в Женева, пътят му е към дома. А там всичко започва отново. Кокаинът и Марадона продължават заедно и неразделни.
